Решение № 15489 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2009 г.

Решение № 15489 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8771/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София против Решение № 1301 от 14.03.2009 год. по адм. дело № 4434/2007 год. на Административен съд София - град, Първо отделение, 17-ти състав, в частта, с която е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) № 14001259/12.01.2007 год., издаден от Венета Василева Владимирова на длъжност старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Перник, потвърден с Решение № 1180/23.07.2007 год. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София при ЦУ на НАП. Изложени са доводи за неправилност на решението - касационни основания, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, като се отхвърли жалбата срещу РА и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Груп Мицев и Ко" ООД - гр. Перник, чрез процесуалния представител адв. В. Терзиева, в приложени по делото писмени бележки, оспорва жалбата, желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Моли настоящия съд да присъди на дружеството разноски. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. За да приеме, че издадения РА е нищожен, първоинстанционният съд е обсъдил безспорно установеният по делото факт, че за същия период има влезли в сила ДАПВ, както следва: ДАПВ № 208/25.03.2005 год., включващ данъчен период м. 01 и м. 02.2005 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 229/28.04.2005 год., включващ данъчен период м. 03.2005 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 289/31.05.2005 год., включващ данъчен период от м. 04.2005 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 317/24.06.2005 год., включващ данъчен период от м. 05.2005 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 373/26.07.2005 год., включващ данъчен период от м. 06.2005 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 426/23.08.2005 год., включващ данъчен период от м. 07.2006 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 494/29.09.2005 год., включващ данъчен период от м. 08.2006 год., с който ДДС е възстановен ефективно; ДАПВ № 718/28.12.2005 год., включващ данъчен период от м. 09.2006 год., с който ДДС е възстановен ефективно и ДАПВ № 2115/18.06.2004 год., както и ДРА № 458/18.06.2004 год., с които финансовия резултат за 2003 год. вече е проверен, а корпоративният данък по ГДД за 2003 год. е възстановен ефективно. Тъй като в настоящия случай не се твърди наличие на някоя от хипотезите за изменение и ревизията не е възложена от териториалния директор, който е компетентния орган по чл. 134, ал. 1 от ДОПК, а от началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП гр. Перник, поради липса на материална компетентност на този орган да възлага ревизия по чл. 133 от ДОПК, издаденият въз основа на тази заповед ревизионен акт е нищожен. Решението е правилно. Не се спори по фактическата обстановка и по въпроса, че са налице влезли в сила ДАПВ за същия данъчен период, с който на ДЗЛ е признато право на възстановяване на данъчен кредит и той е реално е възстановен на дружеството, който пък е установен като задължение с издадения в последствие РА. За да преразгледат процесните периоди, данъчните органи е следвало задължително да приложат чл. 133 и чл. 134 от ДОПК, като материалната компетентност за тези действия принадлежи на териториалния директор. Не са налице основанията, изброени в чл. 133, ал. 2, т. 1-5 от ДОПК, които биха позволили възобновяване на производството за периоди, за които има влезли в сила актове при спазването на процедурата по чл. 134 от ДОПК. Като е издал РА за данъчни периоди, за които има влезли в сила данъчни актове и ДРА, органът по приходи е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. След влизането им в сила, ДАПВ и ДРА се ползват със стабилитет, който изключва възможността на органа по приходи да въздейства върху вече определеното данъчно задължение за съответния период на конкретно ревизираното лице. Именно в това се изразява и формалната законна сила на индивидуалния административен акт. Влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си окончателно решение по поставения проблем. РА е нищожен и в частта по ЗКПО за 2003 год., тъй като видно от констатациите на РА, за 2003 год. е издаден влязъл в сила ДРА № 458/183.06.2004 год. При липса на изрично изброените основания в чл. 133 от ДОПК за промяна на влязъл в сила административен акт, както и при неспазване на процедурата за тяхното изменение по реда на чл. 134 от ДОПК, органите по приходи са издали РА, който се явява нищожен. При всички проверки, извършени при издаването на цитираните ДАПВ и ДРА е установено, че за всички данъчни периоди е налице ДДС за възстановяване. Издадените ДАПВ са влезли в сила. Ревизията, приключила с обжалвания РА, включва периодите, за които са издадени цитираните ДАПВ и ДРА. Законът придава формална законна сила на влезлия в сила административен акт и разпоредбата на чл. 133 от ДОПК допуска възможността изменението му само при установяване на основанията, посочени в ал. 2, т. 1-5. Съдът правилно е постановил в Решението си, че издаването на РА за данъчни периоди, за които има вече влезли в сила данъчни актове, съставлява грубо нарушаване на съществени процесуални правила и обуславя нищожността на РА. Не се спори и за това, че актовете за възлагане на ревизията, въз основа на които е издаден РА, предмет на обжалване пред съда, са издадени от орган по приходите - началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" при ТД на НАП гр. Перник, на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал актът за възлагане на данъчната ревизия, при наличие на влезли в сила ДАПВ за същия ревизиран период. Установената съдебна практика по казуси относно същата фактическа обстановка, но при действието на ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). В сегашната редакция на чл. 133 от ДОПК, уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е вписано, че такива следва да се считат само тези установени с влязъл в сила ревизионен акт. В тази връзка отново подлежи на тълкуване характера на АПВ и доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия при действието на ДОПК (до изменението в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, обн. в ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, който се отнася се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Според последната цитирана разпоредба от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като в случая заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния орган, който следва да издаде РА, е издадена от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски, доколкото са поискани и са направени. За настоящата инстанция са направени разноски от ответната страна от процесуален представител - адвокат, с представен документ за платен адвокатски хонорар, поради което искането е основателно в размер на 3000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо ДА" отделение