Решение № 7152 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2024 г.

до кмета на общината, с което е направено възражение срещу събарянето на сградата. Към заявлението не са били приложени доказателства. Въз основа на последния констативен акт, ВрИД Кмет на Община Разлог е издал процесната заповед, описана по-горе, като я мотивирал с фактите, установени с него, но в същата не са развити никакви доводи, досежно наличие или липса на законови предпоставки за търпимост на процесния строеж. От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че параметрите на строежа са същите, както и тези в горепосочения констативен акт, но в констативните актове не е отразен факта, че помещението на втория етаж и терасите са функционално свързани с жилищата на ІІ етаж на 2мж. и че подхода за жилище Б-2 е по външна еднораменна стълба и през помещението в пристройката на ІІ етаж. в Община Радомир няма информация за годината на изграждане на пристройката, а съгласно Декларация-съгласие с нотариална заверка на подписа на Г. процесната пристройка е изградена преди 31.03.2001 г. Към момента на извършване на строителството на пристройката предвижданията на плана за процесния имот е за ниско строителство с височина до 10.00 метра. Вещото лице е констатирало, че за строителството на процесната пристройка няма издадени строителни книжа и документи. По делото има две групи твърдения на разпитани свидетели за годината на извършване на процесния строеж, които си противоречат. Двама твърдят, че строежът е извършен през 2000г., а двама през 2018-2020г. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, приетото заключение на СТЕ, обсъдени в тяхната съвкупност, административния съд извел правни изводи, че заповедта е издадена от компетентен орган, който има правомощия за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, по смисъла на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ; че не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и е издадена в изискуемата форма. Отговорил и на възраженията на жалбоподателя, че в заповедта не е обсъдено подаденото Заявление вх. 94 00-771(8)/10.04.2023 г. от Г. до кмета на общината, като приел, че с него е направено възражение срещу събарянето на сградата, без да се оспорват констатациите от проверката, поради което и административният орган не го е обсъдил. Приел, че са събрани всички релевантни доказателства и са били изяснени всички факти и обстоятелства в производството по издаването на оспорената заповед. Аргументирал, че не е съществено нарушение на процесуалния закон, че при проверката, извършена от служители на общинската администрация не са присъствали всички носители на вещни права, още повече, че Г. е присъствал и е могъл да направи своите възражения и да представи доказателства. Отделил спорните по делото обстоятелства до това дали строежът е законен по смисъла на ЗУТ, както и обстоятелството дали е търпим по смисъла на ЗУТ. Приел, че се касае за строеж от пета категория, извършен от Р. Г., съгласно свидетелските показания, за който не е издадено разрешение за строеж и не са одобрени строителни книжа, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и че е изграден в чужд недвижим имот частна общинска собственост, като на името на Г. не е било учредено право на строеж от собственика на имота. Тъй като в констативния акт и в заповедта не е посочено времето на извършване на строежа и не са развити съображения, относно търпимостта му, което съдът първо приел за несъществено процесуално нарушение, то изложил собствени установявания в тази връзка. Развил доводи, че строежът не попада в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, поради което същият не е търпим по смисъла на тези правни норми, поради което и с оглед установената му незаконност отхвърлил жалбата срещу процесната заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след преценка на приетите по делото доказателства. Фактическите констатации се подкрепят от събраните писмени и гласни доказателства. Същите са ценени и анализирани в тяхната съвкупност и поотделно. Обсъдени са доводите и възраженията на страните и на всеки от тях е даден мотивиран и съобразен със закона отговор. Касационната инстанция споделя правните изводи за постановяване на обжалваното съдебно решение при допълващи мотиви, досежно периода на извършване на процесния строеж и следващата се оценката за търпимостта му. Обосновано е заключението на административния съд за спазване на предвидената в чл.225а от ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт от служители на общината, в който процесният незаконен строеж е надлежно индивидуализиран, връчен е на първоинстанционният жалбоподател и той е депозирал възражение. Правилен е изводът, че в случая се касае за извършен от него незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, построен без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа и е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Атакуваният административен акт съответства на целта на закона, тъй като незаконните строежи, които са нетърпими, следва да бъдат премахвани. В случая определящия спор е за търпимостта на процесния строеж и той произтича от различните твърдения за периода на извършването му, който е определящ за преценка законосъобразността на заповедта. Изясняването на периода на извършване на строежа е от съществено значение за установяването на неговата търпимост и в този смисъл изследването му е задължение както на административния орган, така и на решаващия съд. Когато това не е сторено от органа, то съдът има задължението да го направи. По делото се съдържа извадка от ЗРП на [населено място] от 2008г., в който процесната сграда също не е отразена, както и приложена към СТЕ справка от СГКК Благоевград извлечение от влязла в сила със Заповед РД-18-1327 от 24.07.2018г. кадастрална карта, с извършено заснемане на процесния имот, от които е видно, че процесния строеж не е отразен в тях. При техния съвкупен анализ и оценка, съвместно със свидетелските показания на св.Е. А. и К.А., съдът е следвало категорично да определи, че процесния строеж е извършен най - рано след 24.07.2018г., тъй като кадастралната карта представлява заснемане на всички реално съществуващи на място материализирани граници на имоти и сградите в тях, без да се интересува от тяхната законност. Административният съд не е сторил това, но при наличие в делото на тези доказателства, няма пречка този извод да се изведе и от настоящия касационен състав. При това положение с оглед времевия обхват на действие на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУТ, е безпредметно обсъждането на въпроса за търпимост на процесния строеж. Неотносими, досежно изводите за незаконност на процесния строеж, са разсъжденията на съда, че същия и изграден от Г. в чужд недвижим имот без учредено в негова полза право на строеж от собствениците на имота. В случая се касае за надлежно индивидуализиран незаконен строеж, извършен без одобрени строителни книжа и без разрешение за строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който не е търпим. Развитите в жалбата касационни основания за отмяна на процесното съдебно решение не могат да бъдат споделени. Предвид изложеното, обжалваното решение, като правилно по своя краен резултат,следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 143, ал. 4 от АПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника, доказано направените и своевременно поискани разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция, които са в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Присъждане на претендираните разноски за първата инстанция не се дължи, тъй като с обжалваното съдебно решение този въпрос е решен негативно за ответника в касацията и последния не е подал касационна жалба срещу него в тази му част, нито е искал изменението му пред първоинстанционния съд.