Решение № 5885 от 15.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 6 АПК, подадено от "Трафик Ойл-1" ЕООД, представлявано от управителя И. Деников, чрез пълномощника адв. Н. Дундов, за отмяна на влязло в сила Решение на Върховния административен съд 7494/14.06.2017 г., постановено по адм. дело 9956 по описа на съда за 2016 г. Към искането за отмяна е приложено решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело "Трафик Ойл-1 ЕООД срещу България", с което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Претендират се разноски по делото. Ответникът директорът на Териториална дирекция Митница София, представляван от процесуалния му представител юрк. П. Бухлева, в писмено становище излага съображения за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в законоустановения срок. Искането е и основателно. Производството по адм. дело 9956 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. е образувано по касационна жалба на началника на Митница Югозападна, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение 1059 от 14.07.2016 г., постановено по адм. дело 285/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен отказ на началника на Митница Югозападна за връщане на иззета стока енергиен продукт, обективиран в писмо рег. индекс 32-122347/04.05.2016 година и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за връщане. С постановеното по делото решение от Върховния административен съд (предмет на настоящото искане за отмяна), обжалваното решение 1059 от 14.07.2016 г., постановено по адм. дело 285/2016 г. по описа на Административен съд - Благоевград е отменено и жалбата на "Трафик Ойл-1" ЕООД срещу отказ на началника на Митница Югозападна, обективиран в писмо рег. индекс 32-122347/04.05.2016 година е отхвърлена. Тричленният състав на Върховния административен съд е преценил, че издаденият отказ за връщане на акцизните стоки от страна на началника на митница Югозападна се явява законосъобразен, тъй като наличието на влязло в сила наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 126 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) обуславя законосъобразността на отнемането в полза на държавата на стоките - предмет на нарушението, независимо от това чия собственост са, както недвусмислено е посочено в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС. Продажбата на горивото от "Петрол къмпани" ЕООД на "Трафик Ойл-1" ЕООД не променя факта, че за процесната акцизна стока не е бил заплатен дължимият се акциз. Прието е, че ирелеванто за отнемането на стоката е и обстоятелството, че наказателно постановление, насочено срещу "Трафик Ойл-1" ЕООД е отменено от съда като незаконосъобразно, тъй като макар и с друг собственик, процесното гориво е предмет на нарушение по чл. 126 от ЗАДС и подлежи на отнемане, респективно на отказ за неговото връщане. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на Конвенцията изобщо, а нарушение по отношение на конкретния правен субект, страна в проведеното съдебно производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Необходимо е нарушението да е свързано с конкретното съдебно производство, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска, това нарушение да е допуснато по отношение на лицето, което иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт, както и отмяната да е необходима, за да се отстранят последиците от нарушението. В случая тези изисквания са налице. Видно от представеното по делото решение на ЕСПЧ, по отношение на жалбоподателя "Трафик Ойл-1" ЕООД е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В т. 34 от решението си ЕСПЧ отбелязва, че както е установено от ВАС в производството, в което дружеството жалбоподател се е опитало да си върне горивото, конфискацията на неговото притежание в крайна сметка е разпоредена в административнонаказателно производство срещу доставчика му. Въпреки че жалбоподателят е бил уведомен за това производство, съгласно съответното законодателство той не е могъл да участва в него, тъй като законът не предвижда трети страни, които твърдят, че са собственици на конфискувани стоки, да се намесват в производство срещу предполагаем нарушител. В решението си ЕСПЧ (в т. 35) посочва, че възможността за разглеждане на случая на собственика, когато стоки се конфискуват в производство срещу трети страни, не е била предвидена във вътрешното законодателство, но това е било необходимо съгласно чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, за да могат властите да оценят пропорционалността на конфискацията. Отнемането би отговаряло на изискванията на Конвенцията, само ако е осъществено в съответствие с процедура, предлагаща подходящи гаранции срещу произвол. Следователно, липсата на такава процедура и/или релевантен анализ в решението на ВАС, не позволява да се постигне справедлив баланс между различните интереси, които се засягат, независимо от резултата от такава процедура. Съответно в т. 36 съдът приема, че неспособността на националните съдилища да отговорят на позицията на дружеството- жалбоподател в контекста на оспорената от него конфискация на имуществото му, го лишава от оценка на пропорционалността на мярката и необходимите гаранции срещу произвол и по тази причина намесата не е била необходима в едно демократично общество. С оглед на горепосоченото, искането за отмяна е основателно и следва да се уважи, като се отмени решението на Върховния административен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд. При този изход на спора, по искането на молителя за присъждане на разноските по настоящото дело, следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,