Решение № 10419 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2017 г.

Решение № 10419 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10111/2017 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. В. Н. против решение № 1373 от 27.07.2017 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2264/2016 г. в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за разликата от уважения размер от 15 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, ведно със законните последици. Конкретните оплаквания в касационната жалба са, че в обжалваната част, решението е немотивирано, като съдът при определяне на размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е взел предвид редица относими обстоятелства. Твърди се, че определеният общ размер на обезщетението е прекалено занижен, вкл. не е съобразен и с размера на дължимото обезщетение, присъждано от съдилищата в подобни случаи, за което се сочи и конкретна съдебна практика. Ответникът в касационното производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, постъпил на 8.09.2017 г. В този отговор се сочи, че по делото не били събрани доказателства, от които да е възможно да се направи обоснован извод, че Николов е претърпял негативни промени в емоционалното, физическото и психическото състояние, които да са в пряка причинно-следствена връзка с условията, при които е пребивавал в Затвора гр. П.. По делото е постъпило на 28.02.2018 г. и становище от друг процесуален представител на ГДИН, различен от този, подал писмения отговор. В това становище се сочат съображения за неправилност на съдебното решение в осъдителната му част и се иска неговата отмяна в тази част. Това становище не следва да бъде обсъждано от касационния съдебен състав, тъй като ГДИН не е подал касационна жалба срещу решението на Пловдивския административен съд в осъдителната му част. Становището не може да бъде възприето като касационна жалба, тъй като не притежава реквизитите на такава, каквито се изискват по закон - чл. 212 АПК, а и е постъпило по делото много след изтичането на 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК за обжалване на съдебното решение в частта, в която е неблагоприятно за ГДИН. Решението на Пловдивския административен съд е съобщено на ГДИН на 31.07.2017 г. и е получено от ю. к. М. В. ( лист 252 от делото пред АС), а становището е постъпило по делото, образувано пред ВАС на 28.02.2018 г. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява подробно и мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора при определяне на сумата на обезщетението, съдът не е взел предвид възрастта на лицето, както и обстоятелството, че вследствие инвалидизирането му, то е лишено от всички доходи, които би получило като здрав. Според прокурора, размерът на обезщетението следва да се завиши, като се определи сума в размер над 30 000 лева. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена от страна по съдебния спор, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е и частично основателна. Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждането на иска, до окончателното й изплащане, за претърпени неимуществени вреди от бездействието на администрацията на З. П. за осигуряване на необходимото лечение на ищеца, в резултат на което бездействие, се е наложило ампутация на подбедрицата под колянната става и в резултат на което ищецът е претърпял физически болки, страдания, психически травми, шок, безсъние кошмарни сънища и т. н. Въз основа на документите от затворническото досие на ищеца, съдът е приел, че той е изтърпял наказание лишаване от свобода в З. П. за периода от 6.11.15 г. до 20.07.16 г., където постъпва здрав. Въз основа на свидетелските показания, събрани по делото, съдът е приел, че при постъпването му в затвора, ищецът се предвижвал с патерици, тъй като бил претърпял катастрофа със счупване на крака, но бил в добро състояние. След постъпването в затвора си е наранил крака, престоял е в стационара на медицинския център към затвора около месец, където постъпил в края на октомври, но там не взимали мерки да го заведат в болница, въпреки че състоянието му се влошавало. В стационара, на ищеца му е била направена превръзка, а после санитар носел бинтове, за да се превързва сам. Всички в стационара били лекувани с едни и същи лекарства, а лекарствата на ищеца му ги доставяли близките, от стационара им давали само марля и бинтове. Съдът е посочил, че според свидетелските показания на майката на ищеца, той и досега не можел да преживее ампутацията на крака му, чувствал се непълноценен, не можел да излезе от дома си, не работи. Съдът е кредитирал заключението на съдебно-медицинската експертиза, въз основа на което е приел, че след постъпването в затвора, здравословното състояние на ищеца се е влошило. Единствените мерки предприети там за опазване здравето на ищеца е преместването му в стационара на медицинския център, с цел ползване на тоалетна и по-лесно хранене, консултация с общ хирург на 17.11.15 г. и по негов устен съвет, изпращане на 27.11.15 г. в БМБ-СО. Въз основа на същото заключение, съдът е приел, че приложеното лечение на ищеца в стационара на медицинския център в затвора е било неправилно, както и че колкото по-рано ищецът е бил хоспитализиран и опериран от началото на обострянето на възпалителния процес, толкова по-голям шанс е имал за запазване на ампутирания крайник. Въз основа на заключението на съдебно-психологичната експертиза, съдът е приел за установено, че престояването на ищеца в стационара на затвора и последващото ампутиране на част от левия долен крайник са повлияли на психиката му във всички аспекти на функциониране - емоционално, социално-битова, професионално, личностно. Съдът е посочил подробно в решението си заключението на експерта относно вида негативни емоционални преживявания на ищеца. Въз основа на събраните по делото фактури за извършени хигиенизиращи дейности в затвора и въз основа на информация, съдържаща се в писмо на началника на затвора, съдът е приел, че не са били извършвани всеки месец всички необходими процедури за дезинфекция, като липсвали доказателства за извършването на дезинфекция и други подобни дейности най-малко в периода 18.11.2015 г. -1.04.2016 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 3 ЕКПЧ, както и чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС. С. е приел, че е установено бездействието на длъжностните лица на ответника да съобразят и вземат необходимите мерки за състоянието на ищеца, което е било от спешен порядък. Съдът е приел, че е налице и причинно-следствена връзка между установеното бездействие на администрацията на затвора П. и вредата, настъпила за ищеца. По този въпрос, съдът се е позовал на заключението на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания, събрани по делото. Въз основа на така формираните изводи, съдът е приел исковата претенция за основателна. При определяне на размера на обезщетението, съдът е съобразил наличието на установени неблагоприятни последици за здравословното, физическо и психическо състояние на ищеца, както и степента на телесната увреда, която е съотнесъл към размерите, в които съдилищата присъждат обезщетения в подобни случаи. Настоящият състав на касационната инстанция счита, че поради липса на оспорване от страна на ГДИН, касационната инстанция не следвада се произнася относно правилността на решението досежно наличието или не на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а с оглед оспорването, с което е сезиран, следва да се произнесе единствено и само досежно претендираното обезщетени в отхвърления от съда размер. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част за частично неправилно. Макар и да не е посочен изрично, нито в исковата молба, нито в решението, от твърденията в исковата молба следва, че процесният период, въведен с иска е от датата, на която, ищецът е одраскал глезена на левия си крак, която в исковата молба е посочена като 25.10.2015 г. до завеждането на иска - 28.09.16 г. При определяне размера на обезщетението, административният съд се е позовал на чл. 52 ЗЗД, като е посочил, че конкретно е взел предивд неблагоприятните последици за здравословното състояние на ищеца, както и степента на телесната увреда, като е съобразил и съдебната практика по аналогични случай. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че при определяне на размера на обезщетението, съдът не е взел предвид редица обстоятелства, установени по делото. Както е посочено в Постановление № 4/23.12.68 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обстоятелства. Примерно, но неизчерпателно в Постановлението са посочени релевантни обстоятелства като - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав следва да се вземе придвид обстоятелството, че над един месец, ищецът е престоял в стационара на медицинския център в З. П. в несигурност, дали по отношение на състоянието му, ще се предприемат необходимите мерки. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че усложнението в здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в инфектирана псевдоартроза с фистула е следвало да се лекува единствено с оперативна намеса в специализирано за това заведение. От разпита на св. Границалиев, чиито показания първоинстанционният съд правилно е кредитирал, е установено, че състоянието на крака на ищеца за времето на престоя му в стационара видимо се е влошило. Свидетелят казва " В началото като дойде ходеше. Впоследствие като се качи гори, кракът му си промени цвета - почерня, почервеня". Същият този свидетел е заявил, че докторът не се интересува от пациентите, че хапчетата са едни и същи за всички. При тези данни, преценени в съвкупност следва извода, че въпреки видимото му недобро състояние, ищецът не е преведен в специализирано болнично заведение, както и не е потърсена своевремено консултация със специалист за състоянието на крака му. Логично е да се приеме, че това положени може да предизвика чувство на безпомощност и безнадежност във всяко лице, което е в положението на ищеца. Състоянието на безпомощност, в което ищецът е изпаднал през този период се установява от споделеното от него по време на интервюто с психолога, проведено за целите на допуснатата съдебнопсихологична експертиза. Видно от констатациите в заключението на психолога е, че ищецът е споделил, че в стационара на МЦ на затвора е бил ".. без никакво сериозно лечение...един месец никакво внимание не ми обърнаха..." Споделеното от ищеца с психолога, води до извод, че ищецът не е бил сигурен в благоприятния изход за себе си от престоя му в стационара. Установено е по делото, че след приемането му в УМБАЛ "Св. Георги", гр. П., след мощна антибиотична терапия, която не дава желания ефект, се стига до ампутация на подбедрицата под колянната става, както и до повторна реампутация. От една страна, тези хирургични интервенции, неизбежно са свързани с физически болки и страдания. За тях ищецът е споделил с психолога, казвайки, че "...болките и страданията ...няколко месеца...бяха силни, продължителни и не се повлияваха напълно от медикаментите... се наложи да натоварвам здравия си десен крак...се появиха болки ... и към настоящия момент не са отшумели... " От друга страна, през този период, на ищеца се е наложило да изживее силно емоционално напрежение, за да се реши на ампутацията. Вещото лице-психолог, казва в заключението си, че моментът, в който подекспертният разбира какви ще бъдат оперативните последици, се явява шоков в емоционално отношение, като в ищеца са възбудени усещания за повишена тревожност, безпокойство, напрегнатост, още повече, че е бил поставен в ситуация, в която сам се налага да вземе най-правилното решение за себе си. От заключението на вещото лице става ясно, че това състояние не е моментно, а е период от време, през който, шоковото състояние се заменя с период на адаптация и свикване с мисълта, който пък е следван от етапа на примирението. Видно от заключението е, че всеки един етап от този период е болезнен, със своя собствена емоционална разцветка. Установено е по делото също така, че след изписването му от болницата и след изтърпяване на наказанието, емоционалното състояние на ищеца продължава да е повлияно от преживяното. Видно от заключението на психолога е, че случилото се с ищеца е повлияло на психиката му във всички аспекти на функциониране - емоционално, социалнобитово, професионално, личностово. Посочено е от вещото лице, че социалните контакти на ищеца са ограничени, налично е усещане на зависимост в някой ежедневни дейности, отдръпване на семейния му кръг, прекъсната е професионалната му ангажираност и е затруднена нейната възвращаемост на етапа, на който е била. Вещото лице посочва, че е променена неговата цялостна емоционална и личностова, житейска нагласа. Констатирано е, че самооценката е занижена, с изразено чувство на тревожност, безпокойство, опасения, песимистични очаквания, неудоволствени изживявания, свързани със собствената му значимост, особености, възможности и способности. Всички тези установени по делото обстоятелства - преживяната несигурност, претърпените физически болки и страдания, психическото напрежение във връзка с предстоящата ампутация, емоционалния срив след това, мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че размерът на обезщетението за исковия период, определен от административния съд е занижен. Макар и да е изключително трудно да се определи паричния еквивалент на едно субективно емоционално състояние, изразяващо се в преживени болки, страдания, негативни емоционални изживявания, настоящият съдебен състав на касационната инстанция, като взе предвид периода на исковата претенция, наситеността му с множество преживени физически и емоционални страдания и техния интензитет, преценява, че размерът на обезщетението следва да се увеличи с толкова, колкото е присъден с решението на първоинстанционния съд, а именно с 15 000 лева. По тези съображения, следва да се отмени решението на административния съд в обжалваната му част, за сумата над 15 000 лева, като вместо това, на ищеца следва да се присъди обезщетение за преживените от него неимуществени вреди за процесния период в размер на още 15 000 лева, така че пълният размер на обезщетението за процесния период да стане в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Решението в останалата му обжалвана част следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса, направени за настоящата инстанция в размер на 5 лева, както и адвокатското възнаграждение, пропорционално на уважената част от касационната жалба, а именно в размер на 870 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав