Решение № 809 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г.

Решение № 809 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1573/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по жалба на И. С. Н., приподписана от адв. Т. П. от АК - Р. срещу въззивно решение № 230/7.07.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр. д. № 468/2009 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 138/1.02.2010 г. по въпроса дали има персонална обида за едно лице, ако му бъде дадена оценка или квалификация, приемани от него като негативни. Съставът на Върховния касационен съд намира, че разгласата на неистинно обстоятелство за едно лице, което обстоятелство в кръга на същото, а и от самото него се възприема като позорящо го, и когато е казано в негово присъствие с цел именно да засегне честта и достойнството на потърпевшия, е осъществена обида, с която е причинена виновно и противоправно вреда, подлежаща на удовлетворяване по реда на чл. 45 ЗЗД. По касационните оплаквания: Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация М. Ю. Б. чрез адв. В. Д. е отговорил, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение не страда от пороците, с които се обосновава касатора. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. За да се произнесе по спора, съставът на Върховния касационен съд, взе предвид следното: И. Н. е предявил против М. Б. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение от 1800 лв., за причинени му неимуществени вреди от накърнена чест и достойнство в резултат на изречени от ответника думи на 14.01.2007 г. на общо събрание на Общинската организация на С. в [населено място] поле. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Русенски районен съд, е отхвърлил иска. Приел за установено, е че на общо събрание на общинската организация на С. в [населено място] поле, на което са присъствали страните и други членове на организацията, ответникът Б. при обсъждане кандидатурата на ищеца Н. за председател, го е обвинил, че бил агент на ДС и разсипал местната организация. Установено е, че липсват данни Н. да е бил щатен, нещатен служител, секретен сътрудник или обект на разработка на бившата ДС и разузнавателни служби на БНА. Съдът приел, че само по себе си твърдението, че някой е бил агент на ДС не е позорно обстоятелство. Принадлежността към органите на бившата ДС в обществото като цяло, така и сред кръга познати и съмишленици на Н., не се възприема еднозначно. В заключение съдът е приел, че Б. е изразил негативна оценка за качествата на Н., но изразът "агент на ДС" не е нито обида към личността му, нито позорящо го обстоятелство. Достигнал е до извод, че липсва противоправно деяние, поради което и иска по чл. 45 ЗЗД е неоснователен. Съобразно дадения по-горе отговор на повдигнатия правен въпрос, решението на въззивния съд се явява неправилно. И ищецът, и ответникът възприемат като позорящо обстоятелство принадлежността към агентурата на бившата Държавна сигурност. Такова е отношението и на ръководството на политическа партия "Съюз на демократичните сили", както и на нейните членове. Б., знаейки всички това и именно с цел злепоставяне на Н. сред членовете на местната партийна организация и в процедура за избор на нов председател е изрекъл именно като обвинени към кандидата за поста, че е агент на Държавна сигурност. С тези си действия ответникът е осъществил състава на непозволеното увреждане. Причинил е неимуществени вреди на Н. от накърнените чест и достойнство, които следва да бъдат удовлетворени с парично обезщетение. В заключение, обжалваното решение следва да се касира и спора да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК. Искът е основателен и съдът, като прецени обстоятелствата по делото, намира, че по справедливост на Н. следва да бъдат присъдени 500 лв. Следва де се посочи, че самото осъждане по своята същност има също ефекта на репарация за причиненото неимуществено увреждане. Лихва се дължи от датата на деликта до окончателното изплащане на главницата. За времето до подаване на исковата молба размерът на лихвата е 114,91 лв. Касаторът - ищец има право на съдебноделоводни разноски съобразно уважената част от иска, а ответникът - съобразно отхвърлената част от иска. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение