Решение № 10246 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5661/2011 г.

Решение № 10246 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5661/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Монова Производството е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Подадена е от Никола Тодоров Димов от с. Ж. войвода, община Сливен. Иска се отмяна на решение № 3983 от 21.3.2011 г., постановено по адм. дело № 402 по описа за 2011 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила решение № 172 от 15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 220 по описа за 2010 г. на Административен съд Сливен. Твърди, че са налице нови доказателства от съществено значение за хода на делото, които не са били известни на страната - два броя нотариални актове от 1997 г. и 2000 г. за прехвърляне на 58 дка земеделска земя от Стефан Стоянов на Колю Стоянов. Иска да се отмени решението на ВАС и по дело № 220/2010 г. на АС Сливен и се върне за ново разглеждане на надлежен съд. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" Сливен не взема становище по искането за отмяна на посоченото решение на Върховен административен съд. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид разпоредбите на чл. 239 и сл. от АПК, данните по делата, мотивите на решенията и приложените доказателства преценява следното: Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно. За да се допусне разглеждане и съответно отмяна на влязло в сила решение трябва да са налице конкретно посочените в чл. 239 от АПК основания. В случая молителят се е позовал на т. 1 - нови доказателства, които са от съществено значение за делото, които при решаването не са били известни на страната. Тези доказателства в случая са посочени като два броя нотариални акта, които касаят земи - овощна градина, ниви и лозе, които според молителя имало значение за правилното разрешаване на спора по адм. дело № 220 по описа за 2010 г. на Административен съд Сливен. Това твърдение не може да бъде споделено. Производството по адм. дело № 220 по описа за 2010 г. на Административен съд е образувано по искова молба на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв., произтичащи от незаконосъобразни бездействия на административен орган - длъжностни лица при Общинска служба Земеделие Сливен, изразяващи се в неизпълнение на решение по гр. дело № 1155 от 1997 г. Двата нотариална акта са съществували много преди завеждане на делото по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но тъй като няма данни кога са станали известни на молителя би могло да се приеме, че това е станало в срока по чл. 240 от АПК, макар самия той да сочи, че те били основна пречка общинската служба да изпълни решението по гр. д. № 1155/1997 г. Нито в основната искова молба, нито в настоящото искане за отмяна е посочена връзката между тези два нотариални акта за продажба на имоти по ЗСПЗЗ и действията на съответните длъжностни лица, които да са приети за незаконосъобразни и съответно да са били отменени. Споровете за земеделски имоти се решават по визирани в ЗСПЗЗ начини, а споровете за собственост - по общия исков ред. Такива спорове в производства по искане за присъждане на обезщетение не се разрешават. Няма никакви доводи защо нотариални актове за продажба на имоти по ЗСПЗЗ имат отношение към искане за обезщетение по ЗОДОВ. Невъзможността за изпълнение на посоченото решение са липсата на определени изисквания, които не касаят процесното производство. Представените два броя копия на нотариални актове не могат да бъдат приети като нови доказателства, касаещи спора по посочените дела. Искането за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия