Решение № 7193 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2014 г.

Решение № 7193 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Люлин" - Столична община против решение № 4876 от 14.07.2014 г., постановено по адм. д. № 9146/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата - Галина Иванова Николова не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № РД-09-301/02.09.2013 г. и заповед № РД-15-869/02.09.2013 г. на кмета на район "Люлин" - Столична община, с които на Галина Иванова Николова е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение. За да постанови този резултат, съдът е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), поради което и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. е отменил наложеното дисциплинарно наказание без да разглежда спора по същество. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че държавната служителка е била поканена да даде писмени обяснения и е дала такива, но не е била изслушана от дисциплинарно наказващия орган, а от дисциплинарния съвет. Съгласно императивното изискване на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. В настоящия случай дисциплинарно наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание не е изслушал държавния служител, с което е нарушил императивното изискване на чл. 93, ал. 1 ЗДСл., изискващо кумулативно административния орган да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените доказателства. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че Николова е изслушана само от дисциплинарния съвет. Императивната разпоредба на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл не дава възможност за делегиране на това задължение на органа другиму. Изслушването на държавния служител и приемане на писмените му обяснения могат да бъдат осъществени от друго длъжностно лице само в хипотезата на заместване в правомощия, какъвто настоящият случай не е. Такова заместване би било налице при временно отсъствие на дисциплинарно наказващия орган поради отпуск, командировка или други причини и издадена нарочна заповед за изпълняване на функциите му от негов заместник за съответния период на отсъствие. Ето защо като е направил извод, че при налагане на дисциплинарното наказание е нарушено изискването на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., поради което заповедта за дисциплинарно наказание е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДСл. е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Позоваването на касатора на заповед № РД-09-298/29.08.2013 г. на кмета на район "Люлин", е неоснователно. Видно от същата е, че е разпоредено дисциплинарния съвет да изслуша при необходимост обясненията на държавния служител, като заповедта не отменя задължението на дисциплинарно наказващия орган да изслуша лично Николова. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че диспозитива на решението е неясен. Съдът изрично е посочил заповедите, които отменя, като е допуснал грешка в изписването на номера на първата заповед и е пропуснал да запише, че оспорването е по жалба на Галина Иванова Николова, т. е . налице са допуснати очевидни фактически грешки, които могат да се отстранят по предвидения за това в закона ред. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно като не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,