Решение № 9722 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2017 г.
ВАСV отделение16.07.2018 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 4516/05.07.2017 г., постановено по адм. д. 4872/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град и вместо това постановява: ОТМЕНЯ заповед № 202/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", гр. С., ул. "Г.. Г." .№... да заплати на Б. Н. Б., гр. С., съд. адрес: ул. "Ц. С." .№..., вх. ..., ап. ... сумата 1700 (хиляда и седемстотин лева) разноски за двете съдебни инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9722 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13357/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Б. срещу решение № 4516/05.07.2017 г., постановено по адм. д. 4872/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 202/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на И. А. "А. А." (ИААА), с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски и за двете съдебни инстанции. Ответникът изпълнителният директор на ИААА оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски и правил възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 4516/05.07.2017 г., постановено по адм. д. 4872/2016 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на Б. Б. против заповед № 202/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИААА, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че релевантните за издаване на обжалвания акт предпоставки са били налице, защото щатните бройки за длъжността "инспектор", заемана от жалбоподателя, са намалени от 41 на 39 в резултат от утвърждаване на ново длъжностно разписание. Съдът е изложил мотиви, че оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е издадена при спазени материалноправни предпоставки (имплицитно с отхвърляне на жалбата следва да се приеме, че АССГ счита заповедта за издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазени административнопроизводствени правила и целта на закона). Административният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че длъжността на Б. Б. е реално съкратена и не е необходимо да бъдат излагани мотиви защо се съкращава именно неговата длъжност. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е приел е обосновал правните си изводи за наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл само въз основа на длъжностните разписания на ИААА в сила от 13.04.2016 г. и от 14.04.2016 г. Съдържанието на тези две длъжностни разписания е в резултат от издаване на Заповед № РД-02-15/13.04.2016 г. и Заповед № РД-02-16 от 14.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИААА, с които той упражнява правомощията си по чл. 7, т. 12 от Устройствения правилник на ИААА. При съпоставката на двете длъжностни разписания от 13.04.2016 г. и 14.04.2016 г. административният съд е приел за установено, че за длъжността "инспектор" за Областен отдел "Автомобилна администрация"-С. щатните бройки са намалени от 41 на 39. Тези факти са правилно установени, но от тях не следват направените от АССГ правни изводи. По делото не са представени и не се твърди, че са съставени поименни разписания на длъжностите, които да съответстват на длъжностните разписания от 13.04.2016 г. и 14.04.2016 г. Съдът въобще не е съобразил и обсъдил задълбочено заключението на вещото лице и всички приети по делото длъжностни и поименни разписания на ИААА за 2016 г. Достатъчно е само простото изброяване на част от датите, на които е изменяна длъжностно разписание на ИААА: 01.01.2016 г., 05.01.2016 г., 07.01.2016 г., 20.01.2016 г., 01.02.2016 г., 11.02.2016 г., 17.02.2016 г., 19.02.2016 г. 01.03.2016 г., 14.03.2016 г., 13.04.2016 г., 14.04.2016 г., 10.05.2016 г. 13.05.2016 г. и 17.05.2016 г. и др., за да се направи констатация за неспазване на принципа за стабилитет на държавната служба в тази администрация. Изключително честите изменения в длъжностното разписание на ИААА не е в резултат от изменения в устройствения правилник на администрацията, а от еднолични волеизявления на изпълнителния директор, които не са специално мотивирани. През целия обсъждан период няма промяна в общата численост на персонала на администрацията, която да обуславя необходимост от промяна в длъжностното разписание. За съществена част от длъжностните разписания са съставени и съответстващи им поименни разписания на длъжностите в администрацията, но такива липсват за длъжностните разписания в сила от 13.04.2016 г. и от 14.04.2016 г., поради което напълно необоснован е изводът на АССГ, че е налице съкращаване на именно на длъжността, заемана от жалбоподателя Б. Б.. Последната заемана от Б. Б. преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност е "инспектор" в областен отдел "Автомобилна администрация"-С.. Според последното утвърдено поименно разписание преди прекратяване на служебното му правоотношение на 14.04.2016 г., а именно това от 16.03.2016 г., тази длъжност се заема от 40 държавни служители и 7 служителя по трудово правоотношение, една от длъжностите за инспектор по служебно правоотношение е свободна (л. 67 от адм. д. 4872/2016 г. на АССГ). За свободната позиция "инспектор" се изисква образование специалист, а Б. Б. фигурира в това поименно разписание на друга позиция също за "инспектор" с образование "магистър", но други разлики в признаците от класификатора не се констатират, включително и относно предвидените граници за определяне на възнаграждението. Не са представени длъжностни характеристики, от които да се обоснове извод, че на различните служителите, заемащи длъжността "инспектор" са възлагани различни функции, задачи и отговорности. От приетите по делото седмични разпределения на задачите и таблици за отчитане е възможно да се направи точно обратния извод, а именно идентичност на работата на всички служители в отдела. Според заключението на вещото лице в ИААА не са изготвяни длъжностни характеристики на служителите при всяка промяна в длъжностното разписание (а това при интензитета на тази дейност е очевидно и невъзможно) като последната длъжностна характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателя е от 15.09.2015 г. С длъжностно разписание от 13.04.2016 г. (за което няма съставено съответстващо му поименно разписание) за длъжността областен отдел "Автомобилна администрация" - С. са отредени 41 щатни бройки по служебно правоотношение и 7 по трудово правоотношение, а след измененията от 14.04.2016 г. позициите за "инспектор" са намалени на 39 щатни бройки по служебно правоотношение и 6 по трудово правоотношение. Според поименното разписание от 10.05.2016 г., което е първото съставено след прекратяване на служебното правоотношение на Б. Б., всички щатни бройки за "инспектор" са заети, като според заключението на вещото лице назначените инспектори в Областен отдел "Автомобилна администрация"-С. са 45. Следователно длъжността, заемана от Б. Б. съществува преди и след прекратяване на неговото служебно правоотношение, като няма разлика в одобрените длъжности характеристики за заеманата от жалбодателя длъжност "инспектор" преди и след издаване на оспорената пред АССГ заповед. При липса на поименни разписания съответстващи на длъжностните разписания от 13.04.2016 г. и от 14.04.2016 г. изводът на АССГ, че е налице съкращаване точно на длъжността "инспектор", заемана от Б. Б. е необоснован. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че при издаване на оспорената пред АССГ заповед са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и действително е извършено съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Намаляването на броя на щатните бройки за една длъжност при запазването й като система от функции, отговорности и изисквания, е една от формите на съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая обаче не е налице яснота доколко това намаление от 41 на 39 на инспекторите в един отдел при запазване на общата численост на персонала на администрацията, общия брой на инспекторите въобще и наличието на свободни щатни бройки, води до съкращение точно на длъжността, заемана от Б. Б.. При правилно разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че е не е доказано при условията на пълно доказване на съкращаването точно на щатната бройка, заемана от Б. Б.. Допълнително следва да бъде посочено, че като основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Б. е посочена заповед № РД-02-16/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИААД, за която се твърди, че изменя длъжностното щатно разписание на администрацията. На практика независимо от използваните изразни средства в това волеизявление за съкращаване на щатни бройки от длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в един областен отдел не е извършвано реално съкращаване, а преместване на съответните щатни бройки за "инспектор" в други отдели. Наредено е съкращение на две щатни бройки за "инспектор" в областен отдел "Автомобилна администрация"-С. и едновременно с това се разкриват две щатни бройки "инспектор" в областен отдел "Автомобилна администрация"-Т.. Настоящият състав намира, че заповедта е постановена и в нарушение на целта на закона. В рамките на своята оперативна самостоятелност органът може да извършва реорганизации в администрацията, включително и съкращаване на броя на служителите й, когато тава се налага за оптимизиране и подобряване на нейната работа, но това предполага анализ на възложените на администрацията функции и тяхното изпълнение. Извършваните промени в администрацията на ИААА са изключително динамични, на практика почти на всеки десет дни, а дори и в два последователни дни или през ден, което в никакъв случай не е възможно да се обуславя от възникване на обективна промяна в естеството на работата или извършена оценка на ефективността на предходните промени. По изложените съображения настоящият съдебен състав, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него следва да бъде постановено ново, с което заповед № 202/14.04.2016 г. на изпълнителния директор на ИААА бъде отменена поради наличие на основателни основания за оспорването й по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. По водене на делото жалбоподателят е направил общо разноски в размер на 2300 лв., но претендира със списъка по чл. 80 от ГПК само 1700 лв. (600 лв. - депозит за вещо лице, 600 лв. - адвокатско възнаграждение за първата инстанция за един от двамата му адвокати и 500 лв. - адвокатско възнаграждение за касационната инстанция), поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат възстановени само 1700 лв. на основания чл. 143, ал. 1 от АПК от бюджета на ИААА. С оглед предмета на спора, неговата фактическа и правна сложност направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2