Решение № 4252 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2009 г.

Решение № 4252 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11930/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Юдит Лин, Орна Лангер и Ял Амбаш Мамбуш чрез пълномощника им - адвокат Ивка Прахова и от Димитър Желев Димитров чрез пълномощника му - адвокат Венцислав Савов против решение № 1207 от 8.07.2009 г. по адм. дело № 685/2009 г. на Варненския административен съд. С него е изменена заповед № 62 от 28.01.2009 г. на кмета на район "Приморски", община Варна за одобряване оценката на част от имот № 385 по плана на новообразуваните имоти за площ от 244 кв. м, като определената сума е увеличена от 3834.66 лева на 5466.60 лева. И в двете жалби се съдържат доводи за противоречие с материалния закон и неспазване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната община дава писмено становище за основателност на жалбата, подадена от Димитър Желев Димитров. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Мотивира се, че оценката е подлежала на определяне по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС 234/1999 г., като при това съдът правилно е съобразил и настъпилата промяна в данъчната оценка в хода на съдебното производство. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Юдит Лин, Орна Лангер и Ял Амбаш Мамбуш против заповед № 62 от 28.01.2009 г. на кмета на район "Приморски", община Варна за одобряване оценката на част от имот № 385 по плана на новообразуваните имоти за площ от 244 кв. м. Направени са пет възражения: за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен административен орган; липса на мотиви към нея, както и на оценителен протокол, съставен от техническата служба; противоречие с материалния закон, доколкото оценката не е по пазарни цени; противоречие с целта на закона, тъй като не е налице целеният от законодателя обезщетителен ефект и на последно място за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ при одобряване на плана на новообразуваните имоти. В хода на образуваното съдебно производство са въведени още два довода за материална незаконосъобразност, изразяващи се в неприложимост при оценяването на нормирани цени с оглед предявяване на искането от ползвателя след изтичане на срока по § 31, ал. 1 от ПМС 234/1999 г., както и въобще в липса на надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че по отношение на Димитър Желев Димитров е налице трансформирано право на ползване в право на собственост върху имот пл. № 385 по плана на новообразуваните имоти с площ от 844 кв. м. Същият е одобрен със заповед на областния управител на Варненска област, обнародвана в ДВ, бр. 4 от 16.01.2007 г. На 15.02.2008 г. ползвателят е подал заявление за изготвяне на оценка на частта от 244 кв. м, която надвишава определената му първоначално по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ площ от 600 кв. м. Оценката е изготвена от младши специалист към техническата служба на общината по реда на чл. 90 от ППЗДС от 2006 г. и възлиза на 3834.66 лева. Тя е възприета от административния орган и одобрена в оспорената заповед. Подлежи на заплащане на жалбоподателите, като наследници на бившия собственик на земите. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с първоначално и допълнително заключение. В първоначалното са дадени два варианта на оценка: първият е по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, съгласно който цената е 24400 лева. Вторият е съгласно ППЗДС и съвпада с оценката на техническата служба. В допълнителното заключение отново оценяването е по реда на ППЗДС, но вече на базата на нова и актуална данъчна оценка, изготвена в хода на съдебното производство. Стойността е завишена на 5466.60 лева. При тези данни по делото, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган по силата на заповед № 3901 от 9.11.2007 г. за делегиране на правомощия. Тя не страда и от твърдения порок във формата, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването й. В административното производство е изготвена и оценка от техническата служба, така че не са налице възраженията за допуснати нарушения на административно-процесуалните правила. На следващо място, съдът е съобразил, че възраженията за липса на напълно реализиран фактически състав на трансформация по реда на § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и за възможност разликата от 244 кв. м да се присъедини към имот на наследници на бившия собственик са неотносими към оценителното производство. Те биха имали отношение единствено към законосъобразността на заповедта за одобряване плана на новообразуваните имоти и касаят производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и това по § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Съдът внимателно и обстойно е анализирал всички останали доводи на жалбоподателите. Изходна база за правните изводи съставляват мотивите, че пропускането от страна на правоимащите на 30-дневният срок по § 31, ал. 1 няма за последица, нито погасяване правото на собственост, нито правото да се иска оценка на разликата. Съдът е обсъдил тезата на жалбоподателите, че само при спазване на нормативно определеният срок, ползвателите можели да претендират оценяване по реда на ППЗДС, като по-благоприятен за тях вариант. При пропускането на този срок, какъвто е и настоящият случай следвало да се приложи разпоредбата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и оценката да се извърши по пазарни цени. В тази връзка е съпоставил разпоредбите на чл. 4з и § 4л, както и нормите на § 31, ал. 1, 2 и 3 от ПМС 234/1999 г., които не дават основание за извършеното от жалбоподателите тълкуване на приложимия ред за оценяване. На трето място е изложил доводи за неприложимост на разпоредбата на чл. 91 от ППЗДС, която касае придаваеми места по реда на ЗУТ и не е относима към бившите земеделски земи. Поради това е счел, че оценяването трябва да се прави по реда на чл. 90 от ППЗДС. Верността на този извод на съда се потвърждава по един категоричен начин с последващата промяна в нормата на § 31, ал. 2, т. 1 ПМС 234/1999 г., обнародвана в ДВ, бр. 62 от 4.08.2009 г.. В нея вече изрично се препраща към разпоредбата на чл. 90 от ППЗДС от 2006 г.. При проверка законосъобразността на оспорената заповед съдът е отчел актуализираната данъчна оценка на имота, като база за определяне на оценката. Възприел е допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, където тя е изчислена на 5466.60 лева. Въз основа на това е извел правен извод за незаконосъобразност на определената оценка към момента на постановяване на съдебния акт и я е изменил, като я е увеличил съобразно актуалната данъчна оценка. Така постановеното решение е правилно. По касационната жалба, подадена от Юдит Лин, Орна Лангер и Ял Амбаш Мамбуш: В нея отново се повтарят възраженията за двойствен режим при оценяването, поставен в зависимост от това, дали правоимащите са поискали оценка в 30-дневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти или са пропуснали срока. Позовават се на тълкувателен проблем при прилагането на закона. При обсъждане на възраженията, съдът взе предвид следното: Законодателното уреждане на правоотношенията във връзка с реституцията на земеделските земи търпи развитие през годините, съобразено с обективно настъпващите фази и етапи в тези отношения. Такъв етап е изменението и допълнението на ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 68/1999 г., призвано да уреди на законово ниво материята във връзка с плановете на новообразуваните имоти и взаимоотношенията между ползвателите и бившите собственици в хипотезите на ползвани имоти с по-голяма площ от нормативно допустимата. Поради това § 4з, ал. 2 в редакцията й обн. ДВ. бр. 68/1999 г. има за основна цел да регламентира точно тези разлики, като предвиди детайлизиране на уредбата в правилника за прилагане на закона. Това детайлизиране е извършено с изменението на ППЗСПЗЗ от 1999 г. на чл. 28 и създаването на следващите го разпоредби. На второ място с § 4з, ал. 2 е уредено задължението на ползвателите да заплатят на собствениците разликите по пазарни цени в тримесечен срок от влизане в сила на оценката. Самото оценяване е предмет на уреждане в § 4л в редакцията му от същата дата, който на свой ред предвижда детайлизация на оценителните правоотношения с правилника. При това изрично в разпоредбата е посочена относимостта й към всички правоимащи - по § 4а, 4б, 4в и 4з от закона. Това показва, че условията и редът, които подлежат на доуреждане в правилника касаят и собствениците, на които ползвателите следва да доплащат разлики. Създаденият нов § 31 с изменението на правилника през 1999 г. доурежда тази материя, като съответно предвижда и сроковете за подаване на заявления от страна на правоимащите и тези на извършване на оценка от страна на администрацията. Те са общовалидни за всички правоимащи, в това число и за собствениците в хипотезата на § 4з, ал. 2 от закона. Прави впечатление, че срокове са уредени и в закона. Така в § 4з, ал. 2 е предвиден тримесечен срок за заплащане на цената, а в § 4з е предвиден тримесечен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти за извършване на оценката. Те съответно са повторени в § 31. Единственият нов срок, който се предвижда в ал. 1 от него е 30-дневният срок за правоимащите да поискат такава оценка. Пропускането му от ползвателя поражда правото на собственика да инициира оценителното производство. При това разпоредбата на § 31, ал. 5 изрично препраща към оценяване по реда на ал. 2, т. 1 и 2 - т. е. към прилагане на ППЗДС и съответно наредбата, но не и към пазарни цени. Преценени на тази плоскост доводите на жалбоподателите, че в случаите на заявления, подадени от ползвателите извън 30-дневният срок следва да се прилагат пазарни цени не намират никаква опора в закона. Точно обратното - алинея 5 на § 31 ясно и недвусмислено показва, че независимо дали оценката ще се прави по искане от ползвателя или по искане от собственика - правилата за оценяване са тези по ал. 2, т. 1 и 2. А исканията на собствениците са във всички случаи след изтичането на коментирания 30-дневен срок. Нормативната уредба на оценителните правоотношения не е противоречива и е неоснователно твърдението на касаторите, че давала възможност за различно тълкуване. Вторият касационен довод касае отново възражения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, тъй като административният орган само я възлагал и одобрявал. Разпоредбата на § 31, ал. 2 от правилника изисква оценката да се извърши от техническата служба, а кметът или упълномощено от него длъжностно лице я утвърждава. Видно от данните по преписката, оценката е направена от специалист към техническата служба и е одобрена от кмета на район, на когото е делегирано правомощието от кмета на общината с нарочна заповед. По този начин са спазени административно-производствените правила и доводът е неоснователен. По жалбата, подадена от Димитър Желев Димитров: Доводът, който се прави в нея е за допуснато нарушение във връзка с прилагане на нова данъчна оценка, като изходна база при оценяването. Възражението е неоснователно. Нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК задължава съда да прецени и новите факти, настъпили след издаване на административния акт към момента на приключване на устните състезания. Актуализираната данъчна оценка съставлява такъв факт и съдът правилно я е взел предвид при изменението на оценката. По тези съображения, обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение