Решение № 5886 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10126/2015 г.

Решение № 5886 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10126/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " ОДОП" - София при ЦУ на НАП срещу Решение № 4397/24.06.2015 г., постановено по адм. дело № 521/2014 г. по описа на Административен съд - София град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2041111358/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- гр. София, потвърден с Решение № 1371 от 11.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че формираните изводи за реалност на доставките по фактура № 202/13.06.2008 г., издадена от "ВТА Комерс" ООД и по фактура № 41/01.08.2008 г., издадена от "Инд Екс Трейд" ЕООД не са съобразени с всички събрани в ревизионното производство доказателства. Сочи, че мотивите на съда не са съобразени с решението на СЕС от 29.04.2004 г. по дело С-151/02 г., съгласно което "приспадането на платения данък трябва да бъде направено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени и двете условия, изисквани по силата на чл. 18, § 2, ал. 1 от Директивата - стоките следва да са доставени или услугите извършени и данъчно задълженото лице трябва да притежава фактура". В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и вместо него постановяването на друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу ревизионния акт в тази му част бъде отхвърлена, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Гонар" ЕООД, гр. София, не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: С Решение № 403/13.01.2014 г. по адм. д. № 7307/2013 г. на ВАС, първо отделение, е отменено Решение № 2117/29.03.2013 г. по адм. д. № 8181/2012 г. на Административен съд - София-град, в частта с което е отхвърлена жалбата на "Гонар" ЕООД срещу Ревизионен акт № 2041111358/13.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1371/11.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 75 000 лв. по фактура № 202/13.06.2008 г., издадена от "ВТА Комерс" ЕООД, фактура № 41/01.08.2008 г., издадена от "Инд Екс Трейд" ЕООД, фактура № 508/30.12.2008 г., издадена от "Христов Комерс" ЕООД и фактура № 0100000053/13.05.2009 г., издадена от "Агроспектър" ООД. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото в тази му част е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав с указания съгласно чл. 224 АПК да се обсъдят представените доказателства във връзка със заключението на вещото лице по назначената ССЕ, да се изложат мотиви поотделно за всяка една от спорните доставки и за използването на стоките във връзка с облагаемата дейност на ревизираното дружество. С обжалваното решение, постановено по реда на чл. 226 АПК, Административен съд - София-град е отменил визирания РА в частта на определените задължения за ДДС и лихви вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактура № 202/13.06.2008 г. издадена от ВТА Комерс ЕООД и фактура № 41/01.08.2008 г., издадена от "Инд Екс Трейд" ЕООД. За да достигне до заключение за незаконосъобразност на РА в посочената част първоинстанционният съд е съобразил следното: След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органът по приходите е приел, че поради непредставянето на фактури № 202/13.06.2008 г., издадена от "ВТА Комерс" ЕООД и № 41/01.08.2008 г., издадена от "Инд Екс Трейд" ЕООД, както и неустановеност на реалното извършване на обективираните в тях доставки, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 70, ал. 5 и чл. 71, т. 1 ЗДДС на " Гонар" ЕООД следва да се откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Съобразявайки заключението на вещото лице по проведената ССчЕ при първоначалното разглеждане на делото, изследвало хронологията на счетоводните сметки на доставчиците, СД и дневници за продажба, първоинстанционният съд е приел, че издателите на фактурите са отчели доставките в регистрите по ЗДДС и СД и са се разчели с бюджета, а ревизираното лице е осчетоводило фактурите по дебита на сметка 602 "Външни услуги", плащането - по дебита на сметка 401 "Доставчици" и по кредита на сметка 503 "Разплащателна сметка в лева". Решаващият състав е анализирал представените писмени договори за покупко-продажба на МПС, в следствие на което е приел, че поради липсата на данни за регистрацията на МПС, договорите са сключени във формата за действителност по чл. 144, ал. 1 от ЗДвП. Посочил е още, че с постигането на съгласие между страните правото на собственост върху индивидуално определените вещи е прехвърлено на получателя, с оглед на което е приел, че доставките са реално извършени. Настоящият тричленен състав намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Действително, в своята практика СЕС многократно е посочвал, че "дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез нея определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението по дело С-78/12 /. В т. 32, изр. второ от Решението по дело С - 185/01 Съдът е уточнил, че "целта на Директивата би могла да се наруши, ако предпоставките за доставка на стоки се различават от една държава-членка в друга, както условията, ръководещи прехвърлянето на имущество съгласно гражданското право. " В случая при наличието на представени в хода на съдебния процес заверени копия от процесните фактури, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице условието по чл. 71, т. 1 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Съобразени с нормите на чл. 144, ал. 1 от ЗДВП и чл. 24, ал. 1 ЗЗД са и мотивите, че собствеността на индивидуално определени МПС, които не са регистрирани, се прехвърля с писмен договор, като за настъпването на транслативния ефект не е необходимо предаването на вещите, а постигане на съгласие между страните. Необоснована обаче е констатацията на съда, че процесните стоки са придобити във връзка с облагаемата дейност на ревизираното дружество. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗДДС изрично обвързва правото на приспадане на данъчен кредит с последващото използване на получените стоки за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и след като тази предпоставка от фактическия състав на правото на приспадане е останала недоказана в хода на процеса, то неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесните фактури обективират доставки с право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се посочи, че спрямо фактурата от "ВТА Комерс" ЕООД е приложимо и ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС / в съответната редакция/, предвиждащо, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил. Като е достигнал до обратния извод и е отменил в тази му част РА, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата срещу РА в тази му част бъде отхвърлена При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, възлизащо общо на сумата от 3 561.49 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение