Решение № 5060 от 15.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11637/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Г., чрез адвокат Г. Ганчев, срещу Решение 2605 от 11.09.2024 г., постановено по адм. дело 436/2024 г. по описа на Административен съд Русе. Излага доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, като се постанови друго, с което се уважат предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, чрез пълномощника си взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Русе се е развило по исковата молба на Р. Д. Г. против Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт отказ рег. 34-17-25-12927/05.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Русе за издаване на ново удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил, като неоснователни предявените искове, като е приел, че не са доказани претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е изводът на административния съд, че в случая не е установено наличието на всички законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове за причинени имуществени и неимуществени вреди. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основават предявените искове, като е дал кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите за обезщетение по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Установено е по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение отказ за издаване на удостоверение Водач на лек таксиметров автомобил на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация - Русе, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да са налице реално причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността му да упражнява таксиметрова дейност и направени разходи за радиоефир. Представената по делото пътна книжка не може да бъде ценена като годно доказателство, предвид несъответствие на съдържанието и с нормативните изисквания. Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 3 от Наредба 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба 34) при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава валидно за съответната община удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както и валидно удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а именно пътна книжка, издадена и заверена от регистрирания търговец (приложение 12). В случая представената от ищеца пътна книжка не се установява да е издадена и заверена от регистрирания търговец. В нея не е попълнен номерът на таксиметровия апарат и макар да е вписан като превозвач Саваж ЕООД и водач Р. Г., то липсват подпис на представляващия превозвача и данни за осъществен контрол върху правилното и редовното ѝ попълване от регистрирания търговец съгласно чл. 34, т. 2 от същата наредба. Не е представено извлечение от данните на касовия апарат, чиито номер не е и посочен в пътната книжка, удостоверяващи реални приходи. Не е представен и изискуемия се от чл.3, ал. 3 от Наредба 34 писмен договор, уреждащ правоотношенията между регистрирания превозвач и водача. При така посоченото не може да се установи по несъмнен начин, че действително е претърпяна вреда от ищеца, изразяваща се в пропуснати ползи от невъзможността му да упражнява таксиметрова дейност, която вреда, като размер, се основава на осъществявана такава в предходен период. Не е доказано и твърдяното извършване на разходи изразяващи се в заплащането на вноски за радиоефир. В представения по делото договор, сключен между Р. Д. Г. и Хепи ООД е посочено, че се дължи ежемесечно плащане, платимо авансово, но не по-късно от пето число на текущия месец, като доказателства за реално извършено такова от ищеца не са представени по делото. Отделно от това, ищецът не извежда обстоятелства основаващи задължение за плащането им в периода, посочен в исковата молба, при твърдяното, че не е можел да извършва дейност. Правилно с обжалваното решение е приета неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени от отменения акт неимуществени вреди. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. Въпреки изричните указания на съда ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи обстоятелствата на които основава твърдените за причинени неимуществени вреди. Настъпването на твърдените вреди не може да се презумира в исковото производство. Ищецът е този, който следва да докаже основателността на претенциите си, което безспорно в случая не е сторено. Предявените искове, като неоснователни, правилно са отхвърлени с обжалваното решение. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ за сума в размер на 100 лева, определена при приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение