Решение № 13969 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2017 г.

Решение № 13969 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4189/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Обединено гражданско сдружение – Варна" срещу решение № 2607 от 22.12.2016 г., постановено по административно дело № 2642/2016 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да му предостави искана обществена информация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Община Варна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт, но е неправилно. Административното производство е образувано по устно заявление за предоставяне на обществена информация по реда на чл. 24, ал. 1, предл. второ от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за което е съставен протокол с рег. № ДОИ16000123 ВН/28.07.2016 г. От съдържанието на приложената към делото преписка се установява, че секретарят на Община Варна е поискал от директора на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" наличната информация относно поисканата в заявлението информация, като е получил същата на 04.08.2016 г. – т. е. 7 дни след запитването, като по преписката липсват доказателства исканата информация да е предоставена, както и доказателства заявителят да е поканен да получи същата с посочване на дължимите разходи по предоставянето ?. С представена по делото писмена молба процесуален представител на Община Варна след като е заявил, че представената по делото преписка е в цялост, няма постановен писмен отказ да се предостави исканата информация, но няма наличие и на доказателства относно това да са заплатени от заявителя определените разходи, както и относно тава дали същият се е явил в определения по чл. 34, ал. 4 ЗДОИ срок за получаването ?. Въз основа на тези доказателства АС Варна приема, че в случая след като липсва писмено заявление от сдружението по реда на чл. 24, ал. 3 ЗДОИ не е формиран мълчалив отказ да се предостави исканата информация по смисъла на чл. 38 ЗДОИ, а незаплащането на определените разходи за предоставяне на исканата информация е налице отказ от негова страна от предоставения му достъп до тази информация. Така формираните изводи са неправилни и необосновани. От събраните доказателства безспорно се установява, че устното запитване е направено на 28.07.2016 г., която дата е удостоверена от ответника в приложения с преписката протокол. Разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗДОИ предвижда, че достъп до обществена информация може да бъде предоставен и въз основа на устно запитване, при което доколкото в случая искането за достъп е направено именно в този форма следва извод, че с това е поставено началото на административното производство по смисъла на чл. 25 АПК. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗДОИ предвижда, че когато заявителят не е получил достъп до искана обществена информация въз основа на устно запитване или счита предоставената му информация за недостатъчна, той може да подаде писмено заявление. При това в ЗДОИ липсва отделна и специална уредба относно производството започнало по устно запитване. От така установеното следва извод, че при започване на административно производство по предоставяне на достъп до обществена информация по устно запитване е приложим общия ред, предвиден в Глава трета ЗДОИ, който обаче в случая не е приложен от административния орган. Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗДОИ следва да се тълкува единствено като възможност при непълнота в отговора заявителят да получи исканата информация в изключение на правилото въведено с чл. 37, ал. 1, т. 3 ЗДОИ. От събраните по делото доказателства се установява безспорно, че заявителят не е получил исканата информация – липсва решение по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ, както и каквито и да било данни, че исканата информация е предоставена по друг начин. От тези доказателства се установява единствено факта, че Главния секретар на Община Варна, за когото по делото липсват данни да има правомощия на органа по чл. 3 ЗДОИ е предприел действия по установяване на наличната информация, касаеща запитването. От преписката не се установява исканата информация да е предоставена по какъвто и да било начин на заявителя, както и същият да е бил поканен да я получи при определени от ответника условия – стойност на разходите по чл. 34, ал. 1, т. 5 ЗДОИ. При тези факти буди недоумение възприетото безкритично от съда безпочвено обяснение на процесуалния представител на ответника, че в случая е налице отказ да се получи исканата информация от заявителя, доколкото липсват каквито и да било доказателства за предоставяне на същата и за уведомяване на заявителя, че по запитването му е постановено решение, а още по-малко липсват доказателства за определен от ответника размер на дължимите разходи по предоставяне на информацията. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и необосновано и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което мълчаливия отказ на Кмета на Община Варна да предостави поисканата устно обществена информация по протокол за устно запитване рег. № ДОИ 16000123 ВН/28.07.2016 г., като преписката бъде върната на органа за ново произнасяне по реда и начина, предвиден в Глава трета ЗДОИ. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбодателя направените деловодни разноски в размер на 615 лв. общо, представляващи възнаграждение за един адвокат за всяка от инстанциите – по 300 лв. за всяка инстанция, заплатено от ответника и при липсата на направено възражение за прекомерност и заплатена държавна такса в размер на 10 лв. на първоинстанционния съд и в размер на 5 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение