Решение № 12128 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2013 г.

Решение № 12128 от 14.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9088/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Камен Сашев Радев - понастоящем в Затвора - гр. Варна, чрез процесуалния му представител адвокат Д. Димитров, срещу решение № 989 от 18.04.2013 г. по адм. дело № 80 от 2013 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата се прави оплакване за неговата неправилност поради наличие на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт София Питова, оспорва основателността й, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Варна, е отхвърлил като неоснователен иска на Камен Рашев - понастоящем в Затвора в гр. Варна, срещу Министерството на правосъдието за заплащане на сумата 25 000 лв. - претърпени неимуществени вреди, на основание чл. 203 АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като последица от неупражнен системен контрол от длъжностни лица върху местата за лишаване от свобода, конкретно контрол за законни основания, наложили изолирането му в зона за засилен надзор и охрана. За да отхвърли иска, съдът е приел, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е, на първо място, че условията, при които е бил поставен ищецът, са съобразени с разпоредбите на специалния закон - ЗИНЗС - чл. 71 във връзка с чл. 65, ал. 2 от него, както и с присъдата, която излежава осъденият - в конкретния случай доживотен затвор без замяна. Направен е извод, че не била налице хипотезата на чл. 198, ал. 2 ЗИНЗС, тъй като лицето не могло да бъде настанено в общо помещение с други лица. На второ място, съдът е приел, че замяната на режима на изтърпяване на наказание по същество не е фактическо действие от страна на административен орган, а поредица от действия по издаване на правен акт от комисията по чл. 73 ЗИНЗС. Въз основа на това съдът е направил извод, че тези разпоредби не създават задължение за ответника да замени режима на изтърпяване на наказание на ищеца, т. е. не е налице бездействие от страна на ответника. Така постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Вредите, произтичащи от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, са първият елемент от фактическия състав на материалноправната норма на чл. 1 от ЗОДОВ. В тежест на ищеца в исковото производство е да докаже настъпването им, като установи и техния характер, посочен в исковата молба. В конкретния случай ищецът твърди, че не са настъпили исканите от него благоприятни изменения в личната му сфера, а именно промяна в режима на изтърпяване на наказанието. Тази последица обаче няма пряка връзка с твърдяно бездействие от страна на министъра на правосъдието. Това е така, защото, както е посочил първоинстанционният съд, чл. 71, ал. 3 ЗИНЗС сочи при какви условия се настаняват изтърпяващите наказание "лишаване от свобода до живот без право на замяна". След като тези условия са очертани от закона, то явно не е налице бездействие на административния орган, респ. на негови служители, по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК. Не е налице бездействие на органа, изразяващо се в непредприети мерки от комисията по чл. 73, ал. 4 ЗИНЗС да бъде изменен наложеният на ищеца режим на изтърпяване на наказанието. Това е така, защото изменението на режима е свързано с редица действия както от страна на осъдения, така и от страна на комисията, насочени към установяване на обстоятелството дали са налице условия за това. По делото не са представени доказателства ищецът да е правил такива обосновани искания, които комисията да е отхвърлила, и действията на последната да са били отменени като незаконосъобразни по съответния ред. Твърденията в обратна насока на ищеца не се подкрепят от данните по делото. Не на последно място, следва да се посочи, че съдът е стигнал до правилен извод, че ищецът основава претенцията си на неблагоприятна промяна в здравословния си физически, неврологичен и психически статус. Установяването на това обстоятелство изисква събиране на относими доказателства, основаващи се на специални знания - медицинска документация, обективираща компетентно медицинско заключение. Такива доказателства не са представени по делото, не са представени и с касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последица от което е и законосъобразното отхвърляне на предявения иск. По изложените дотук съображения настоящият тричленен състав приема, че постановеното решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд - трето отделение,