Решение № 10467 от 17.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител главен експерт Р. Варадинова против решение 896 от 16.02.2022 г. по адм. дело 11746/2021 г. на Административен съд - София-град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени подробни аргументи моли за неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответникът по касационната жалба СДРУЖЕНИЕ НАДЕЖДА- ЦРД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител адв. М. Горанова, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба на СДРУЖЕНИЕ НАДЕЖДА-ЦРД", с [ЕИК], представлявано от председателя на Управителния съвет срещу заповед РД09-4100/ 03.11.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката, с която са заличени от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти", общо 28 програми на сдружението, поради неподаване на заявление в срока по чл. 239 от Закона за предучилищно и училищно образование (ЗПУО). С влязло в сила определение 9287 от 24.11.2021. по адм. дело 11746/2021 г., Административен съд София-град е прекратил производството по жалбата в частта срещу действието на заместник министъра на образованието и науката по заличаване на програмите от регистъра преди влизане в сила на оспорената заповед, поради липса на предмет, като производството по делото е продължило по доводите за незаконосъобразност на оспорения акт, релевирани в жалбата. С оспореното пред настоящата инстанция решение 896 от 16.02.2022 г., постановено по адм. дело 11746/2021 г. на Административен съд - София-град, съдът е обявил нищожността на заповед РД09-4100/ 03.11.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 2, вр. чл. 239 от Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) са заличени от Информационния регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти", общо 28 програми на СДРУЖЕНИЕ НАДЕЖДА-ЦРД, с [ЕИК]. Като най-тежък порок от съда е възприет този за липса на компетентност на издателя на акта, тъй като не са ангажирани доказателства за изричното оправомощаване на касатора от министъра на образованието и науката да издава актове по заличаване на одобрените програми по реда на чл. 245 ЗПУО. Решението е неправилно. Фактическата обстановка е правилно установена и изяснена от първоинстанционния съд, но изводите му за нищожност на оспорената заповед са неправилни. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, поради което теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. За да е един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе и целените правни последици. Такива основно са липсата на компетентност и нарушаване на изискването за форма (установена от закона). Останалите пороци на административния акт допуснати от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и на целта на закона, ако не засягат същността на акта като властническо волеизявление (което е възможно в изключителни случай) са основания за неговата незаконосъобразност. В случая неправилни са изводите на съда, че оспорената заповед РД09-4100/ 03.11.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката е издадена от некомпетентен административен орган. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Устройствения правилник на Министерство на образованието и науката (МОН), министърът делегира със заповед правомощия на заместник-министъра и определя техните функции за всеки конкретен случай. Видно от приложените по делото заповеди от 26.05.2021 г. и от 23.09.2021 г. е изразена изричната воля на министъра на образованието и науката за делегиране на всички правомощия и дейности на заместник министъра на образованието и науката, свързани с издаване на заповеди за Одобрение или за отказ от одобрение на програми за обучение за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, заповеди за промяна или отказ от промяна на съдържанието на одобрените програми и заповеди за промяна или отказ от промяна на обучители по чл. 231, ал.З, т.2 ЗПУО, както и за осъществяване координация на дейностите, свързани с държавната политика в системата на предучилищното и училищното образование, в това число организацията и контрола на образователния процес, съдържанието на предучилищното и училищното образование, учебниците и училищната документация, професионалното образование и обучение, интеграцията на децата и учениците, приобщаващото образование, образованието на българите зад граница и училищна мрежа, квалификацията и кариерното развитие на учителите и социалния диалог. Правилно е прието от съда, че дейностите по одобряване и отказ от одобряване на програми се осъществява от министъра на образованието или оправомощено от него лице (чл. 236 и чл. 238 ЗПУО), но не е посочено изрично кой орган е компетентен да издаде заповед за заличаване на вече одобрени програми. Предвид факта, че министърът като централен едноличен орган на изпълнителната власт за провеждане на държавната политика в областта на образованието и науката и с оглед разписаните правомощия в ЗПУО да организира създаването и поддържането на информационен регистър на одобрените програми за обучение и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, безспорно и заличаването на програмите е в неговата компетентност. Неправилен е обаче извода на съда, че с представените заповеди от 26.05.2021 г. и от 23.09.2021 г. не е доказано надлежно делегиране на правомощия на заместник-министъра на образованите и науката за издаване на оспорената заповед. Действително в правното основание за издаване на заповедта за делегиране на правомощия на заместник министъра на образованието и науката от 26.05.2021г. не е изрично посочена раазпоредбата на чл. 245 ЗПУО, в последващата заповед РД09-2387 от 23.09.2021 г., непосредствено преди постановяване на обжалвания административен акт, министърът на образованието на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията е делегирал правомощия на заместник-министъра да осъществява координация на всички дейности по квалификацията и кариерното развитие на учителите и социалния диалог. Преценени в тяхната съвкупност двете заповеди за делегиране на правомощия във връзка с училищното и предучилищното образование, категорично и недвусмислено изразяват волята на административния орган за предоставянето на широк кръг правомощия, свързани с посочените дейности, включително и за издаване на заповеди по чл. 245 ЗПУО. Ето защо настоящият състав на ВАС, пето отделение, приема че заповед РД09-4100/ 03.11.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката, предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд, е издадена от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно заповеди РД09-1119/26.05.2021г. и РД09-2387 от 23.09.2021 г. на министъра на образованието и науката, като споделя съображенията, изложени в обжалваното решение относно извършената цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК счита, че не е необходимо подробното им преповтаряне. Съгласно разпоредбата на чл. 239 ЗПУО всяка година от 1-во до 10 число на месец юни лицата по чл. 230, които имат одобрени програми, подават заявление дали ще извършват обучение по програмите през следващите 12 месеца, като нормата на чл. 245 ясно показва, че при неподаване в срок на заявлението одобрените програми се заличават от регистъра по чл. 229, ал. 1 от същия закон. Може да се обоснове извод, че сроковете по чл. 229 са преклузивни и с изтичането им се погасява правото на упражняване на дейности по предходно одобрени програми за следващите 12 месеца, като същите се заличават от регистъра със заповед на компетентния административен орган. С доклад 80-918/21.09.2021 г., заместник министърът на образованието и науката относно дейности на комисията в производството по одобряване на програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, за които са подадени заявления при условията и реда на Глава XI, Раздел от ЗПУО в периода 01-15 април 2021 година е посочил в приложен списък организации, неподали заявления по чл. 239 ЗПУО и е предложил програмите, за които не са подадени заявления да бъдат заличени от информационния регистър на МОН в изпълнение на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗПУО. В списъка под номер 58 е посочено СДРУЖЕНИЕ НАДЕЖДА- ЦРД с одобрени програми от МОН общо 28. Безспорно установено е, че дружеството не е подало заявление за спазване на цитираното изискване в указания срок, което задължение следва да се приеме за ежегодно и неговото пропускане показва, че съответната организация се е отказала от извършването на одобрените програми, както правилно е установил първоинстанционния съд. По изложените съображения следва да се обоснове извод, че заповед РД09-4100/ 03.11.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката, е издадена от компетентен административен орган, в законоустановена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразна. Като е обявил нищожността на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната му следва да бъде постановено решение по съществото на спора, като отхвърли жалбата на СДРУЖЕНИЕ НАДЕЖДА- ЦРД срещу заповед РД09-4100/ 03.11.2021 г. на заместник министъра на образованието и науката, като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение