Решение № 8038 от 21.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба нa А. Кушинчанов с адрес в София, [жк], [адрес], ап. 103, срещу Решение 6712 от 10.11.2022 г. по адм. дело 12383/2021 г. по описа на Административния съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Кушинчанов срещу Решение Ж-726 от 08.10.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та). Жалбоподателят е осъден да заплати по отделно на КЕВР и на Електрохолд продажби АД по 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното решение на всички посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 АПК основания. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора. Претендира присъждане на разноските за първоинстанционното и касационното производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът КЕВР със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княз Ал. Дондуков 8-10 не представя отговор по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В писмени бележки по делото оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът Електрохолд продажби ЕАД (с предишно наименование ЧЕЗ Електро България АД) с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на бул. Цариградско шосе 159, БенчМарк Бизнес Център оспорва касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор от 11.01.2023 година. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД (с предишно наименование ЧЕЗ Разпределение България АД) с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на бул. Цариградско шосе 159 не представя отговор по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба от негово име, а по същество иска потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура представя становище за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалвания съдебен акт на всички наведени от касационния жалбоподател касационни основания. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по делото, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваният резултат е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) по жалбата на А. Кушинчанов против Решение Ж-726/08.10.2021 г. на КЕВР, с което, на основание чл. 22, ал. 1 ЗЕ, във вр. с чл. 147, ал. 3 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство, образувано по жалба на Кушинчанов срещу ЧЕЗ Електро България АД и ЧЕЗ Разпределение България АД, вх. Е-13-62-161/15.09.2021 г. Първоинстанционният съд е установил фактите по делото, така както са описани в писмо-становище до КЕВР, изразено от Електрохолд продажби ЕАД по жалбата на Кушинчанов до Комисията, изх. 100000136441 от 14.09.2021 г. (от л. 20 до л. 21 от първоинстанционното дело) и в писмо-становище на Електроразпределителни мрежи Запад АД по същия въпрос, изх. 100000136442 от 15.09.2021 г. (л. 52-53, пак там). Приел е от фактическа страна, че на 21.03.1990 г., въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, Кушинчанов и покойната му вече съпруга, по време на брак, придобили апартамент 68, находящ се в София, [жк], с клиентски 300054686913. В последващ период жалбоподателят сключил брак с Р. Касабова, като съгласно влязло в сила на 17.03.2021 г., Решение 38645/13.02.2019 г. постановено по гр. д. 48971/2017 г. на 149-и състав на Софийски районен съд (СРС) за прекратяване с развод на гражданския брак между касационния жалбоподател и Р. Касабова, апартамент 68 е предоставен за ползване на Касабова до навършване на пълнолетие на общото им дете.. На 29.12.2020 г. Кушинчанов, установявайки, че без негово съгласие партидата за електрическа енергия за собствения му апартамент в [жк] е сменена на името на бившата му съпруга, която никога не е била негов собственик, подал искане до Електроразпределителни мрежи Запад АД, за временно преустановяване на електрозахранването за този имот като заплатил съответната такса. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от Кушинчанов жалба против Решение Ж-726/08.10.2021 г. на КЕВР е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Счел е, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е, че в административното производство по издаването му, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил е, че между страните е налице вещноправен спор относно владението на имота в [жк]. Формирал е извод, че доколкото чл. 21 ЗЕ урежда изчерпателно правомощията на КЕВР, същата не е оправомощена да се произнася относно правото на собственост и други вещни права върху имота. Съдът е обсъдил легалната дефиниция за ползвател на мрежата , съдържаща се в § 1, т. 41а от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ. С оглед постановеното в съдебно Решение 38645/13.02.2019 г. по гр. д. 48971/2017 г. на СРС, че апартаментът на касационния жалбоподател се предоставя за ползване на бившата му съпруга до навършване на пълнолетие на дъщеря им, е приел, че Р. Касабова се явява ползвател на мрежата на електроразпределителното дружество. Преценил е, че след като жалбоподателят твърди, че след като дъщерята е навършила пълнолетие и вече не е налице право на ползване на имота за нейната майка и бивша негова съпруга, е налице вещноправен спор относно правото на ползване на апартамента. Приел е, че крайният снабдител е възприел Касабова като фактически ползвател на обекта, предвид липсата на доказателства за влизане във фактическо владение на имота от страна на Кушинчанов. Аргументирал се е, че за да бъде ползвател на мрежа, лицето първо следва да бъде във владение на имота или да бъде собственик на имота, по отношение на който желае преустановяване на електрозахранването. Формирал е извод, че след като е налице спор относно правото на владение, не може да се установи по безспорен начин, кой се явява ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а от ДР на ЗЕ, съответно КЕВР не е компетентна да се произнесе по подадената от Кушинчанов до нея жалба. С тези мотиви, съдът е формирал решаващия извод, че оспореното решение на Комисията е законосъобразно. Отхвърлил е оспорването по жалбата на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Според Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си . В конкретния случай и Кушичанов( жалбоподателят) и бившата му съпруга са се легитимирали пред "ЧЕЗ Електро България" АД с официални документи, удостоверяващи правата им върху въпросния апартамент. Кушичаров, че е собственик на имота, а бившата му съпруга, че е негов временен ползвател, заедно с дъщеря им. Установено е, че към процесния период във владение на имота е бившата съпруга. При това фактическо положение, КЕВР обосновано е стигнала до извода, че е налице гражданскоправен спор, чието разрешаване не е в нейните правомощия. Доколко Касабова е имала или е нямала право да ползва апартамента към 20.01.21г., е въпрос, който е извън компетенциите на КЕВР и "ЧЕЗ Електро България" АД. За уважаване на заявлението й за продажба на ел. енергия за битови нужди, подадено на 01.02.21г. до ЧЕЗ Електро България АД за въпросния апартамент, достатъчни са били легитимацията й като ползвател на имота с официален документ, както и фактическото му владение от нея към този момент. В случай, че Касабова своевременно (още с влизане в сила на съдебното решение, легитимиращо я като временен ползвател на апартамента) бе подала заявление за продажба на ел. енергия за битови нужди за въпросния имот, то при неосвобождаването му след изтичане на срока за ползването му, пи заявление от Кушинчаров за продажба на ел.енергия за същия апартамент, би получил отказ поради липсата на заявление от страна на Касабова за прекратяване на продажбата по нейното заявление (чл.9, т.2 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България"АД). Спорът между бившите съпрузи относно владението на въпросния апартамент е от значение за правилното определяне на ползвателя на ел.енергия за битови нужди за същия, но този спор не може да се разреши, нито от енергийното дружество, нито от КЕВР, а от съда. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд