Решение № 4275 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2012 г.

Решение № 4275 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4467/2012 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 227 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение (без номер) от 2.11.2010 г., постановено от Районен съд - Пловдив, ХVII граждански състав, по адм. д. № 16210/2009 г., подадено от Александър Деспотов Мисов и Трифон Деспотов Мисов, двамата представлявани от адв. Н. Ангелов. Искането е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК и в него се твърди, че посоченото решение е в противоречие с влязлото в сила съдебно решение от 9.03.1998 г. на Районен съд - Пловдив, Х граждански състав, постановено по адм. дело № 6374/1996 г. Според молителите двете решения са постановени между същите страни, по същото искане, касаещо възстановяване правото на собственост върху същия имот, но с противоречив правен резултат. Подателите на искането молят Върховния административен съд да отмени влязлото в сила съдебно решение от 2.11.2010 г. по адм. д. № 16210/2009 г. на РС - Пловдив, ХVII г. с., като противоречащо на влязлото в сила предходно решение на РС - Пловдив по адм. дело № 6374/1996 г. Ответникът - Общинска служба "Земеделие", гр. Пловдив, не изразява становище по искането за отмяна. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежни страни в срока по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното решение от 2.11.2010 г., постановено от Районен съд - Пловдив, ХVII г. с., по адм. д. № 16210/2009 г., чиято отмяна се иска, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Александър Деспотов Мисов и Трифон Деспотов Мисов против Решение № Т-7531/12.12.2006 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив по преписка № Т-753/12.09.1991 г. на наследниците на Деспот Трифонов Мисов, в частта, с която е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху имот от 3.220 дка, находящ се в строителните граници на гр. Пловдив - Запад, в местността (квартал) "Южно от Софийската ж. п. линия, Дере арк и Фердинандовско шосе", част от имоти № № 249, 250, 251 по кадастрален план от 1939 г. Същото решение е обжалвано по касационен ред и е оставено в сила с решение № 1865 от 15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2214/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК, посочена в искането като правно основание за отмяна на цитираното решение, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В тази хипотеза на отмяна подлежи неправилното, а не недопустимото решение, поради което без значение е правен ли е отвод за висящност или пресъдено нещо по по-късно заведеното дело, в какъвто смисъл са направени твърдения в искането за отмяна. В конкретния случай от подателите на искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение - решението от 9.03.1998 г. на Районен съд - Пловдив, Х г. с., постановено по адм. дело № 6374/1996 г., което противоречи на решението, чиято отмяна понастоящем се иска. По данни от Районен съд - Пловдив, обективирани в писма от 9.11.2012 г. и 23.11.2012 г., адм. дело № 6374/1996 г. на Х гр. състав по описа на ПРС е архивирано от 1999 г. и след изтичане на 5- годишния срок на съхранение е унищожено. Препис от решението от 9.03.1998 г. е представен от молителя в настоящото производство, видно от който с цитираното решение е отменен като незаконосъобразен обективираният в Решение № П 1178/28.02.1996 г. отказ на Поземлената комисия гр. Пловдив да възстанови правото на собственост на Александър Деспотов Мисов от гр. Пловдив, като наследник на Деспот Трифонов Мисов, върху нива от 3,229 дка., находяща се в землището на гр. Пловдив в местността "Терзиите", съставляваща част от имоти планоснимачни № № 249, 250 и 251 по плана на гр. Пловдив от 1953 г. Съдебната доктрина и практика приема, че основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК е налице, когато съществува тъждество по предмет и страни между противоречивите съдебни решения. В конкретния случай е налице идентичност между страните по двете дела, доколкото жалбоподател по адм. дело № 16210/2009 г. на Районен съд - Пловдив, ХVII граждански състав, са Трифон Деспотов Мисов и Александър Деспотов Мисов, а по адм. дело № 6374/1996 г. на Районен съд - Пловдив, Х граждански състав, жалбоподател е Александър Деспотов Мисов. В случая обаче не може да се приеме, че е налице тъждество в предмета на двете дела, по които са постановени противоречиви съдебни решения. На първо място следва да се има предвид това, че не може да се установи по категоричен начин идентичността на имотите, по отношение на които са постановени двете противопостановими решения, защото както вече се посочи адм. д. № 6374/1996 г. на Х гр. състав на Пловдивския районен съд е унищожено, поради което не могат да бъдат съобразени всички относими към предмета на спора доказателства. Дори и да се приеме, че двете решения касаят един и същ имот, от данните по тях е видно, че предмет на оспорване по адм. д. № 16210/2009 г. на РС - Пловдив, е Решение № Т-7531/12.12.2006 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив по преписка № Т-753/12.09.1991 г. на наследниците на Деспот Трифонов Мисов, в частта, с която е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху имот от 3.220 дка., находящ се в строителните граници на гр. Пловдив - Запад, в местността (квартал) "Южно от Софийската ж. п. линия, Дере арк и Фердинандовско шосе", част от имоти № № 249, 250, 251 по кадастрален план от 1939 г. Предмет на оспорване по адм. дело № 6374/1996 г. на Районен съд - Пловдив, е Решение № П 1178/28.02.1996 г. на Поземлената комисия гр. Пловдив, с което е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на Александър Деспотов Мисов от гр. Пловдив, като наследник на Деспот Трифонов Мисов, върху нива от 3,229 дка, находяща се в землището на гр. Пловдив в местността "Терзиите", съставляваща част от имоти планоснимачни № № 249, 250 и 251 по плана на гр. Пловдив от 1953 г. Следователно административните актове, които са обжалвани по двете съдебни дела са различни. По силата на Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че в настоящата хипотеза не са осъществени кумулативните изисквания, визирани от законодателя в нормата на чл. 239, т. 4 от АПК, поради което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение