Решение № 2724 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9659/2020 г.

Решение № 2724 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9659/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против решение № 258 от 3.07.2020 г. на Административен съд - Перник, постановено по административно дело № 252 по описа на съда за 2020 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22222519001573-091-001/28.10.2019 г., поправен с ревизионен акт № П-22222519189242-003-001/11.11.2019 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 73/16.01.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с която на "АК Електрик" АД за периодите от м. 12. 2013 г. до м. 08. 2014 г., от м. 11. 2014 г. до м. 12. 2014 г., от м. 03. 2015 г. до м. 09. 2015 г. и от м. 05. 2016 г. до м. 12. 2017 г. са установени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ в общ размер на 2 323, 92 лв., осигурителни вноски за фонд държавно обществено осигуряване (ДОО) за осигурители в общ размер на 4 073, 08 лв., вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (ДЗПО - УПФ) за осигурители в общ размер на 377, 26 лв. и за здравно осигуряване (ЗО) за осигурители в общ размер на 586, 68 лв., ведно със съответните лихви за забава. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че ревизиращите органи имат правомощията да приемат за целите на данъчното облагане, че един договор е трудов, а не граждански, и правилно са преценили въз основа на събраните по делото доказателства, че сключеният граждански договор прикрива трудови правоотношения между физическото лице и ревизираното дружество. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло жалбата на дружеството против ревизионния акт в оспорената пред съда част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената процесуална защита пред двете съдебни инстанции, както и платената държавна такса за касационното производство. Ответната страна – "АК Електрик" АД, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание, чрез пълномощника адвокат Гочев. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК с доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Перник е ревизионен акт № Р-22222519001573-091-001/28.10.2019 г., поправен с ревизионен акт № П-22222519189242-003-001/11.11.2019 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 73/16.01.2020 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с която на "АК Електрик" АД за периодите от м. 12. 2013 г. до м. 08. 2014 г., от м. 11. 2014 г. до м. 12. 2014 г., от м. 03. 2015 г. до м. 09. 2015 г. и от м. 05. 2016 г. до м. 12. 2017 г. са установени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по ЗДДФЛ в общ размер на 2 323, 92 лв., осигурителни вноски за фонд ДОО за осигурители в общ размер на 4 073, 08 лв., вноски за ДЗПО - УПФ за осигурители в общ размер на 377, 26 лв. и за ЗО за осигурители в общ размер на 586, 68 лв., ведно със съответните лихви за забава върху посочените суми. Установените задължения са в резултат на констатацията на органите по приходите, че сключеният между "АК Електрик" АД, в качеството на възложител, и Л. Шияков, в качеството на изпълнител, граждански договор за извършване на работа чрез личен труд от 1.11.2011 г. прикрива същинско трудово правоотношение. Формиран е извод, че представеният граждански договор не следва да бъде кредитиран и правоотношенията между дружеството и Л. Шияков да бъдат приравнени на трудови, вследствие на което за изплатените на лицето през посочените периоди възнаграждения са определени допълнителни задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения по чл. 42 от ЗДДФЛ, след приспадане на удържания и внесен данък по чл. 43 от ЗДДФЛ, и дължими осигурителни вноски в пълен размер за фондовете на ДОО - задължения за ДОО по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО, задължения за ДЗПО - УПФ по чл. 157, ал. 1 от КСО, и задължения за ЗО по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, ведно с лихва за невнесените в срока задължения. С оспореното решение на Административен съд - Перник е отменен ревизионния акт в посочените части. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че органите по приходите извън обема на правомощията си са приели, че сключения от задълженото лице граждански договор прикрива трудово правоотношение и този им извод е решаващ за допълнителното начисляване на данъчни задължения, осигурителни и здравни вноски. Посочил е, че не са налице нито твърдения, нито доказателства, че приетото от тях за трудово правоотношение е било обявено за такова по реда на чл. 405а от Кодекса на труда, поради което е приел, че заключението им в този смисъл е незаконосъобразно, като извършено извън рамките на материалната им компетентност. При тези мотиви е отменил ревизионния акт в обжалваната част относно определените за довнасяне данък и ЗОВ, ведно с лихвите, като незаконосъобразен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и е приложил правилно закона. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на административния съд, че органите по приходите в хода на извършвана ревизия нямат правомощието да дефинират (преквалифицират) определени договори от граждански в трудови, като счита, че последното е в правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда, след изпълнение на специалната процедура по чл. 405а от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. От тази правна регламентация следва, че в случаите на предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ единственият орган, овластен от специалната разпоредба на чл. 405а от КТ да обяви съществуването на трудово правоотношение, е Инспекцията по труда, която е длъжна да издаде нарочно постановление, подлежащо на обжалване по съдебен ред пред съответния Административен съд. Когато не е налице влязъл в сила индивидуален административен акт, издаден по реда на чл. 405а от КТ, третите лица не могат да се позовават на прикрито трудово правоотношение, а съдът - да замества компетентния административен орган в правомощията му по пътя на инцидентно произнасяне в производството по обжалване на други административни актове. В конкретния случай, по делото не е представено постановление по чл. 405а от КТ за обявяване на сключения граждански договор с лицето за трудов и не се спори, че тази процедура не е била проведена. Въпросът относно характера на спорните правоотношения е преюдициален и е следвало да бъде решен предварително с влязъл в сила административен акт от компетентните за това органи. Едва след изпълнение на тази специална процедура за обявяване на правоотношения по конкретни граждански договори за трудови правоотношения, органът по приходите може да определя задължения, произтичащи от тези договори за данъци и осигурителни вноски за довнасяне на база плащанията по договорите, които са обявени за трудови по предвидения в Кодекса на труда ред. В този смисъл е установената съдебна практика на Върховния административен съд, която настоящият касационен състав споделя, видно от решение № 4164/26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16442/2013 г., I о., решение № 11909/07.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5669/2016 г., I о., решение № 10226/12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13405/2011 г., VIII о., решение № 10829/30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10166/2011 г., I о., решение № 329/11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2009 г., I о. и др. Макар да е налице и практика на състави на ВАС в обратен смисъл, настоящият състав възприема тълкуването на закона, което е в изложения по-горе смисъл. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят в полза на ответника по касация съдебни разноски в размер на 688, 40 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за договореното между страните и платено по банков път адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,