Решение № 11774 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2015 г.

Решение № 11774 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2247/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Татевик Алексанян, гражданка на Армения, против решение № 7893 от 17.12.2014 г. по адм. дело № 10154/2014 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено оспорването против решение № 5460 от 28.08.2014 г. на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът е приповторил решението на административния орган и така е постановил немотивирано решение, поради и което е поискана отмяната му. Ответникът - зам. председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Татевик Алексанян, гражданка на Армения, против решение № 5460 от 28.08.2014 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ й е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на горепосоченото решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В мотивите си съдът е съобразил множеството приложени по делото решения на Държавна агенция за бежанците и съдебни решения на административен съд и Върховен административен съд (решение № 2271/2014 г., решение № 7451/2011 г. и решение № 14341/2011 г. на петчленен състав на Върховен административен съд, както и обясненията на жалбоподателката при проведени интервюта), въз основа на които е приел, че молбата на жалбоподателката е последваща, по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ, като предходните производства са завършили с влезли в сила съдебни решения, като исканията за предоставяне на статут са оставени без уважение, както и че в настоящото производство не се сочат нови различни обстоятелства от посочените в предходните производства. При съобразяване на справката на ДАБ относно Армения и обясненията на жалбоподателката, в които не се твърди да са налице преследване или основателен страх от тежки посегателства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и сл. и чл. 9, ал. 1 ЗУБ е направен извод, че не се установява да са налице основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, а желанието за оставане в Р България е продиктувано от социални и икономически фактори, с оглед на продължителното й пребиваване в Р България. Не се спори и, че не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ с оглед на това, че в държавата по произход не е налице вътрешен въоръжен конфликт и не съществуват опасности по смисъла на цитираната разпоредба и решение от 17.02.2009 г. по С-465/2007 г. на СЕС. В заключение административният съд е посочил, че не са налице предпоставките и по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, която разпоредба следва да се тълкува в контекста на предходните алинеи на чл. 9 ЗУБ, с оглед на реален риск от посегателства или застрашаване на правата и сигурността на лицето при завръщане в страната по произход. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право намира, че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Видно от бежанската история на чужденката спрямо нея не е установено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, същата не е членувала в политически партии и е напуснал страната на произход легално. Липсват данни жалбоподателката да е била лично преследвана в родината си и поради етническа принадлежност, раса, религия, социална група или убеждения, да е била заплашена от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отношение, лични заплахи срещу личността му или поради наличие на международен конфликт в страната му по произход. Единственото, с което Алексанян е мотивирала молбата си са твърдения за социални и икономически фактори - същата е в РБ от 1995 г. и на практика е прекъснала връзката си със страна по произход. Характерът на закрилата изключва икономически, социални, семейни и други причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. В разглеждания случай поддържаните от жалбоподателката факти са ирелевантни по отношение на търсената закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е изследвал обстоятелствата, изложени в молбата за закрила, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, която, както бе отбелязано по-горе, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В тази връзка, доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. При внимателна преценка на фактите, правилно и обосновано съдът е приел, че и трите обстоятелства не са налице, поради и което оспорването на административния акт е неоснователно. С оглед на факта, че Татевик Алексанян не е представила нови обстоятелства, на които на основе молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същият е законосъобразен. Съдът е приел, че престоят на чужденеца за дълъг период от време на територията на страната (от 1995 г. насам) не съставлява обстоятелство, което да обуслови предоставянето на субсидиарна закрила под формата на хуманитарен статут. Нормата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ следва да се тълкува, във връзка с останалите разпоредби на чл. 9 ЗУБ и същата урежда такива причини, стоящи извън волята на конкретното лице, от които да може да се направи предположение, че правата, живота и сигурността на лицето се явяват застрашени (засегнати) в държавата му по произход. Такива обстоятелства не са посочени от чужденката, поради което и основателен и верен е решаващият извод на съда, че за жалбоподателката с оглед личната й история и установената обстановка в държавата й на произход, не са налице предпоставките, визирани в закона, заради които да й бъде предоставен хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,