Решение № 4878 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2074/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. А. К. против решение № 1218/22.12.2025г. постановено по адм.д. № 360/2025 г. по описа на Административен съд Монтана. С решението е отхвърлено оспорването на касатора против заповед № 18-11455/24.10.2025г. на началника на СГКК-Монтана. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно. Били налице обстоятелствата за допускане на искането изменение на кадастралната карта. Неправилно административният орган, а впоследствие и съдът били приели че съществува спор за материално право. Иска обжалваното решение да бъде отменено, да бъде отменена оспорената заповед и да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът началник на СГКК – София не изразява становище по жалбата. Ответниците Г. С. Х. и Т. С. Х. в писмен отговор оспорват касационната жалба. Развиват съображения, сочещи нейната неоснователност. Претендират оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. Административното производство по издаване на процесната заповед е образувано по заявление на Ц. А. К. № 01-642566-15.08.2025г. и приложения към него проект за изменение на КККР, за който е издадено Удостоверение за приемане на проект на изменение на КККР № 25-245871-08.08.2025г. на СГКК-Монтана, състоящо се в отстраняване на непълнота или грешка – нанасяне на три сгради с проектни идентификатори [заличен текст] в поземления имот, съгласно представените документи, заснемане на място и проект за изменение на КК и КРНИ. В производството пред органа е постъпило възражение рег. № 02-6811777/21.10.2025г. от Т. С. Х. срещу искането за изменение на КККР, като е представила писмени доказателства. Постъпило е и възражение рег. № 02-6302993/30.09.2025г. от Г. С. Х., който също е възразил срещу исканото изменение на КККР и е представил писмени доказателства. Т. и Г. Х. претендират, че са съсобственици на поземления имот с [идентификатор]. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед №18-11455/24.10.2025г. началникът на СГКК-Монтана, на основание чл.21, ал.1 и чл.59, ал.1 от АПК във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР е отказано да се извърши изменение на КККР на гр. Лом, с мотив че с оглед депозираните възражения от Т. и Г. Х. е налице спор за материално право. Административен съд Монтана като е възприел за основателен извода, че е налице спор за материално право и по тази причина отказът на началника на СГКК – Монтана е законосъобразен и отхвърлил оспорването срещу същия. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, "непълноти или грешки" са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че несъответствията трябва да са налице към датата на одобряване на КККР за съответната територия, в случая към 26.01.2009 г., а не след одобряването й. В настоящия случай е налице такова основание по отношение на исканото изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като от събраните по делото доказателства – удостоверение за търпимост, декларации относно това кога са изградени сградите, идентификатори [заличен текст] а именно 1970 г., по несъмнен начин се установява че по отношение на тези три съществуващи на място сгради в имот с [идентификатор] е налице непълнота по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като тези сгради неправилно не са заснети в одобрената през 2009 г. КК. Кадастърът следва да отразява действителното фактическо положение – съществуващите на място сгради следва да бъдат отразени в кадастралната карта съобразно очертанията и размерите на обектите по съответните документи за собственост и действителното им състояние. Неправилен е извода на съда за наличието на спор за материално право в конкретния случай, който да се явява преюдициален по отношение на искането изменение на КККР. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/2016 г., такъв спор е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая такъв спор между касатора и ответниците Христови не се установява, доколкото спорът между тези страни не е за това дали съществуват сградите или не, а относно законността на сградите. Дали сградите са законнопостроени или не, е въпрос който не засяга кадастъра. Както бе посочено, кадастърът следва да отразява действителното положение такова каквото е в действителност. Нещо повече в проекта отразяващ исканото изменение не се поставя въпросът за собствеността на сградите, чието нанасяне се иска. Изрично в скицата проект в рубриката „собственост на:“ е посочено „няма данни“ – с нанасянето на трите съществуващи сгради не се иска да бъде посочено кой е техния е собственик. Следователно спор за собственост, който да е преюдициален по отношение на искането изменение на КККР, в случая не съществува. Като е отхвърлил оспорването срещу отказа на началника на СГКК-Монтана първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде касирано, заповед № 18-11455/24.10.2025г. на началника на СГКК-Монтана следва да бъде отменена, а преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания. При този изход на спора, следва да бъде уважена претенцията на касатора за присъждане на разноски в нейния доказан размер: 2 000,- лева, по договор за правна защита и съдействие както и държавна такса 10,- лева за производството пред Административен съд Монтана, и 1 000,- евро адвокатски хонорар и 35,79 евро държавна такса за настоящата инстанция или общо 2 063,49 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,