Решение № 8261 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5236/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 4958/24.09.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по административно дело 5618/2020 г. и по частна жалба на Ц. Стойчев срещу Определение 1214/18.02.2021 г. на АССГ постановено по адм. дело 5618/2020 г. С обжалваното решение, по жалба на Ц. Стойчев, е отменена Заповед 1559/26.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. С обжалваното определение е отхвърлена молбата на процесуалния представител на Ц. Стойчев за изменение на Решение 4958/24.09.2020 г. на АССГ постановено по адм. дело 5618/2020 г. в частта му за разноските. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че неправилно съдът е приел, че не е налице изпълнение на условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), тъй като възстановяването на заеманата длъжност било формално и е налице неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Твърди, че по отношение на представените от него доказателства за реалното възстановяване на Стойчев на работа, липсва произнасяне на съда по приемането или неприемането им. Излага съображения, в подкрепа на становището си, че е налице реално съкращаване на щата. Оспорва изводите на съда относно момента, в който утвърденото на 22.05.2020 г. щатно разписание влиза в сила, като твърди, че то влиза в сила на 26.05.2020 г. Оспорва изводите на съда, че заповедта противоречи на целта на закона. Счита, че неправилно съдът се е ограничил за обследва единствено налице ли е щатно съкращение към момента на възстановяването, без да държи сметка за другата възможна хипотеза последващо съкращаване на длъжността, която хипотеза била налице в случая. Моли обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което жалбата на Ц. Стойчев да се отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Касаторът се представлява от юрк. Петрова и юрк. Митев. Ответникът по касационната жалба Ц. Стойчев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Василев. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че не са налице условия за намаляване на претендираното и доказано като заплатено адвокатско възнаграждение. Моли обжалваното определение да се отмени. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната и частната жалби са процесуално допустими. Подадени са в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. По касационната жалба Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. По делото от фактическа страна е установено следното: Ц. Стойчев е заемал по служебно правоотношение длъжността главен експерт в дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони (ПМРСР), отдел Договориране по частни мерки, сектор Инвестиции в земеделски стопанства. Със Заповед 254/22.02.2018 г. на изпълнителният директор на ДФЗ е прекратено служебното му правоотношение, поради съкращаване на длъжността. С Решение 4940/15.07.2019 г. на АССГ постановено по адм. дело 2856/2019 г., потвърдено с Решение 4873/27.04.2020 г. на ВАС постановено по адм. дело 12455/2019 г., Заповед 254/22.02.2018 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, е отменена. Със Заявление вх. 02-6500/1626 от 11.05.2020 г. Стойчев е поискал да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на служебното правоотношение длъжност. На 26.05.2020 г., след телефонно обаждане от дирекция Човешки ресурси, Стойчев се явил в ДФЗ, като едновременно му били връчени: Заповед 1556/22.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е възстановен на заеманата по служебно правоотношение длъжност - в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки, сектор Инвестиции в земеделски стопанства; Заповед 1557/22.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е преназначен на длъжност главен експерт в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки; Предизвестие 43/26.05.2020 г. за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл., след изтичане на едномесечен срок; Заповед 1559/22.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., във връзка с утвърдено със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ длъжностно разписание и писмено предизвестие, е прекратено служебното му правоотношение. Със Заповед 03-РД/1263 от 22.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са утвърдени изменения на длъжностното разписание, считано от 26.05.2020 г. По делото като доказателства са приети поименни и длъжностни разписания, действали преди и след прекратяване на служебното правоотношение на Стойчев, както и доказателства, че лицето, издало процесната заповед е заемало длъжността изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на така установените факти, съдът от правна страна е приел, че заповедта, предмет на оспорването, е издадена от компетентен орган органа по назначаването, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. За да отмени заповедта решаващият е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на закона. В тази връзка е изложил съображения, че не са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Посочил е, че промяната в длъжностното разписание в сила от 26.05.2020 г., не засяга правото на служителя за възстановяване и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността. Развил е съображения, че едновременното издаване на заповедите за възстановяване и преназначаване и тази, с която е одобрено последното длъжностно разписание, без да са ангажирани доказателства за поредността на издаване на заповедите, води до извод, че не е налице изпълнение на условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и противоречи на целта на закона. Възстановяването на длъжност е формално, а това означава и неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение. Решението е правилно при следните коригиращи и допълващи мотиви. Фактическата обстановка е коректно изяснена от решаващия съд, въз основа на представените от ответника доказателства административната преписка по издаване на оспорваната заповед, която е приета от съда, видно от отразеното в протокола от проведеното на 24.08.2020 г. съдебно заседание. Неоснователно касаторът сочи, че по отношение на представените от него доказателства за реалното възстановяване на Стойчев на работа, липсва произнасяне на съда по приемането или неприемането им. Други доказателства, извън административната преписка, в първоинстанционното производство не са представяни. Съдът се е произнесъл с определение по приемането на всички представени от ответника в производството доказателства. Представените пред настоящата инстанция доказателства, извън Докладна записка вх. 03-0416/2224/22.05.2020 г. и Докладна записка вх. 03-0416/21.05.2020 г., са представени и пред първоинстнционния съд. Двете докладни не водят до различни фактически установявания, от тези установени от съда. В тежест на административния орган е било да ги представи с административната преписка, което същият не е направил. Съдът не е допуснал процесуални нарушения във връзка с приемането на доказателствата по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че липсва ясно фактическо установяване в обжалваното решение и, че съдът си е служил с предположения и догадки относно хронологията на действията на органа по назначаване. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, за да установи относимите към спора факти, като не е обосновал фактическите си установявания с догадки и предположения. Изводът му, че с издаването на процесната заповед се преследва друга цел, а именно прекратяване на отношенията с нежелан служител, противно на целта на закона, се базира на правилен анализ на доказателствата по делото. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не било ясно въз основа на какви доказателства съдът е достигнал до този извод. Обратното, решаващият състав на АССГ, след като е анализирал в съвкупност събраните доказателства, правилно е приел, че заповедта противоречи на целта на закона и че с издаването ѝ се преследва друга цел. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. Какво показва анализа на доказателствата по делото. С влязло в сила съдебно решение е отменена Заповед 254/22.02.2018 г. на изпълнителният директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на Ц. Стойчев на длъжността главен експерт в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки, сектор Инвестиции в земеделски стопанства. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗДСл при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая, между страните не се спори, че Стойчев е спазил това условие, поради което е следвало да бъде възстановен на заеманата преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност. Заповед за възстановяване и допускане до работа е издадена Заповед 1556/22.05.2020 г., като видно от посоченото в същата, Ц. Стойчев е възстановен на длъжност главен експерт в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки, сектор Инвестиции в земеделски стопанства. По делото не е представено длъжностно разписание, от което да е видно, че към датата на възстановяване на Стойчев, длъжността главен експерт в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки, сектор Инвестиции в земеделски стопанства съществува като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на ДФЗ. Самият касационен жалбоподател, в касационната си жалба, посочва, че преназначаването на възстановеният служител е било обусловено от отпадане на секторите в организационната структура на дирекция Договориране по ПМРСР. Това означава, че Стойчев е възстановен на длъжност, която не е съществувала, поради което същият веднага е преназначен на друга длъжност. Преназначаването се установява от представените Заповед 1557/22.05.2020 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, Длъжностното разписание утвърдено със Заповед 03-РД/1252 от 21.05.2020 г. и от Поименно разписание на длъжностите и работните заплати на Държавен фонд Земеделие към 22.05.2020 г. Следва да се отбележи, че за преназначаването на служителя липсва предварително дадено писмено съгласие, каквото е изискването на чл. 82, ал. 1 ЗДСл. Независимо, че в настоящото производство не следва да се извършва преценка на законосъобразността на заповедта за преназначаване, преназначаването на друга длъжност веднага след възстановяване на предишната длъжност и увеличаване на щатната численост на дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки с една длъжност главен експерт, води до извод, че възстановяването е формално извършено и е налице неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение, като изложените в тази връзка мотиви от страна на съда са правилни. С процесната заповед е прекратено служебното правоотношение на ответника по касация за длъжността главен експерт в дирекция Договориране по ПМРСР, отдел Договориране по частни мерки. Видно от Длъжностното разписание, приложение към Заповед 03-РД/1252 от 21.05.2020 г., в сила от 22.05.2020 г., в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по ПМРСР в ДФЗ за длъжността главен експерт са предвидени 25 бройки. Видно от поименното длъжностно разписание към 22.05.2020 г. Ц. Стойчев е заемал една от тези длъжности. Видно от Длъжностното разписание, приложение към Заповед 03-РД/1263 от 22.05.2020 г., в сила от 26.05.2020 г., в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по ПМРСР в ДФЗ за длъжността главен експерт са предвидени 24 бройки. Видно от поименното длъжностно разписание към 26.05.2020 г. Ц. Стойчев вече не заема една от тези длъжности. Съкратената длъжност заемана от Стойчев, е трансформирана в длъжност старши експерт и прехвърлена в отдел Прилагане на стратегии за водено от общностите местно развитие, видно от длъжностните разписания. При съкращаването на длъжността главен експерт в отдел Договориране по частни мерки, дирекция Договориране по ПМРСР са изпълнени и двете предпоставки на чл. 106, ал. 1 т. 2 ЗДСл. Неправилно решаващият съд е приел, че те не са налице. Процесната заповед е издадена в нарушение на целта на закона, както правилно е приел решаващия съд и в нарушение на принципа по чл. 6, ал. 1 АПК, който задължава административният орган да упражнява правомощията си добросъвестно и в съответствие с преследваната от закона цел, което е самостоятелно основание за отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Вярно е твърдението на касационния жалбоподател, че реорганизацията и вътрешното преструктуриране в отдели и дирекции е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността ѝ. В този смисъл Решение 5550/10.05.2021 г. постановено по адм. дело 1033/2021 г. на Върховния административен съд. В случая данните по делото сочат, че предприетата реорганизация в дирекция Договориране по ПМРСР е във връзка със заявлението на служителя Ц. Стойчев да бъде възстановен на заеманата преди незаконното му уволнение длъжност. Хронологичното проследяване на фактите показва, че в рамките на два работни дни 21.05.2020 г. и 22.05.2020 г. органът по назначаването е изменил два пъти длъжностното разписание, издал е заповеди за назначаване (на несъществуваща длъжност), за преназначаване на съществуваща длъжност, без предварителното писмено съгласие на служителя и за прекратяване на служебното правоотношение, които са връчени на Стойчев в един и същи ден. Органът по назначаването формално е предприел действия по изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, но по същината си същите са били насочени към прекратяване на служебното правоотношение със служителя на визираното в акта правно основание. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че оспорваното решение е валидно и допустимо. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.