Решение № 16124 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2012 г.
ВАСVI отделение17.12.2012 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1472 от 19.03.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 10700 по описа за 2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16124 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6658/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медико-диагностична лаборатория Цибалаб" ЕООД, гр. София, срещу решение № 1472 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 10700 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу писмена покана изх. № 29-07-28/18.10.2011 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушения на съдопроизводствени правила и на материалния закон като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Медико-диагностична лаборатория Цибалаб" ЕООД, гр. София, срещу писмена покана изх. № 29-07-28 от 18.10.2011 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която медико-диагностичната лаборатория е задължена да възстанови неоснователно получени суми по пакет "Имунология" за периода м. януари - м. август 2011 г. в размер на 9177.65 лв. За да постанови решението си, Административен съд София - град след преценка на всички доказателства и доводите на страните обосновано е приел, че медико-диагностичната лаборатория е нарушила изискването за осъществяване на медицинските дейности в присъствието на лекар специалист в рамките на дневния работен график съгласно сключения договор с НЗОК. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Оплакванията за нарушения на материалния закон не са свързани с конкретни правни норми. Разпоредбата на чл. 145 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2011 г. (НРДМД 2011 г. - отм. от 01.01.2012 г.) задължава медико-диагностичната лаборатория да осъществява договорената дейност в присъствие на лекар специалист в рамките на дневния работен график в изпълнение на договора с НЗОК, който не може да бъде по-малък от 4 часа. Спорът между страните е относно присъствието на лекар-специалист при извършване на изследванията от пакет "Имунология". След изясняване на фактическата обстановка при правилно разпределена доказателствена тежест първоинстанционният административен съд е направил обоснования извод, че при извършване на изследванията през времето от 8.00 часа до 15.00 часа не е присъствал лекар - специалист. Този извод произтича от обстоятелството, че обявеният работен график от 8.00 часа до 12.00 часа съвпада с работното време на лекаря специалист д-р Алтънкова по основен трудов договор с УМБАЛ "Св. Иван Рилски". Обосновано съдът е приел, че свидетелските показания на Александър Арсениев - служител в лабораторията - не съставляват надлежно доказателство, че изследванията по всички направления през общо осемте месеца са били извършвани след 15.30 часа в присъствието на д-р Алтънкова. Писмени доказателства за така твърдяното обстоятелство не са представени. Следва да бъде подкрепен изводът, че твърдението на изпълнителя на медицинска помощ за допусната техническа грешка в обявения график в СЗОК съгласно чл. 108, т. 6 от НРДМД 2011 г. (отм.) влиза в противоречие със съдържащите се данни в други документи. Некоректно касаторът се позовава на съдебна практика по дела, по които фактът на извършване на медицинската дейност при спазване на нормативното изискване за присъствието на лекар специалист не е бил спорен. Във връзка със спазването на обявения график на лекаря специалист в цитираното в касационната жалба решение № 5946 от 29.04.2011 г. по адм. дело № 14759/2010 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е приел, че частичното съвпадане на работното време по двата договора не е имало за последица нито отчитане като извършена на реално неизвършена дейност, нито влошаване качеството на медицинските изследвания, нито някаква друга вреда за НЗОК. В разглеждания случай са налице достатъчно убедителни доказателства, че през времето на извършване на изследванията от 8.00 часа до 15.00 ч. не е присъствал лекар специалист, с което е нарушено императивно нормативно условие за осъществяване на медицинска помощ по договор с НЗОК. Отчетена е дейност, която не е била извършена съгласно правилото на чл. 145 от НРДМД 2011 г. (отм.). Отсъствието на лекар специалист при извършването на медицинската дейност е равностойно на пълно неизпълнение на договорното задължение. Задължително здравноосигурените лица не са получили медицинска помощ в обхват и обем, гарантиран от бюджета на НЗОК. Сумите са изплатени без правно основание и подлежат на възстановяване от получилия ги изпълнител на медицинска помощ. Въпросът във връзка с административнонаказателната отговорност по чл. 105ж от Закона за здравното осигуряване са неотносими към задължението за възстановяване на неоснователно получените суми по индивидуалния договор с НЗОК. Като е приел, че оспорената писмена покана е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 145