Решение № 10647 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4334/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Вучкова срещу Решение 27 от 11.01.2021г., постановено по административно дело 524/2020г. на Административен съд - София-област, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Община Самоков за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 4340 лв. Касаторът чрез процесуалния си представител обжалва решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не е съобразил представени доказателства и е отказал да допусне агротехническа експертиза, поради което е формирал неверни фактически изводи и неправилно е приложил материалният закон. По подробно изложени в жалбата и в хода по същество съображения, касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на исковата сума, ведно с разноски. Ответникът Община Самоков чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, при спазване на всички предпоставки за процесуална допустимост. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София област са отхвърлени исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Община Самоков за обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на твърдяно незаконосъобразно бездействие на ОбС Самоков да изпълни правомощието си по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ както следва: в размер на 840 лв., представляващи претърпени загуби, платени на АГКК за издаване схеми-проект за самостоятелен обект и удостоверение за приемане на проект за изменение на КР на процесните имоти; в размер на 1000 лв., представляващи пропуснати ползи, а именно неполучената субсидия за земеделската 2019/2020 г.; в размер на 2500 лв., представляващи пропуснати ползи, а именно нереализиран чист доход от лишаването от ползване на процесните имоти. Административен съд София-област е установил от фактическа страна, че след заявление от 22.05.2019г. на касатора Вучкова и мотивирано искане от 03.07.2019г. на ОСЗ-гр. Самоков за възстановяване на общински недвижими имоти, находящи се в землището на с. Горни окол, съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, Общински съвет Самоков не се е произнесъл до завеждане на исковата молба. След предявяването и е издадено решение 499 от по протокол 14 от заседание на ОбС-гр. Самоков от 17.09.2020 год., с което се предоставят за възстановяване на наследниците на С. Грошарски описани в същото 12 бр. общински недвижими имоти, находящи се в с.Горни окол. Съдът е приел като доказателства разходни документи за извършени геодезически услуги, за услуга от АГКК и платени такси. От правна страна Административен съд София-област е счел, че е установено незаконосъобразно бездействие на ОбС-гр. Самоков във вр. с искането на Вучкова за постановяване на решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, но че не е установено настъпването на вреди по основание и размер, както и на причинна връзка между вредоносния резултат и незаконосъобразното бездействие. По отношение на твърдяните загуби в размер на 840 лв., за издаване схеми-проект за самостоятелен обект и удостоверение за приемане на проект за изменение на КР на процесните имоти е счетено, че издадените в тази връзка документи - скици-проект на процесните имоти са представени пред ОСЗ-гр.Самоков и са били приложени към мотивираното искане, с което е сезиран ответният ОбС за произнасяне с решение по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Поради това съдът е приел, че тези разходи са направени във вр. с административното производство пред съответния ОбС с оглед постановяване решение за възстановяване на отчуждените имоти, а не са претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на ОбС-гр. Самоков да се произнесе с нарочен акт в срока по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. По отношение на твърдяните пропуснати ползи в размер на 1000 лв., представляващи субсидията, която ищцата, респ. нейният съпруг, биха получили за селскостопанската 2019/2020 година съдът е констатирал, че касаторът не е регистриран земеделски производител и като такъв не е сред субектите, които при определени условия имат право да се възползват от възможността да получи годишно плащане или субсидия. За недоказана е счетена и претенцията за пропуснати ползи в размер на 2500 лв., представляващия "чистия доход, който би получила ищцата от обработването на процесните имоти", от "добиви на картофи от 9,720 дка и добиви от 10,505 дка ливади". Отчитайки, че няма данни за закупени посеви или култури, за собствена или наета техника, за работници, които да обработват възстановените земи, съдът е приел, че пропуснати ползи не са доказани. Решението е правилно. Постановено е при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при изясняване на относимите към спора факти. Доводите и възраженията на страните са подробно обсъдени, като в резултат на това и въз основа на надлежно установените факти съдът е формирал обосновани изводи, които са в съответствие с материалния закон. Противно на твърденията в касационната жалба, поисканите в хода на процеса експертни заключения не биха довели до доказване настъпването на вредите и причинната връзка между тях и незаконосъобразното бездействие. Основателността на иска предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.1 ЗОДОВ, вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между нарушенията и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на възложителя. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест. Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността, относно които страните спорят. Ищцата в случая е следвало да докаже, че именно поради незаконосъобразното бездействие е претърпяла имуществена загуба и е пропуснала да получи увеличение на имуществото си. Но следва да се отбележи, че в кориците на делото и до момента липсват доказателства за възстановяване на земеделските земи с окончателно решение на ОСЗ по чл. 45ж, ал.3 ППЗСПЗЗ, което води до принципния извод за прекъсване на причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие и претендираните вреди. Правилни са съображенията на първоинстанционния съд, че разходите за заплащане на административни услуги не са в пряка причинно-следствена връзка с твърдяното бездействие. От една страна, избор на съответния правен субект е дали да поиска и заплати извършването на съответни административни услуги. От друга страна, всички придобивания на вещни права върху недвижими имоти са свързани с издаването на актуални скици и удостоверения, при това тези документи са с определен срок. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. Пропуснатите ползи принципно са свързани с невъзможността развиващите икономическа дейност да реализират приходи от сключени договори във връзка с тази дейност. Тези нереализирани приходи се измерват на база доказана цена на услугата, която не е могла да бъде осъществена или на стоката, която не е могла да бъде реализирана, поради незаконосъобразното поведение на ответника. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на стопанския субект е пропуснато. След като касаторът не развива икономическа дейност тя не е търговец, нито земеделски производител, няма основание да се приеме, че тя би реализирала със сигурност или голяма вероятност твърдяните приходи. Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, който е овластен да получи пълния размер на публичното целево финансиране. Освен, че касаторът не е земеделски стопанин, липсват и твърдения и доказателства за икономически намерения във връзка с имотите и дори за водени преговори за встъпване в договорни отношения във връзка с тях. Евентуални прогнози за развитието на икономическото състояние на касатора могат да бъдат правени само при условие, че са налице доказателства за сигурна настояща или предстояща сигурна икономическа дейност. Макар че установяването на пропусната полза почива на предположение, това предположение не е произволно, а трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото с оглед нормалното състояние в оборота. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника по касация се дължат съдебни разноски в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,