Решение № 9389 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2010 г.

Решение № 9389 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15650/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Кърджали, против решение № 109 от 01.11.2010 г. по адм. дело № 176 по описа за 2010 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменено издаденото от касатора решение № ПОВН-75 от 19.08.2010 г. и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Посочени са касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Ответницата Емине Бахри Ахмед от с. Шопци, обл. Кърджали, е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неправилност на обжалваното решение, която налага отмяната му. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Кърджали е решение № ПОВН-75 от 19.08.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № О-08-081-05-00014191 от 22.06.2010 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което на Емине Бахри Ахмед от с. Шопци, обл. Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение за майчинство по болничен лист № 0391904 от 15.06.2010 г. поради незаявено осигуряване за общо заболяване и майчинство по реда на чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ. За да уважи жалбата, Административен съд - Кърджали законосъобразно е приел, че към датата на възникване на осигурителното събитие 31.03.2010 г. майката Емине Бахри Ахмед е изпълнявала двете кумулативно предвидени условия по чл. 48а от КСО за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане. Този извод обосновано произтича от обстоятелството, че Емине Бахри Ахмед се е регистрирала като самоосигуряващо се лице в ТП на НОИ - Кърджали на 17.07.2002 г. с избрано осигуряване за всички осигурени рискове без трудова злополука и професионална болест, основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО не е отпаднало до датата на настъпване на осигурителното събитие и всички дължими осигурителни вноски са били внесени. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица във вр. с § 1, т. 5 от Допълнителната разпоредба на КСО са неоснователни. Твърденията за съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона не са конкретизирани. Разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване създава за осигурените лица за общо заболяване и майчинство право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че ответницата по касация притежава осигурителен стаж с продължителност повече от 12 месеца като осигурено лице за общо заболяване и майчинство. С декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (тютюнопроизводител), подадена на 17.07.2002 г., тя е избрала да се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица и редовно е внасяла дължимите осигурителни вноски. Осигуряването не е било прекъснато през периода 20.02.2007 г. - 26.03.2007 г., когато самоосигуряващото се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО се е пререгистрирало като земеделски производител. Регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица на предвиденото основание от чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във вр. с § 1, т. 5 от ДР на КСО. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно допълнителната разпоредба на § 1, т. 3 от КСО, съгласно която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10 от КСО, съгласно която задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Ответницата по касация Емине Бахри Ахмед не е загубила качеството на осигурено лице през периода 20.02.2007 г. - 26.03.2007 г., когато е упражнявала трудова дейност като земеделски производител преди да бъде завършена регистрацията й по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Поради това не е било необходимо да подава декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, с която да декларира прекъсване на дейност като тютюнопроизводител и започване на дейност като земеделски производител. Към 31.03.2010 г. тя е имала качеството "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 във вр. с чл. 4, ал. 4 от КСО с придобит 12-месечен осигурителен стаж като осигурено за този риск. Двете кумулативно изискуеми материалноправни условия по чл. 48а от КСО за придобиване на право на парично обезщетение за бременност и раждане са изпълнени. Оспорените административни актове, с които е отказано отпускане на парично обезщетение на основание чл. 48а от КСО, са незаконосъобразни и като ги е отменил, Административен съд - Кърджали е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,