Решение № 10726 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 52/2019 г.

Решение № 10726 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 52/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба от Л. Садек, [гражданство] против решение № 7115 от 29.11.2018 г., постановено по адм. д. № 11125/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 3105/05.10.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците. С цитирания административен акт на чужденеца е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се подържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли, обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се явява лично и с процесуалния си представител адв. Нилсен, като по същество поддържат доводите изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавна агенция за бежанците при МС /ДАБ/ в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк. Димов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представя актуална справка относно състоянието на сигурността в Иракски Кюрдистан. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и оспореното решение като законосъобразно и правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока посочен в чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145 АПК, Административен съд – София град /АССГ/ е отхвърлил жалбата на Л. Садек, [гражданство] против решение № 3105/05.10.2018 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците. Съдът е приел, че правилно председателят на ДАБ е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. Садек, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. От представената по делото административна преписка е установено от съда, че в административното производство е проведено интервю, обективирано в Протокол с рег. № УП2515/11.07.2018 г. От протокола за проведеното интервю съдът е установил, че жалбоподателят е напуснал държавата си по произход един месец преди датата на проведеното интервю, легално със самолет и издадена виза за Турция. Установено от съда е, че Садек е преминал нелегално територията на Република България през месец юни 2018 г., като нелегалното му пътуване е било организирано от неговия брат. В интервюто е посочил, че крайната цел е било пристигането му в Германия, а от там да замине при сестра си в Англия. От проведеното интервю съдът е констатирал, че Садек не е имал проблеми относно етническата и религиозната му принадлежност, не е членувал в политическа партия или организация в [държава], не е имал проблем с радикални ислямски групировки, не е арестуван или осъждан в [държава], имал е работа в ресторант, а впоследствие във фурна. Установено от административния съд е, че основната причина посочена от чужденеца е икономическата криза и по точно затрудненото финансово положение на семейството му. Съдът е установил още, че в хода на административното производство са приети и обсъдени в процесното решение на председателя на ДАБ справка с вх. № МД-288/05.04.2018 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалното положение в Ирак и Иракски Кюрдистан и справка с вх. № МД-588/23.08.2018 г. относно Република Ирак и има ли разположени бази на ПКК в близост до гр. Дералук и гр. Сирийе, окръг Дахок и извършват ли турските военновъздушни сили бомбардировки върху тях. Въз основа на тези констатации, решаващият съд е приел за правилен направения от административния орган извод, че изложените от лицето причини не представляват материално – правно основание по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изложил е мотиви, че в разглеждания случай от изявленията на жалбоподателя е безспорно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Обосновал се е, че от проведеното интервю, чужденецът излага твърдения, от които може да бъде направен извод, че той е икономически мигрант, а не бежанец, както и че действителната причина за напускането на страната му е по – добър стандарт на живот. Позовавайки се на проведеното интервю със Садек, както и при приложение на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, съдът е прие, че жалбоподателят е "мигрант" (лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде), а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения съдът е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8 от ЗУБ. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ административният съд е приел, че в обжалваното решение, административният орган е обсъдил сочените от гражданина на [държава] мотиви за търсена закрила и обстановката в северен Ирак, която според официалните данни се отличава с относителна сигурност и стабилност. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че обстановката в северен Ирак не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт, с оглед на което е достигнал до извода, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от пороците посочени в касационната жалба. С обжалваното пред @@6@ град Решение № 3105/05.10.2018 г. председателя на Държавна агенция за бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. чл. 9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Л. Садек. Законосъобразни са изводите на АССГ, че по отношение на [гражданство] гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Изтъкнатите от чужденеца причини за отпътуване от Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. От проведеното с него интервю, обективирано в Протокол с рег. № УП2515/11.07.2018 г., безспорно се установява, че касаторът е напуснал легално Ирак, като причините за напускането му са от икономически характер, и както законосъобразно е приел съдът, същите не представляват материално – правно основание по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на АССГ и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на [гражданство] гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Установено е, че бежанската история на [гражданство] гражданин е противоречива, а освен това са несъстоятелни твърденията му, че не може да се ползва от ефективна закрила в страната си, тъй като съгласно приложена по делото справка /л. 57 от адм. дело № 11125/2018 г./ с вх. № МД-639/17.09.2018 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, относно общото положение в Ирак и общото положение в Иракски Кюрдистан, където е пребивавал молителят до напускането на държавата си по произход, не може да се причисли като въоръжен конфликт и безогледно насилие. е стабилна с забележителен просперитет и развитие на гражданското. Съдът правилно е приел, че с оглед на всички тези данни административният орган правилно е достигнал до извода, че [гражданство] гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. От представената по настоящето дело справка от процесуалния представител на ДАБ справка с вх. № МД-119/14.02.2019 г. /л. 19 е видно, че обстановката по отношение на сигурността в Иракски Кюрдистан се повишава. Анализирайки тези доказателства и като е съобразил постановеното в мотивите към решение по дело № С-465/2007 г. на СЕО, по тълкуването и прилагането чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83 ЕО на съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съдът е направил законосъобразния извод за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По изложените съображение настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение