Решение № 265 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2018 г.

Решение № 265 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7219/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ауто А1" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Шумен срещу решение № 64 от 4.05.2018 г. по адм. д. № 360/2017 г. на Административен съд-Шумен. С доводи за несъответност на решаващият правен извод на съда с действащата нормативна уредба и изяснената фактическа обстановка, се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорения отказ за пререгистрация. Ответникът началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен, в писмено възражение по жалбата, чрез гл. юрк. Иванова, излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена подадената от "Ауто А1" ООД жалба против заповед № 869 з-151/14.11.2017 г. на главен инспектор - впд началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Шумен за отказ за промяна на регистрация и зачисляване в региона на МПС марка "Мерцедес В 230 ТД" с рег. [рег. номер на МПС], поради невъзможност да бъде установен идентификационния номер. Решението е мотивирано с валидност и законосъобразност на отказа, поради наличие на хипотезата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП във връзка с чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. - превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер не се регистрират. Прието е, че по силата на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи - Инструкция на МВР № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство. За безспорно установено е прието, след обсъждане на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че част от идентификационният номер /последните четири цифри/ е заличен изцяло вследствие на корозия, като технически е невъзможно провеждане на допълнителни изследвания в района на липсващите цифри за да се пристъпи към възстановяването им. В този смисъл е и заключението на комисията, изготвено в административната фаза на производството, на което се позовава процесният отказ и чийто констатации са потвърдени пред съда. В тази връзка е прието, че отказа е законосъобразен и съответен на установената по безспорен начин невъзможност да бъде установен идентификационния номер. Съдът e изложил мотиви и за последващи действия за регистрация на МПС, приемайки че независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185 от 6.12.2003 г., като тази процедура е самостоятелно административно производство. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Съответен на законовата регламентация е решаващият извод на съда, че е налице абсолютна пречка за регистриране на МПС - неустановен оригинален идентификационен номер, поставен от производителя, поради което компетентният административен орган законосъобразно е отказал регистрация на автомобила. ЗДвП има предвид физическо установяване на оригиналния индентификационен номер, поставен от производителя върху автомобила, а не по документи, за да се установи съответствието на поставения идентификационен номер с данните по документите. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г., като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителните номера на рамата са били установени, което в случая не е налице. Предвиден е специален ред за възстановяване на идентификационен номер съгласно Инструкция № I-9185/6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство, издадена на основание чл. 143, ал. 4 от ЗДП и действала до отмяната й с ДВ, бр. 3/5.01.2018 г. Според закона наличието на фабричен идентификационен номер, поставен на съответното за тази марка автомобили място, е предпоставка за неговата регистрация, като регистрацията на пътни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер се извършва само при възможност за установяване на номера на рамата на мястото, означено от производителя. В конкретния случай отказа за регистрацията на автомобила е свързан с повреден идентификационен номер на рамата, който според материалите в административната преписка не може да бъде установен, поради термични въздействия върху същия. Следователно регистрацията е възможна едва след възстановяване на идентификационния номер в отделна процедура, съгласно действащата нормативна база – Наредба № 8121 з-1/2.01.2018 г., след отмяната на Инструкция № I-9185/6.12.2002 г. От представените в настоящето производство писмени доказателства /искане от 22.05.2018 г. и писмо рег. № 372000-12900/22.06.2018 г. / се установява, че такава процедура е висяща пред ОДМВР-Шумен. Обстоятелството, че МПС подлежи на задължителна регистрация по чл. 145, ал. 2, вр. с чл. 143, ал. 1 ЗДвП, не е достатъчно основание за незаконосъобразност на процесния отказ, тъй като е налице безспорно установено заличаване на автентичния идентификационен номер на автомобила. Предвид изложеното, обжалваното решение като законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи юрк. възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв, определен по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение