Решение № 11544 от 23.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7351/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/ срещу Решение 1184 от 22 юни 2023 год., постановено по адм. дело 1047 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) е осъден да заплати на И. Драмалиев обезщетение за имуществени вреди в размер на 3068,50 лв. от незаконосъобразно Уведомително писмо с изх. 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие за периода от 01.07.2020г. до 22.03.2023г. включително, ведно с разноските по делото. Касаторът Държавен фонд "Земеделие" твърди, че решението е неправилно, излагайки доводи, които съдът квалифицира като такива за нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът И. Драмалиев чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е счел за изцяло основателен иска, предявен от И. Драмалиев за присъждане на обезщетение в размер на 3068,50 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в определената по чл. 86 ЗЗД законна лихва върху забавеното плащане по схемите за подпомагане по заявление за подпомагане УИН [номер] от 30.04.2019 г., подадено от ищеца. Като основание на иска е посочена отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо с изх. 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие . Първоинстанционният съд е установил, че по подаденото заявление е издадено посоченото уведомително писмо, с което частично е отказано плащане на сумата от 11205, 19 лв. С Решение 1634 от 29.09.2022 г., постановено по адм. дело 126 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 г., влязло в сила на 01.11.2022г., уведомителното писмо е отменено, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. На 23.03.2023г. ДФЗ е платил на ищеца сумата от 11205, 19 лв., за което е издадено и уведомително писмо изх. 02-160-6500/19519 от 31.03.2023 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ. От правна страна съдът е счел, че искът е изцяло допустим и основателен. Приел е, че плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2020 г., съгласно чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета. Поради това Административен съд Пловдив е присъдил обезщетение за пропуснати ползи, изчислено в размер на законната лихва върху неизплатеното за периода 01.07.2020 г. до 22.03.2023 г. финансово подпомагане. Решението е правилно. Съдът е изяснил релевантните за иска факти при спазване на съдопроизводствените правила, формирал е обосновани изводи и правилно е приложил материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно съдът е преценил, че Уведомително писмо с изх. 02-160-6500/19519 от 05.08.2021 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие е незаконосъобразен административен акт, който е отменен по предвидения в закона ред. Правилни са и изводите на съда, че плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2020г. Нормата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета предвижда, че плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, параграф 2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Действително, чл.75, §2 от същия акт предвижда, че плащания не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост. Вярно е и това, че с Решение на Съда на ЕС от 28.04.2022г. по съединени дела C160/21 и C217/21 Никополис Ад Иструм 2010 ЕООД (C160/21) и Агро-еко 2013 ЕООД (C217/21) е прието, че член 75, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1306/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. В мотивите на решението е посочено, че, целта на член 40 и член 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 във връзка със съображение 27 от него да е да се гарантира, че земеделските производители получават навреме финансова помощ, за да могат да я използват ефективно и да се избегне излагането на риск на годишното разпределение на бюджета на Съюза. Действително, СЕС посочва, че при определени обстоятелства помощта може законосъобразно да бъде изплатена след изтичането на срока по член 75, параграф 1, като тези обстоятелства са свързани със защитата на финансовите интереси на съюза във връзка с член 75, параграф 2 от Регламента. Отклонението от срока по параграф 1 обаче е допустимо, както сочи Съдът, само в отделни случаи, при спазване на принципите на добра администрация и на полагане на дължимата грижа. В конкретния случай основанията за отклонение от срока по чл.75, §1 от Регламента не са налице. Видно от конкретната фактическа обстановка по делото, автоматичните документални проверки, които са извършвани по подаденото заявление, са приключили още на 30.04.2019г. Кръстосаните проверки съответно са приключили през месец август 2019г., а окончателният слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2019г. е одобрен на 28.02.2020г. и няма данни да е обжалван в частта за имотите на И. Драмалиев. Заявлението не е избирано за проверки на място. В същото време на ДФЗ на 08.04.2020г. е било представено както доказателство за правното основание за ползване на заявените за подпомагане имоти, така и е била представена информация, че И. Драмалиев правилно и своевременно е представил това доказателства пред общинската служба Земеделие . Следователно при преценка на представените доказателства, още към 08.04.2020г. е било възможно формирането на извод, че констатираните застъпвания не се дължат на неправомерно поведение на заявителя Драмалиев. При тези допълнения, следва да се сподели извода на Административен съд Пловдив, че в този конкретен случай не е имало пречка финансовото подпомагане да се оторизира до 30.06.2020г. Не е спорно, че след проведения съдебен контрол на оспореното уведомително писмо, което е отменено като незаконосъобразно, ДФЗ е изплатил поисканото финансово подпомагане, т.е. прието е, че предпоставките за финансиране са били налице за заявителя И. Драмалиев. Плащането обаче е извършено след предвидения в нормативната уредба срок. Правилни при тази фактическа обстановка са изводите на Административен съд Пловдив, че липсата на финансиране на земеделския производител за съответната стопанска година е довела до възникване на вреди за него, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да използва паричните средства, които са му изплатени със закъснение. Правилно размерът на вредите е изчислен като законната лихва за исковия период. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател във връзка с приложението на т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК. Това, че вземането за обезщетение става изискуемо от момента на отмяната на незаконосъобразния административен акт, от който са причинени вредите, не означава, че вредата не е настъпила преди момента на изискуемостта. Извод в този смисъл би означавал, че не е възможно да възникнат вреди за времето от издаване на акта до неговата отмяна, което би направило невъзможно търсенето на отговорност на държавата по чл.1 ЗОДОВ. Затова правилно Административен съд Пловдив е разграничил лихвата, дължима върху признато и присъдено обезщетение за вреди, предмет на обсъждане в мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004 г. ОСГК от самото обезщетение (пропуснатата полза), претендирана в това съдебно производство, която само се изчислява посредством законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и липсва друг ред за защита, обезщетение, равно по размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдено на основание чл. 1 ЗОДОВ. По тези съображения касационната жалба на ДФ "Земеделие" е неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски по делото в размер на 680 лв. - адвокатски хонорар, заплатен в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция. Този размер е близък до минималния и няма основания за намаляването му. С оглед на гореизложеното, атакуваното решение като правилно и законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,