Решение № 5154 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2009 г.

Решение № 5154 от 17.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Милан Кирилов Миланов от гр. София срещу решение № 636/15.01.2009 г. , постановено по адм. дело № 11193/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЛС-03-788/15.07.2008 г. на министъра на правосъдието за назначаването на Миланов - от началник сектор "Арести" в Областно звено "Изпълнение на наказанията" при Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" с присъдена категория "В" на длъжност "Началник група" в затвора в гр. София. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касатора съдът не е преценил, че редът за извършване на оценка, посочен в чл. 175 ППЗМВР не е спазен, не е назначавана комисия за изготвяне на оценка на неговата работа, а само комплексна оценка на ОЗСА - гр. София. Оценката за дейността му не била извършена при спазване изискванията на определена методика. Представената справка не съдържала нито един от изискуемите реквизити по методиката за оценка на изпълнението на длъжността, оценката не е връчена срещу подпис, каквото е изискването на чл. 175, ал. 6 и ал. 7 ППЗМВР. Налице е според касатора противоречие, което не е установено от съда между изразеното от Д. Таков, че резултатите от проверката не са основание за предприемане на дисциплинарни мерки спрямо М. Миланов, като в същото време справката представлявала доказателство за проведено производство по чл. 175 ППЗМВР. Касаторът се оплаква, че съдът е извършил превратно тълкуване на представените от ответника доказателства. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания се съдържат в касационната жалба и в представените писмени бележки. Иска отмяна на обжалваното решение и решаване спора по същество чрез отмяна на заповедта на министъра, както и алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът по касационната жалба министърът на правосъдието чрез процесуалния си представител юриск. Костадинова моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, тъй като основанието на което жалбоподателят е назначен на друга длъжност е установяване на незадоволителни резултати в служебната дейност на касатора. Според ответника назначаването е било извършено при спазване на законовите изисквания, залегнали в нормата на чл. 191, ал. 2 ЗМВР. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е обсъдил оценката за изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя, като при изготвянето й комисията е действала в съответствие с нормата на чл. 175, ал. 3 и 4 ППЗМВР и утвърдената методика от министъра на правосъдието. Според ответника назначаването е било извършено при спазване на законовите изисквания, залегнали в нормата на чл. 191, ал. 2 ЗМВР. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Милан Миланов, тричленен съдебен състав на ВАС, III отделение е приел, че основанието, на което жалбоподателят е назначен на друга длъжност в рамките на притежаваната категория в системата на МВР съгласно чл. 191, т. 3 МВР са установени незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнение на длъжността. Според съда начинът на извършването на оценката е строго регламентиран в чл. 175 ППЗМВР, както и нормативно са определени критериите, по които тя се извършва. Съдът е приел въз основа на доказателствата по делото, че е установено спазване на административнопроизводствените правила по извършване на оценката, а комисията, извършила оценката е назначена със заповед № Л-5607/10.10.2006 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за извършване на комплексна оценка в ОЗСА за периода 2005 г. - 2006 г. Съдът е приел, че жалбоподателят е извършил редица пропуски в работата си, като е преназначавал служители от надзорно-охранителния състав да изпълняват други дейности, несъвместими с длъжностните им характеристики, не е извършвал редовен инструктаж в нарушение на чл. 235, ал. 2 ППЗИН , допускал е пропуски при отчитане движението на поверените му автомобили. Съдът е отчел и установените по делото чрез приложени заповеди за налагани дисциплинарни наказания за периода от 2000 г. до 2006 г. Съдът е изложил мотиви за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че не е запознат с предложението за назначаването на друга длъжност. Изложени са мотиви в обжалвания съдебен акт, че самата оценка представлява административнопроцесуално средство за установяване начина на изпълнение на служебните задължения и затова е акт на помощен орган, поради което действията по изготвянето й са част от процедурата по издаване на подлежащия на обжалване индивидуален административен акт и затова изводите на оценката не подлежат на обсъждане, отделно от административната заповед за назначаване. Според съда нито в методиката, нито в ППЗМВР няма изискване за връчване срещу подпис на оценката и въз основа на нея е направено предложението за назначението, за което Миланов е запознат, тъй като е депозирал докладна записка до министъра на правосъдието. Обжалваното решение е неправилно Законодателят изрично е предвидил възможност държавният служител да бъде преназначен на друга равна по степен длъжност и в съответствие с притежаваната категория, при незадоволителни резултати в служебната дейност въз основа на оценка на изпълнението на длъжността - чл. 191, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Тази хипотеза е различна от хипотезата, уредена в чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "б" ЗМВР, предвиждаща прекратяване на служебното правоотношение при получена най-ниска обща оценка на изпълнението на длъжността. Правните последици от двете възможни и посочени по-горе хипотези са различни. Първата води само до преназначаване на държавния служител на друга равна по степен длъжност в съответствие с притежаваната категория, а при втората - последицата е прекратяване на служебното правоотношение. Основното оплакване на касатора е за неспазване на процедурата по чл. 175 ППЗМВР поради липсата на заповед за започнало административно производство. То е основателно. Видно от приложената по делото заповед № Л-5607/10.10.2006 г. тя е издадена от главния директор на главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на основание чл. 19а от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН) за извършване на комплексна проверка на цялостната работа в Областно звено "Следствени арести" (ОЗСА) за периода 2005 г. - 2006 г. Тази заповед не е издадена на основание чл. 175, ал. 2 ЗМВР. Цитираната правна норма предвижда нарочна заповед за извършване оценка на изпълнението на конкретна длъжност на държавния служител. Предвидена е процедура по оценката, започваща с издаването на заповед по чл. 175, ал. 2 ППЗМВР. Оценката се извършва по методика, утвърдена от министъра на правосъдието съгласно чл. 175, ал. 3 ППЗМВР. Ако се приеме, че посочената заповед представлява такава по смисъла на чл. 175, ал. 2 ППЗМВР, то оценката не е извършена по методиката съгласно чл. 175, ал. 3 ППЗМВР, тъй като видно от данните по делото такава методика е утвърдена от министъра на 13.02.2007 г., т. е. след изготвяне на справката за комплексната оценка на цялото звено от 29.11.2006 г. По този начин се установява, че проверката, извършена от комисията е извършена без определена методика, каквото е изискването на чл. 175, ал. 3 ЗМВР. Последната е специална за преназначаване на държавна служба. Освен това, разпоредбата на чл. 174 ППЗМВР предвижда при извършване на оценката да се вземат предвид изискванията на съответната длъжностна характеристика, а такава за длъжността на касатора е утвърдена на 26.03.2007 г. от зам. министъра на правосъдието Бонгалов, което е отново след приключване на проверката и издаване на справката от 29.11.2006 г. При тези установени по категоричен начин данни по делото, не може да се изведе обоснован извод, че процедурата по чл. 174 и сл. от ППЗМВР е спазена. В тази връзка основателно е оплакването на касатора, че оценка по смисъла на чл. 175 ПППЗМВР не му е извършвана и като е приел обратното първоинстанционният съд е допуснал нарушение при преценката и обсъждането на доказателствата по делото. Извършването на цялостна проверка на областното звено, което е ръководил касатора не е равнозначно на извършване оценка на неговата длъжност, за да се приложи чл. 191, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Изискването на чл. 175, ал. 7 ППЗМВР е след извършване на оценката, тя да се връчи на държавния служител срещу подпис и той да има възможност да подаде възражение срещу нея. Това възражение се обсъжда и преценява в предложението по чл. 174, ал. 1 ЗМВР. Това изискване на закона, което е част от процедурата за преназначаване не е била спазена и неправилно решаващият съдебен състав е преценил, че няма изискване в закона за връчване на оценката на държавния служител срещу подпис. Неправилно е прието в мотивите на обжалваното решение, че справката от 29.11.2006 г. представлява оценка по смисъла на чл. 174 и сл. от ППЗМВР във връзка с чл. 191, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Последната не съдържа оценка по смисъла на чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17 и чл. 18 от методиката за оценка на изпълнението на длъжността от държавните служители в ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията" поради факта, че към момента на извършване на проверката не е била утвърдена, което показва още веднъж, че проверката не е била за оценка на длъжността на касатора, а регулярна проверка на звеното, което той е ръководил. Освен това дори да се приеме, че при извършване на общата проверка е извършвана и оценка на длъжността на касатора, като се има предвид посочени те редица пропуски в работата на звеното и неосъществяването на контрол от страна на касатора като негов ръководител, в приложената справка от 29.11.2006 г. се съдържа предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, каквато на представлява преназначението по смисъла на чл. 191, ал. 1, т. 3 МВР. По делото няма данни дисциплинарна отговорност във връзка с посочената проверка да е осъществена в срока по чл. 225 ЗМВР. Тази справка е използвана за преназначаването на касатора и то близо две години след изготвянето й, което означава, че към момента на изготвянето й волята на административния орган не е била да преназначи касатора на друга длъжност, нито да му наложи дисциплинарно наказание за констатирани нарушения при проверката на областното звено, което той е ръководил. Предвид изложеното по-горе настоящият петчленен състав счита, че обжалваното решение е постановено при нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на ЗМВР и ППЗМВР и при неправилна преценка и обсъждане на събраните доказателства, поради което е неправилно. Поради това то следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде постановено друго, с което обжалваната от Милан Миланов заповед № РС-03-788/15.07.2008 г. на министъра на правосъдието бъде отменена като незаконосъобразна. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,