Решение № 12183 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3742/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от И. Иванов от гр. Пловдив, чрез адв. Д. Пенев, и от кмета на район Южен община Пловдив, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Е. Абрашева, срещу решение 1974 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело 1315/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед 19Ю-РОА-215/12.04.2019 г., издадена от кмета на район Южен община Пловдив, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: жилищна сграда, с идентификатор 56784.533.68.1, разположен в поземлен имот с идентификатор 56784.533.68 по КК и КР на гр. Пловдив, намиращ се в гр. Пловдив, кв. Остромила Беломорски от Е. Стоянова, И. Иванов, С. Табакова и Д. Табаков. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Е. Стоянова оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на първоинстанционният съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Задължението на съда по чл. 170 АПК за разпределяне тежестта на доказване е изпълнено формално, като в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства. В нарушение на цитирания текст на жалбоподателката Стоянова не е указано да представи доказателства в подкрепа на твърдението й, а именно, че строежът, предмет на заповедта, е нейно единствено жилище. От съществено значение за правилното решаване на спора е да бъде изяснено дали е налице нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, респ. на чл.8 КЗПЧОС. Съгласно Конвенцията, правото на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни лица; времето на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващите; съществуването на друг имот за задоволяване на жилищните им нужди; предлагала ли е община Пловдив алтернативно настаняване в жилище от общинския жилищен фонд и др. Липсата на фактически установявания и правни изводи с очертания предмет препятства контрола на касационната инстанция за съответствието на съдебния акт с материалния закон. Решението следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за събиране и обсъждане на относимите доказателств Мотивите на съда, с които е отречена основателността на доводите за търпимост на строежа по § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ от 2012 г., се споделят и от настоящата инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и изключва необходимостта от повторно обсъждане на тези оплаквания. По претендираните от касаторите разноски следва да се произнесе АС - Пловдив при новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение