Решение № 13622 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2017 г.
ВАСI отделение09.11.2017 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло срещу решение № 406/02.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново и ВРЪЩА делото на Административен съд - гр. В. Търново за ново разглеждане от друг съдебен състав и постановяване на решение по съществото на правния спор. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13622 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1497/2017 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. М. в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново ЦУ на НАП срещу решение № 406/02.12.2016 г, постановено по адм. дело № 7/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, с което е обявена нищожността на издадения РА № Р-04000715000686-091-001/03.08.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 473/17.11.2015 г. на същия директор за установени задължения на "Т. Ф. Б." ЕООД за ДДС за данъчни периоди през 2010 г. 2011 г. и 2012 г. и задължения за корпоративен данък за 2013 г. Обжалва се решението и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложени съображения касационният жалбоподател обосновава наличие на валидност на обявения за нищожен от съда ревизионен акт, анализирайки относимите разпоредби на ДОПК. Излага и оплакване, че съдът не е обсъдил приложените по преписката доказателства за компетентност на органите по приходите, издали обжалвания акт, като вместо това било направено изследване относно валидността на друг, необжалван пред съда акт, независимо, че в една част е бил отменен по административен ред съда ревизионен акт. Касационният жалбоподател не е съгласен и с извода на съда, ме е следвало настоящата ревизия да се възложи и ревизионния акт да се издаде от същият орган, който първоначално е възложил предходното ревизионно производство. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба "Т. Ф. Б." ЕООД - гр. Г. чрез процесуалния си представител адв. Благоева я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор, както и претендира направените по делото разноски съгласно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната е подаден от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да обяви за нищожен ревизионният акт, цитиран по-горе първоинстанционният съд е приел, че лицето, което го е подписало в качеството му на възложител на ревизията, не е имал функционална компетентност за това процесуално действие. Позовава се на чл. 155, ал. 4 ДОПК и на съдебна практика на ВАС, че отменителното решение на решаващия орган не поставя началото на нова ревизия, а възобновява висящността на вече образуваното ревизионно производство, както и че аргумент за това се съдържало и в чл. 155, ал. 6 ДОПК. Според съда посоченото означава, че процесуалните действия при възобновена висящност следва да се извършва от компетентните органи по реда на чл. 112, ал. 2, чл. 155, ал. 4, чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК. В тази връзка е отразено в обжалваното решение, че първоначално ревизията е възложена от М. Д. - началник сектор "Ревизии" съгласно заповед № 335/02.06.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. В. Търново, а с решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК директорът на същата дирекция е иззел преписката от посочения орган, без да са налице доказателства, че той е престанал да бъде орган по приходите по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 или с т. 3 ЗНАП. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 7, ал 3 ДОПК е в логическа връзка с чл. 118, ал. 2, чл. 2 и чл. 155, ал. 4 ДОПК. При липса на основания за изземване на компетентност, то понастоящем възложилия производството и предоставянето на възлагането на друг орган не е посоченият н чл. 155, ал. 4 ДОПК. При това положение съдът е направил извод, че органът, възложил ревизията не е имал компетентност да издава заповед за възлагане, а оттам и двата органа, подписали ревизионния акт - в качеството на възложител на ревизията и ръководител на екипа, не са имали компетентност да издават оспорения пред съда ревизионен акт. Това нарушение съдът е квалифицирал като процесуална и материалноправна некомпетентност, позовавайки се на решения по адм. дела № 6113/2015 г. и № 7952/2015 г. на ВАС. Обжалваното решение е неправилно постановено. Ревизията, при която е издаден оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт е била повторна след отмяна на предходен ревизионен акт с решение на решаващия орган по чл. 155, ал. 4 ДОПК при административното му обжалване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при повторната ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство, но неправилно е обвързал образуването на първоначалната ревизия и евентуалните й административнопроизводствени нарушения с повторната ревизия. Касае се за едно ревизионно производство, но за две ревизии, поради което възлагането на предходната не влияе върху валидността на издадения ревизионен акт при повторната ревизия и в този смисъл е и практиката на ВАС - вж. решения по адм. дела № 8125/2015 г., № 2259/2015 г. и др.. Затова и тя започва с издаване на нова заповед за възлагане и няма пречка органите по възлагането и извършването й да са различни от тези при първоначалната ревизия, ако те са загубили това си качество. В този смисъл следва да се възприемат доводите на касационния жалбоподател, че дори да се приеме, че са налице процесуални нарушения по възлагането на първоначалната ревизия, те не могат да рефлектират върху валидността на издадения ревизионен акт при повторната ревизия. За прецизност в тази връзка следва да се отбележи, че принципно териториалният данъчен директор не е следвало да издава решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК, тъй като в процесния случай не е било налице изземване по смисъла на цитираната разпоредба, а определяне на органите, които могат да възлагат ревизии и ръководителите на ревизии, предвид наличието на заповеди за определяне на тези органи, издадени на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 119, ал. 2 ДОПК - № 335/02.06.2014 г. за оправомощаване на М. Д. да възлага ревизии, а със заповед № 453/17.07.2014 г. с тази функция е оправомощен, както и със заповед № 532/25.08.2014 г. е оправомощен Б. Б. да възлага ревизии вместо М. Д., а относно ръководителите на ревизии със със заповед № 453/15.07.2014 г. за такъв е определен М. В., а със заповед № 514/18.08.2014 г. е била определена И. П. вместо М. В. Тези действия на териториалния данъчен директор обаче, както вече се изтъкна по-горе не влияят на валидността на оспорения пред първоинстанционния съд ревизионен акт, издаден при повторната ревизия по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК. С оглед гореизложеното неправилно съдът е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е нищожен и затова решението като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и постановяване на решение по съществото на правния спор. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане и в зависимост от изхода на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и относно разноските, направени пред настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение