Решение № 14662 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2012 г.

Решение № 14662 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12081/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Стоянов Митев от с. Чокоба, общ. Сливен, чрез процесуалния му представител адв. Д. Петров, против решение № 3893 от 09.07.2012 г., постановено по адм. д. № 680/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4041/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в частта за отказано финансово подпомагане по подадено от него общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 2007061058447 по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и за национални доплащания на площ (СНДП). Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон предвид несъобразяване с относимия за случая РЕГЛАМЕНТ № 796 от 2004 г. на Комисията и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, че съдът неправилно преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че е постановен в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон, тъй като не били извършени проверки на място, а за административните проверки, които са извършени, жалбоподателят не е уведомен, както и че приетите като недопустими за подпомагане площи били с изключително малък размер. Касационният жалбоподател моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт в обжалваната част. Претендира разноски пред двете инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът-Директорът на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, представляван от юрк. Петрова и в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание пълномощникът поддържа становището си и претендира заплащане на разноски. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Намира, че извършените проверки от административния орган са установили наддекларирани 6.48 ха земеделски площи по СЕПП, които съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г. надхвърлят допустимите 3% или 2 ха, а по СНДП проверките са установили наддекларирани 2.16 ха площи, като процентното им съотношение спрямо установените площи е 1.7 %, т. е. под 3%, каквото е едно от алтернативните изисквания на чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г., но тъй като е над 2 ха, тази норма намира приложение. С оглед кредитираната експертиза намира, че отказаните с уведомителното писмо суми по двата вида схеми са правилно изчислени съобразно разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/4041/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. в частта за отказано финансово подпомагане по подадено от него общо заявление за плащания на площ за 2010 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 2007061058447 и УРН 208904 по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 5274,32 лева и за национални доплащания на площ (СНДП) в размер на 1579,24 лева, издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП и на чл. 28, ал. 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. По основното възражение за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, извлечено от РЕГЛАМЕНТ № 796 от 2004 г. на Комисията приел, че съгласно относимия за случая чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на едва 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане, откъдето извел извод, че липсата на данни заявлението на оспорващия да е попаднало в тези 5% изключва основанието на допуснати нарушения при извършване на проверка на място, тъй като такава не е правена, но и не е и задължителна. По възражението за нарушение на материалния закон приел, че уведомителното писмо в частта, с която са намалени оторизираните суми по посочените две схеми е законосъобразно, предвид установеното от административния орган при извършените кръстосани проверки наддекларирани 6.48 ха земеделски площи по СЕПП, които съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г. надхвърлят допустимите 3% или 2 ха, поради което санкционираната площ е равна на двойния размер на наддекларираната площ, равняваща се на 12.96 ха, откъдето извел извод, че заявената оторизирана площ от жалбоподателя правилно е редуцирана на 120.29 ха, а намалението на субсидията правилно е изчислено на 5 274.32 лева, с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. На следващо място преценил, че по СНДП, предвид установеното по проверките обработване на 127.22 ха и приел за правилен изводът за наддекларирани 2.16 ха площи, като процентното им съотношение спрямо установените площи е 1.7 %, т. е. под 3%, каквото е едно от алтернативните изисквания на чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г., но тъй като е над 2 ха, обосновал извод, че посочената норма в случая намира приложение и тъй като санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ, т. е. 4.32 ха, преценил за правилно намалението на субсидията с 1579.24 лева, с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. За да достигне до тези два извода задълбочено обсъдил неоспорените заключения по допусната съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна, установяващи размера на недопустимата площ, съответно по СЕПП и по СНДП и по аргумент от чл. 34, ал. 2 от Регламент 1122/2009 год. и обстоятелството, че вследствие на извършената автоматична проверка на съответствия са установени площи, попадащи извън утвърдената зона на площите за подпомагане, като в преобладаващата си част в случая това са земеделски пътища, представляващи неземеделска територия, извел извод, че това са площи, за които няма физическа възможност да се включат в действително използваната от жалбоподателя площ. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно намалено финансово подпомагане в размера, посочен в уведомителното писмо за наддекларирани площи по СЕПП и по СНДП, поради което отхвърлил като неоснователна подадената жалба срещу уведомителното писмо за извършено плащане на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за неправилно издирена и приложена правна норма. Противно на твърдяното, първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора и е съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки", и не обсъждал норми на РЕГЛАМЕНТ № 796 от 2004 г. на Комисията, който, считано от 1 януари 2010 г., е отменен с чл. 86 от заключителните разпоредби на първия регламент. Възражението на касатора не държи сметка, че Регламент (ЕО) № 796/2004 не може да намери приложение в случая, тъй като заявлението за помощи, подадено от него на 06.05.2010 г. /л. 30 от делото/ в случая не е "с начало преди 1 януари 2010 г.", а съгласно чл. 28 от относимия за случая РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното по-горе следва, че е законосъобразен решаващият извод съда за незадължителност на проверката на място, наречена в жалбата теренна проверка, по подаденото заявление, като в случая е осъществена "друга подходяща административна процедура" при наличните данни за нередности, получени в резултат от провеждането на първата кръстосана проверка. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане, т. е. Разплащателната агенция не е задължена да извърши проверка на място на всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. С оглед горното е неоснователно общото възражение на касатора за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, и конкретното му възражение за допуснати грешки при определяне на наддекларираните площи, включително твърдението, че по СДНП наддекларирането било "само за един парцел от 0.86 ха". Обоснован е изводът на съда, че след като извършените от административния орган проверки са установили наддекларирани 6.48 ха земеделски площи по СЕПП, които съгласно чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г. надхвърлят допустимите 3% или 2 ха, поради което санкционираната площ е равна на двойния размер на наддекларираната площ, равняваща се на 12.96 ха, заявената оторизирана площ от жалбоподателя правилно е редуцирана на 120.29 ха, поради което намалението на субсидията с 5 274.32 лева е законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Обоснован е следващият извод на съда, че по СНДП, след като проверките са установили 127.22 ха, т. е. наддекларирани 2.16 ха площи и процентното им съотношение спрямо установените площи е 1.7 %, т. е. под 3%, каквото е едно от алтернативните изисквания на чл. 58, ал. 1 от Регламент 1122/2009 г., но е над 2 ха, посочената норма намира приложение и санкционираната площ е равна на удвоеният размер на наддекларираната площ/ 4.32 ха/, като намалението на субсидията с 1579.24 лева е също законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП. Този довод на касатора, както и твърдението, че приетите като недопустими за подпомагане площи били "с изключително малък размер", пряко се опровергава и от неоспорените и кредитирани от съда заключения по допусната съдебно-техническа експертиза, основна и допълнителна, установяващи площи, попадащи извън утвърдената зона на площите за подпомагане, в преобладаващата си част земеделски пътища, т. е. неземеделска територия, както и точния размер на недопустимата площ по СЕПП и по СНДП. Горното обосновава извод за законосъобразно извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по СЕПП и СНДП, респективно за правилно частично отказано финансово подпомагане по подаденото на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ до териториалната структура на Разплащателната агенция заявление за подпомагане. Противно на твърдяното, съдът точно е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, изрично регламентираща, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, и тази на чл. 47, ал. 2, т. 4 от същия закон, определяща, че Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1 на същата норма. Не е налице и порокът на допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите в тази насока са бланкетни, неконкретизирани и недоказани. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е своевременно направено и основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Касаторът следва да бъде осъден да му заплати възнаграждение в размер на 150 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция, представляващо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 от АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /изм. в ДВ, бр. 2/09.01.2009 г./ за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,