Решение № 13773 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2017 г.

Решение № 13773 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Т. Н. М., чрез процесуалния си представител адв. К. К., против решение № 660 от 19.04.2017 г. на Административен съд, гр. В., по адм. д. № 312/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-03000816003082-091-001/21.10.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 472/10.01.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са наведени доводи за нарушение на материалния закон - според касатора съдът неправилно е приел, че в случай на неподаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31.01.2014 г. облагането на лицата не може да се извърши по реда на едноличните търговци. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касация - Директорът на дирекция "Данъчно - осигурителна практика" В., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 от АПК и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Б. е бил Ревизионен акт № Р-03000816003082-091-001/21.10.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП В., потвърден с решение № 472/10.01.2017 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който на Т. Н. М. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 2014 г. - 2015 г. е определен допълнителен данък общо в размер на 23 688,36 лв. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, административният съд е приел, че жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин не е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която да упражни правото си на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа за 2014 г. Т. Н. М. е декларирал доходи в приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ без да е подал декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ, с която да избере дохода му да се облага по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. Решението е правилно. Не са налице посоченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна - неправилно приложение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Обсъдената от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Безспорно е установено, че Т. Н. М. е местно лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене в Р. Б. Регистриран е като земеделски производител /земеделски стопанин от 2015 г./ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители, считано от 15.03.2012 г. Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 08.10.2008 г. Физическото лице в качеството си на земеделски стопанин няма регистрация на търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Установено е, че ревизираното лице не е подало декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срока, определен за упражняване на правото съгласно § 11 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ - до 31.01.2014 г. за 2014 г. и до 31.12.2014 г. за 2015 г., предвид което правото на избор за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 на ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. е погасено след изтичане на тези срокове. Основният спор по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса, относно реда на облагане, съответно реда и начина на изчисляване на дължимия данък на получените от жалбоподателя доходи за 2014 г. и 2015 г. Според органите по прихода, в случай на неподаване декларация по чл. 29а, ал. 4 от ЗДДФЛ в срок до 31.01.2014 г., облагането на лицата не може да се извърши по реда на едноличните търговци. Правилно първоинстанционния съд посочва в мотивите си, че декларацията по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на последващото подоходно облагане по реда на чл. 29а, ал. 1 ЗДДФЛ. Ако такава декларация не е подадена и лицето попълни приложение № 2 от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, то ще следва да се смята, че декларацията за облагане с подоходен данък е некоректно подадена или (при определени условия) въобще не е подадена. И обратно, ако декларация по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е подадена, съответното лице не би могло да декларира облагаем доход и да попълни приложение № 3 от ГДД по ЗДДФЛ, за да бъде обложено по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ Посочената декларация е особен вид изключение в данъчното ни право - данъчна декларация, с която определени лица сами избират ред за облагане, доколкото с подаването на тези декларации се дава възможност на тези лица да формират облагаемия си доход по различен ред, както и да бъдат обложени с пряк подоходен данък върху различна данъчна основа. След като ревизираното лице не е избрало реда за облагане при условията и по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ, следва изводът, че избира да се облага по реда на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски производители /земеделски стопани за 2015 г./, се определя, като придобитият доход от производство на непреработени продукти от селско стопанство, се намалява с 60 на сто разходи за дейността. Доходите на регистрираните по ЗДДС земеделски стопани, които не са подали декларация по образец за облагане по реда чл. 28 от ЗДДФЛ като ЕТ, следва да се облагат по реда на чл. 29-30 от закона, т. е. като доходи от друга стопанска дейност, която се облага с данък 10 на сто. Това произтича от промяната в разпоредбата на чл. 29а, ал. 1 от закона, която е в сила от 01.01.2014 г. Предвид гореизложеното решението на първоинстанционният съд не страда от пороците, посочени в касационата жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1731,70 лв. на основание чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,