Решение № 7287 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2019 г.

Решение № 7287 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция по приходите /НАП/ Пловдив, чрез юриск. П. Янев, против Решение № 2545 от 3.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2748/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С атакуваното решение по жалба на В. Караиванова, [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес], действаща в качеството си на ЕТ "В. Караиванова" ЕИК 040476466, със седалище и адрес на управление: [населено място], [адрес], е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ЗО-0298847/23.03.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Пловдив, потвърдена с Решение № 169/8.05.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. В касационната жалба са наведени оплаквания за необоснованост на обжалваното решение поради погрешно формирано вътрешно убеждение на съда при прилагане на правилата на логиката, опитните правила и каузалните връзки между явленията, водещи до некоректни правни изводи. Твърди се, че не са обсъдени в пълнота изложените в ЗНПАМ доводи. Излагат се аргументи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния закон и съдържа необходимите реквизити. Според касатора съдът е установил, че процесното нарушение – основание за издаване на заповедта, е извършено, който факт не бил оспорен от търговеца, поради което и противно на крайния извод на съда са налице фактическите и правни основания за прилагане на мярката. Навежда аргументи, че неспазването на данъчното законодателство се потвърждава и от установената по време на проверката касова разлика в размер на 305, 05 лева. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърждава заповедта. Иска присъждането на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и държавна такса за образуване на касационното производство. Ответникът - В. Караиванова, [ЕГН], действаща в качеството си на ЕТ "В. Караиванова" ЕИК 040476466, редовно уведомена, с писмен отговор по делото, подаден от адв. Е. Попова, излага становище за неоснователност на жалбата, като счита обжалваното решение за обосновано и постановено след подробен анализ на доказателствата. Иска касационната жалба да бъде отхвърлена, а решението да бъде оставено в сила. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Подадената касационна жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е основателна. С оспореното решение административният съд е отменил ЗНПАМ № ЗО-0298847/23.03.2018 г., на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив, потвърдена с Решение № 169/8.05.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на търговеца е наложена принудителна мярка "Запечатване на обект – кафе-сладкарница, находящ се в [населено място], [адрес], стопанисван от ЕТ "В. Караиванова", ЕИК 040476466, и забрана за достъп до него за срок от 2 /два/ дни". За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при проверка от органите по приходите на 18.03.2018 г. в 13: 41 часа на търговски обект – кафе-сладкарница, находящ се в [населено място], [адрес], стопанисван от ЕТ "В. Караиванова", ЕИК 040476466, и след извършването на 1 /една/ контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. мляко, 2 бр. десерти на обща стойност от 3, 80 лева, заплатени в брой от проверяващите, е издадена фискална касова бележка /ФКБ/ № 0001264/18.03.2018 г. от регистрираното в обекта фискално устройство /ФУ/, която не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно наименование на стоките – ДП 01 и ДП 04, брой, единична цена и обща сума. Посочил е, че проверката е завършила със съставянето на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0298847/18.03.2018 г. След анализ на доказателствата по делото съдът е счел, че издаденият в хода на проверката фискален бон (лист 31 гръб) действително не съдържа наименование на продадените стоки така, както предвижда чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, но съдържа кода на данъчната група (в дясно на самия ФБ - лист 31 гръб, след всяка сума за конкретно продадената стока е вписана буква "Б"). При тази фактическа обстановка решаващият състав е стигнал до правния извод, че независимо от това, че липсата на наименование на стоките като част от съдържанието на издадения ФБ е достатъчно, за да се приеме, че е налице нарушение на начина за издаване на фискален бон, което се субсумира в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, следва да се отчете обстоятелството, че към 20.04.2018 г. констатираното от органите по приходите нарушение е било отстранено от едноличния търговец. Ръководейки се от разпоредбата на чл. 142, ал. 2 съдът е съобразил това новонастъпило обстоятелство и е счел, че прилагането на мярката в този случай не би постигнало законово определените й цели, щом като нарушението е вече отстранено. Решението на първоинстанционния съд е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186 ЗДДС е предвидено налагане на принудителна административна мярка с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице - запечатване на обект за срок до 30 дни и забрана за достъп до него, в случаите на посочените в разпоредбата нарушения, сред които е и неспазването на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Този ред е регламентиран с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/, според чл. 26, ал. 1, т. 7 от която фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително там посочените реквизити, сред които наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В случая от данните по делото безспорно е установено, че на 18.03.2018 г. в 13: 41 часа на търговски обект – кафе-сладкарница, находящ се в [населено място], [адрес], стопанисван от ЕТ "В. Караиванова", ЕИК 040476466, и след извършването на 1 /една/ контролна покупка на 2 бр. кафе, 2 бр. мляко, 2 бр. десерти на обща стойност от 3, 80 лева, заплатени в брой от проверяващите, е издадена ФКБ № 0001264/18.03.2018 г. от регистрираното в обекта ФУ, която не съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Това обстоятелство, както правилно е посочил първоинстанционният съд, изпълва състава на нарушение на посочената разпоредба и е достатъчно да обуслови задължението на органа по приходите да налижи посочената там административна мярка. Неправилно обаче е прието за приложимо в случая правилото на чл. 142, ал. 2 АПК. Цитираната норма предвижда, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Като нови факти от значение за делото следва да се разбират такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. В случая обстоятелството, че неизправността във ФУ е отстранена на 20.04.2018 г., т. е. месец след установяване на нарушението и издаване на заповедта, не променя факта на извършването му. Такова последващо обстоятелство би имало значение, ако към момента на проверката или при обжалването на заповедта се навеждат твърдения, че ФУ е технически неизправно или че за проверка на последното е вече ангажирана техническа намеса, каквито твърдения са наведени в жалбата на лицето пред административния орган, но не са представени доказателства в тяхна подкрепа. По време на проверката са констатирани и други обстоятелства, които сочат за наличието на трайно отклонение от спазване на данъчното законодателство. Изпълнението на заповедта при вече отстранено нарушение не препятства постигане целта на мярката, доколкото мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и съвпадат по принцип с целта на самата принудителна административна мярка, която е с преустановителен и превантивен характер, т. е. цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, и в този смисъл имат отношение към един от елементите за нейната законосъобразност. При налагане на мярката органът е изложил всички фактически и правни основания за издаването на посочената заповед, като е съобразил и принципа на съразмерност, уреден в чл. 6, ал. 2 АПК и е определил срока на мярката в размер на 2 /два/ дни при максимален такъв от 30 /тридесет/ дни. В настоящия случая установяването на фактическите обстоятелства, даващи основание да се приеме, че е налице нарушение сред изброените в закона, е обвързало административния орган да издаде заповед за налагане на принудителната мярка с необходимите реквизити. При оспорване на заповедта административният орган е изпълнил доказателствената си тежест, като е доказал предпоставките за издаването й. Приемайки противното първоинстанционният съд е постановил решение, което следва да бъде отменено, включително и в частта му за разноските. При този изход на спора претенцията на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата и предходната съдебна инстанция в общ размер на 270 лева, от които по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция и 70 лева държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,