Решение № 13782 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А. С., чрез адв. А. К. като процесуален представител, против решение 1779 от 21.02.2024 г., постановено по адм. дело 2355/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Твърди се нищожност на оспореното решение. Излагат се доводи и за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че процесната заповед е издадена от некомпетентен орган поради недоказаност на предпоставките от фактическия състав на заместването, а именно недоказаност на отсъствието на титуляра на длъжността кмета на община Варна на датата когато е издадена заповед 2996/20.09.2021г. от заместник кмета за делегиране на правомощия по чл.225а ЗУТ на директора на дирекция УСКОР. Наведени са оплаквания за неясно описание на процесния строеж, а по съществото на спора - се отрича необходимостта от строителни книжа за изграждането му в хипотезата на чл.151, ал.1, т.6 ЗУТ. Възразява се срещу отказа за прилагане на предвидените в закона режими за търпимост и конкретно на разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за обявяване на нищожността или за отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски. Ответникът директорът на дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред /УКСОР/ на Община Варна, чрез пълномощника си юрк. Д. Кискинов, в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Обжалваното решение е постановено в производство по чл.226 АПК, след като с решение 9714 от 16.10.2023 г. по адм. дело 5334/2023 г. на Върховния административен съд е отменено предходно решение 402 от 27.03.2023 г. по адм. дело 1581/2022 г. на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за събиране на доказателства за времето на извършване на процесния строеж и в съответствие с установените факти, за провеждане на преценка на изискванията за търпимост на строежите по §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ. Касационната инстанция е приела за обосновани и законосъобразни изводите в оспореното решение за издаване на процесната заповед от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Формирани са мотиви и за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, надлежно установен със събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза. При новото разглеждане на делото, с обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил жалбата на настоящия касатор В. А. С. срещу заповед 1513/27.05.2022 г. на директора на дирекция УСКОР при Община Варна, с която на основание чл.225а, ал.1 вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ вр. с чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ, е наредено премахване на строеж покривна конструкция и остъкляване на съществуваща тераса към ап.14 по калкан на жилищна сграда, находящ се на терасов /пети/ етаж в сградата в УПИ ХVІ-10, 10а в кв.103, 7 м.р., [улица]на гр. Варна. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обосновал е извод, че строежът, предмет на оспорената заповед е надлежно индивидуализиран в същата и правилно квалифициран като такъв от четвърта категория съгласно чл.137, ал.1, т.4, б. б и б.д ЗУТ, извършен е в несъответствие с действащия ПУП и без изискващите се строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.1 и т. 2 от ЗУТ. Въз основа на събраните в изпълнение на указанията на касационната инстанция, доказателства, съдът приема, че строителството е осъществено през 1998г., с оглед на което и поради липсата на деклариране на същото, счита, че не са налице предпоставките за търпимост по § 16, ал.2 и ал.3 ПР на ЗУТ и строежът подлежи на премахване. Всички доводи на жалбоподателя са преценени като неоснователни, като е даден отговор на наведените от него оплаквания. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено от законен съдебен състав, в писмена форма, мотивирано е и е подписано от съдебния състав, поради което твърденията за нищожност на решението са неоснователни. Оспореният съдебен акт е правилен. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени обосновани правни изводи в съответствие с материалния закон. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Следва да се посочи, че във връзка с касационното основание по чл.209, т.3 АПК, жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на процесната заповед, които са идентични с тези в първата касационна жалба, на които е даден отговор с решение 9714 от 16.10.2023 г. по адм. дело 5334/2023 г. на Върховния административен съд. От горното следва, че въпросът за компетентността на административния орган, за спазването на формата и на процесуалните правила при издаване на заповедта, както и за наличието на незаконен строеж по чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ, е решен с влязъл в сила съдебен акт на касационната инстанция, поради което повторна преценка на горните обстоятелства е недължима. При новото разглеждане на делото от административния съд, спорът се свежда до предпоставките за търпимост на строежите по §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПРЗ на ЗИДЗУТ, в който смисъл са задължителните указания в отменителното решение на ВАС. Независимо от горното, с оглед наведените оплаквания на жалбоподателя, административният съд е извършил преценка за законосъобразност на процесната заповед на всички основания по чл.146, т.1-т.5 АПК, а формираните правни изводи са обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон. Настоящата инстанция препраща към мотивите в оспореното решение на осн. чл. 221, ал.2, пр.2 АПК. Във връзка с оплакванията в касационната жалба, следва да се посочи правилността на констатацията на съдът, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед 2996 от 20.09.2021 г. на зам. кмета на община Варна, издадена при условията заместване на кмета на община Варна, с която на основание § 1, ал. 3 ДР на ЗУТ на директора на дирекция УСКОР са делегирани правомощия за издаване на заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, от която категория е оспорената. Видно от събраните в хода на производството доказателства със заповед К 066 от 16.09.2021 г., кметът на община Варна е оправомощил заместник кмета П. П. да го замества на 20.09.2021 г. Противно на изложените от касатора доводи, фактът на отсъствие на кмета на община Варна поради ползването на неплатен отпуск на посочената дата е доказан от представените по делото документи фиш за начислено трудово възнаграждение за м. септември 2021г. и извлечение от счетоводната система на общината, както обосновано и правилно е приел първоинстанционният съд, вкл. че са изпълнени елементите от фактическия състав на заместването. За определения период от време заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, освен ако няма изрични ограничения, очертани в заповедта за заместване. В случая в заповедта, с която заместник кметът е оправомощен да замества кмета на община Варна на 20.09.2021 г. не са наложени ограничения. Поради и това заместник - кметът е имал правомощие да издаде заповед 2996 от 20.09.2021 г., с която по т. 6, на директора на дирекция "УСКОР" при община Варна са делегирани правомощия за издаване на заповеди по чл. 225а, ал.1 ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях, незаконни по см. на чл.225, ал.2 ЗУТ. В тази връзка, доколкото обектът, предмет на оспорената заповед е от посочените категории строежи и заповедта е такава по чл. 225а, ал.1 ЗУТ, то същата е издадена от компетентен орган - директора на дирекция "УСКОР" при община Варна. На следващо място, касаторът възразява срещу изводите за незаконността на процесния строеж, като сочи екзекутивната документация, одобрена след издаденото разрешение за строеж за сградата. Горните доводи са обсъдени от административния съд, който въз основа на заключенията на вещото лице, ги приема за неоснователни, потвърждавайки констатациите на органа за наличие на незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. Формираните в изложения смисъл изводи в оспореното решение са обосновани и правилни. Видно е от представените доказателства, вкл. от съдебно-техническите експертизи, че жилищната сграда, в която се намира строежът предмет на премахване, е изградена в УПИ ХVІ-10, 10а и според действащия ПУП, сградата на кота 31,53 /пети етаж/ е отдръпната спрямо източната имотна граница; че по време на строителството са извършени отклонения от одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж 38/25.04.1996г., отразени в приети екзекутивни чертежи на 20.10.1998г., според които и в съответствие с действащия ПУП, процесната тераса към апартаменти 13 и 14 е проектирана като обща открита тераса, разделена с плътна стена с югоизточна част оставаща към ап. 14 и североизточна към ап.13, от което следва, че осъщественото строителство на покривна конструкция и остъкляване на съществуваща тераса към ап.14 по калкан на жилищна сграда, е без издадени строителни книжа и не съответства на предвижданията на действащия ПУП, т.е. налице е незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 ЗУТ. В аспекта на материалноправните предпоставки по чл.225а, ал.1 ЗУТ, аргументирано от събраните доказателства е заключението на съда, че констатираният незаконен строеж не е търпим. Предвид времето на изграждането му през 1998г., доказано с декларацията на собственика и с показанията на разпитания свидетел, правилно са преценявани предпоставките за търпимост на строежите по § 16, ал.2 и ал.3 ПР на ЗУТ и е отказана преценка на тези по § 127, ал.1, ПЗР на ЗИДЗУТ, която разпоредба въвежда времеви период, неприложим в случая. Безспорно е установено по делото, че липсва деклариране на строежа от собствениците пред одобряващите органи в сроковете, предвидени в горните разпоредби, с оглед на което същият не е търпим и подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. При тези факти, първоинстанционният съд правилно приема, че процесната заповед е законосъобразен административен акт и с оспореното решение отхвърля предявената жалба като неоснователна. Не са налице сочените от касатора отменителни основания на чл. 209, т.3 АПК, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода по делото, касационният жалбоподател няма право на разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,