Решение № 217 от 13.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 150/2010 г.

Решение № 217 от 13.08.2010 г. на ВКС по н. д. № 150/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Осъденият П. Л. Д. е отправил искане (неточно наречено-"молба") до ВКС да възобнови по реда на Глава тридесет и трета от НПК наказателното дело, по което Софийският районен съд го е осъдил като първа инстанция, а Софийският градски съд - като втора. Присъдата в първата инстанция е издадена на 27 февруари 2008 г. по нохд № 1397/2007 г. и с нея подсъдимият е осъден за това, че в периода 30 април - 14 май 2006 г. е предлагал на Н. П. съдействие за връщане на отнетото му по-рано моторно превозно средство (микробус) срещу получаване на имотна облага от 5 000 лева - престъпление по чл. 346, ал. 3 НК, за което е наложено наказание 1 г. лишаване от свобода условно за 3 години. Присъдата е оправдателна по обвинението, че престъплението е било извършено в съучастие със съизвършител М. Г. К., който на свой ред е бил оправдан. Второинстанционното (въззивно) решение - 44 от 13 януари 2010 г. по внохд № 2555/2009 г., е издадено след жалба от името на подсъдимия Д. и с него присъдата е потвърдена. Времето, изминало между двата съдебни акта, е продължително и защото решението е второ поред - първото (също потвърдително) е било отменено от друг състав на ВКС пак по реда за възобновяване на наказателните дела и пак по инициатива на осъдения, и делото е върнато за ново разглеждане. В подаденото сега искане за възобновяване на делото отново се твърди, че въззивното решение е всъщност без мотиви, но също и че е в противоречие със закона по смисъла на първото от основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, защото наказателната отговорност почива върху превратна представа за случилото с отнетия автомобил на П.; посочени са и по-общи съображения за противоречие на осъждането с НПК, Конституцията и Е. конвенция за защита на правата на човека и основните свободи; поискано е или оправдаване на Д. още в тази инстанция, или ново разглеждане на делото в предходната. Искането за възобновяване на делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът е за неговото отхвърляне като неоснователно. Върховният касационен съд намери искането за неоснователно. Липсват основанията за възобновяване на делото. Такива и без друго липсват, ако се има предвид строгото прилагане на НПК във връзка с претендираното нарушение на НК - претенцията е не с оглед фактите, приети от съда, а въз основа на твърдението, че съдът "е тълкувал неправилно фактите и обстоятелствата", нещо, което - ако е вярно - би трябвало да предизвика поначало възражения от процесуално естество по смисъла на т. 2 на ал. 1 от чл. 348 НПК. Вярно е, от друга страна, че осъденият Д. се позовава и на последната разпоредба, но доколкото го прави - напълно голословно: да се поддържа, че мотивите на въззивната инстанция не съдържат отговор на доводите срещу присъдата, би могло само ако съдебният акт не е четен. Тъкмо затова основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК ("съществено нарушение на процесуалните правила") липсва и ако се приеме, че действителните възражения срещу осъждането на Д. трябва да бъдат квалифицирани по този начин. "Неправилното тълкуване на фактите и обстоятелствата", за което е упрекнат съда, не може да бъде открито в мотивите към съдебния акт, просто защото фактическата обстановка не е такава, каквато я представя осъденият: той да е едва ли не преследван от собственика на отнетия автомобил и от останалите свидетели, поискали да му помогнат да си го върне, без да им е предлагал каквото и да е било съдействие за връщането му. Възможно е, разбира се, Д. да е само един от "предложителите на съдействие" срещу имотна облага, но това в никакъв случай - дори да се изключи доказаното негово лично участие във връзка с петте хиляди лева - не означава отпадане на собствената му отговорност по чл. 346, ал. 3 НК. Друг е въпросът, че когато като подсъдим е трябвало да потвърди участието на един такъв "предложител"-съподсъдимия му К., той не го е направил (поради което последният е и оправдан), а както за него, така и за още лица с подобна роля (включително "истинският деец..., скрит от разследващият полицай, премълчан от наблюдаващият прокурор") говори едва сега, в искането си за възобновяване, когато това не може да повлияе върху изхода на делото (арг. от чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК). Трябва да се отбележи накрая и очевидното различие между само "искането" на съдействие и "предлагането" му срещу имотна облага, каквото именно предвижда чл. 346, ал. 3 НК, а осъденият не го отчита, като твърди, че неговото участие в случая е същото не само като на останалите сочени от него "предложители", но и като на собственика на отнетия микробус и неговите приятели. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС - I наказателно отделение