Решение № 82 от 16.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 73/2015 г.

Решение № 82 от 16.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 73/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова С присъда по нохд № 89/14 г. Районният съд - гр. Тетевен признал подсъдимия Х. И. И. за виновен в извършване на две престъпления и го осъдил както следва: на основание чл. 198, ал. 1, чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода; на основание чл. 170, ал. 2, във връзка с ал. 1, чл. 58а, ал. 1 и чл. 54 НК на 1 г. лишаване от свобода; на основание чл. 23 НК е определено общо наказание, като е наложено най-тежкото от посочените - 2 години и 4 месеца лишаване от свобода, и е постановено то да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. По реда на чл. 59, ал. 1 и 2 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан - от 21.01.2014 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подс. И. е осъден да заплати: на Й. М. М. сумата от 50.00 лева - имуществени вреди, дължими ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, а по сметка на държавата - 10 лева, държавна такса. С решение № 83 от 11.07.2014 г. по внохд № 197/14 г. Окръжният съд - гр. Ловеч потвърдил присъдата. Осъденият И. е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело, с което заявява, че не е извършил престъплението, а отделно от това наложеното му наказание е явно несправедливо. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат искането. Последният допълва, че е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за отсъствието на основания за възобновяване на наказателното дело. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Протоколът за съдебното заседание, проведено на 04 април 2014 г. (42 - 46), не дава основание да се приеме, че на подсъдимия не са били разяснени правата, в посоката претендирана от защитата му. На същото място добре е видно, че съдът не имал основание да отлага разглеждането на делото, за да може подс. И. да възстанови причинените имуществени вреди, доколкото последният изрично е заявил, че "няма пари", за да направи това (л. 45). Данните по делото указват, че между прокурора и защитата на подсъдимия не е постигнато споразумение за решаване на делото по реда на глава 29 от НПК и това няма как да предпостави критично отношение към дейността на съда. Съдът може да одобри постигнато между страните споразумение, но няма правомощие да ги мотивира към това. Възражението, свързано с необходимостта от съдебно-психиатрично изследване на подс. И., пренебрегва основното изискване по чл. 144, ал. 2, т. т. 3 и 4 НПК. Употребата на алкохол, поначало, а и в конкретния случай не е обосновала съмнение във вменяемостта на подсъдимия, още по-малко в способността му правилно да възприема фактите. Поради това и съдът по същество не е имал основание да изяснява тези обстоятелства по реда на чл. 144 и сл. НПК. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на глава 27 НПК, в частност по чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимия е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е постановил определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК и изготвил мотивите в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК. Предпоставките за диференцираната процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка), не са игнорирани; спазен е регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратеното съдебно следствие, а присъдата е постановена в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 3 НПК. При тези констатации, предвид указанията, дадени с Тълкувателно решение № 1/09 г. на ОСНК, допустимата защита на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите от него фактически положения по обвинителния акт. В рамките на последните се съдържат констатации, които очертават наличието на признаците от обективна и субективна страна на престъпните състави по чл. 198, ал. 1 и чл. 170, ал. 2 НК, поради което правилно е ангажирана отговорността на извършителя им, а именно - жалбоподателя. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. При липсата на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност - чл. 55 НК, правилно наказанията са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона - чл. 54 НК, а после редуцирани, съобразно чл. 58а, ал. 1 НК. Данните за съдебното минало на молителя, без значение за съставомерността на извършените деяния, най-вече обстоятелството, че на 31.08.2012 г. е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, което не е внесло очаквания коректив в поведението му, щом на 19.01.2014 г. е извършил инкриминираните две престъпления, не дават основание да се приеме, че обема на отговорността му следва да бъде намален. По вид, размер и начин на изтърпяване наложените наказания способстват постигането на целите по чл. 36 НК. Въззивният съдебен акт е правилен и законосъобразен и в гражданската част. Водим от горното, като не установи основания за възобновяване на наказателното дело, на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение