Решение № 3083 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7029/2016 г.

Решение № 3083 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7029/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Арт инженеринг" ООД, гр. С., чрез процесуален представител, срещу Решение № 2683 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8416 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1405445-091-01/28.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1030/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в частта относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г. в общ размер от 12 592.35 лв., ведно с начислените лихви за забава в общ размер на 5 176.76 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд необосновано е игнорирал заключението по проведената и неоспорена комплексна експертиза, както и, че не е съобразил, че финансовият резултат на дружеството за 2010 г. следва да се коригира не само с размера на реализираните приходи, но и на съответстващите им разходи. Сочи, че при този подход счетоводният финансов резултат на дружеството не би се променил. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуален представител, в о. с. з. оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-2210-1405445-091-01/28.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 1030/13.07.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в частта относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2010 г. и 2011 г. в общ размер от 12 592.35 лв., ведно с начислените лихви за забава в размер на 5 176.76 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на РА първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Между страните не е спорно, че с НА № 85 от 20.02.2008 г. собствениците на УПИ в гр. С. са учредили на ревизираното дружество право на строеж срещу задължението му да построи в имота нова жилищна сграда, за отделни обекти в която учредителите на суперфицията са си запазили и взаимно учредили право на строеж. Във връзка с поетото от "А. И." ЕООД задължение срещу учреденото му право на строеж да построи със свои сили и средства и обектите, посочени в т. 2 от нотариалния акт, за които учредителите са си запазили и взаимно учредили суперфиция, както и да им предаде същите, дружеството е издало фактура № 142/22.02.2008 г. с получател един от съсобствениците на имота, с данъчна основа 71 000 лв., начислен ДДС 14 200 лв. и предмет на доставката - " право на строеж по НА от 20 02.2008 г. " С разрешение от м. ноември 2010 г. построената сграда е въведена в експлоатация, с оглед на което приходните органи са приели, че резултатът от услугата по построяването на обектите на учредителите на правото на строеж може да бъде надлежно оценен съгласно изискванията на СС - 18. Съобразили са, че ревизираното дружество и учредителите на правото на строеж не са свързани лица, предвид което са счели, че релевантна е фактическата себестойност на обектите, които са изградени и ще се предоставят от строителя на учредителите на ограниченото вещно право. Отчитайки, че съгласно сметка 611, направените разходи за строителството на сградата формират обща себестойност от 655 992.50 лв. за периода 2008-2010 г., приходните органи са определили, че себестойността на 1 кв. м. от сградата възлиза на 500.81 лв. Фактически застроената площ на имотите на прехвърлителите е 391.21 кв. м., с оглед на което са приели, че цената на построеното е 196 923.50 лв. От тази сума ревизиращите са приспаднали фактурираната от дружеството сума от 71 000 лв. и са преценили, че след като за разликата от 125 923.50 лв. дружеството не е издало фактура и не е отчело приход, то на основание чл. 78 ЗКПО с нея следва да се увеличи счетоводния финансов резултат за 2010 г. и да се установи допълнително дължим корпоративен данък в размер на 12 592. 35 лв. За 2011 г. приходните органи са установили, че дружеството е декларирало дължим корпоративен данък в размер на 3 211,82 лв. От него е приспаднат надвнесен корпоративен данък от минали години и е установен невнесен такъв от 1567.89 лв., като са начислени и лихви в размер на 615.43 лв. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно с РА е увеличен финансовият резултат на дружеството за 2010 г. на основание чл. 78 ЗКПО със сумата, представляваща разликата между фактическата стойност на обектите на суперфициарите и тази по издадената през 2008 г. година фактура. Преценил е, че не следва да съобразява комплексната съдебна експертиза в частта й, определяща стойността на правото на строеж. Посочил е, че резултатът от сделката може да бъде надлежно оценен съобразно изискванията на СС 18 - "Приходи" и СС 11 - "Договори за строителство". Аргументирал се е и с разясненията, съдържащи се в тълкувателно приложимото решение на СЕС по дело С - 549/2011 г., в резултат на което е достигнал до извода, че посочената сума е следвало да бъде осчетоводена от ревизираното лице като приход. Съобразявайки, че с РА не е извършвана корекция на декларираните за 2011 г. данни и е установен невнесен данък в размер на 1 567. 89 лв. съдът е приел, че законосъобразно върху посочената главница е начислена лихва за забава. В обобщение решаващият състав е достигнал до заключението, че оспорването на РА в тези му части е неоснователно и е отхвърлил жалбата. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Несъобразяването на заключението по проведената комплексна експертиза не е рефлектирало върху правилността на формирания от решаващия състав краен извод по съществото на спора, а и по аргумент от чл. 202 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК съдът не е длъжен бил длъжен да го възприеме, а до го обсъди заедно с другите доказателства по делото. Противно на твърденията в жалбата при постановяването на атакувания съдебен акт са съобразени доводите на страните и правилно е отграничен спорът между тях. Съдът е отчел, че направените разходи за строителството на процесната сграда, включително и за обектите на учредителите на правото на строеж, са отразени по сметка 611 съгласно представената от ревизираното лице счетоводна документация, поради което с тях не е следвало отново да се коригира финансовият резултат на дружеството при увеличението му с установения размер на реализираните през 2010 г. приходи. В съответствие с приложимите разпоредби на чл. 78 ЗКПО, чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството, СС - 18 "Приходи" и СС - 11 "Договори за строителство" решаващият състав е достигнал до правилния извод, че към м. 11 2010 г. ревизираното дружество е следвало да издаде дебитно известие и да осчетоводи като приход разликата между сумата по вече издадената през 2008 г. фактура и фактическата себестойност на строителството на обектите, отредени за учредителите на правото на строеж. Именно действително получената насрещна престация за доставката на строителната услуга, респективно - субективната стойност на правото на строеж, е измерима с фактическата стойност на разходите, които доставчикът на строителната услуга е изразходвал за построяването на обектите, които ще се предоставят на прехвърлителите, във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Към момента на приключване на строителството и получаване на разрешението за ползване на сградата са се осъществили кумулативно изискуемите се условия за оценяване на резултата от сделката - предприето е имало икономически ползи, свързани с нея, сумата на прихода е можело да бъде определена, етапът на завършеност на сделката към датата на баланса е можел да се оцени и направените разходи по извършването й също са били надлежно оценени. При съобразяване на етапа на завършеност на договора и осъщественото счетоводно отчитането на разходите за сделката, първоинстанционният съд правилно е приел, че на основание чл. 78 ЗКПО със сумата, представляваща разликата между първата фактура и себестойността на обектите на учредителите на суперфицията законосъобразно е увеличен финансовият резултат на дружеството и е определен допълнително дължимия за 2010 г. корпоративен данък и лихви за забава върху него. От там обосновано е прието, че за 2011 г. дължимият невнесен данък възлиза на сумата от 1567.90 лв. и върху него се държи лихва за забава в размер на 615.34 лв. Като е достигнал до този извод и е отхвърлил оспорването срещу РА в тази му части първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от релевираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 1063.07 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение