Решение № 9069 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2016 г.

Решение № 9069 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на ТД на НАП-В. срещу решение по адм. д. № 3387/2015 г. по описа на АС-В. Иска отмяна с доводи за неправилност поради материална незаконосъобразност. Освен това съдът не е развил конкретни съображения защо счита, че административният орган не е компетентен. От мотивите на съда е видно обаче, че всъщност е прието не липса на компетентност, а липса на форма. Ако са правилни изводите на съда, че е оспорено наказание, то този спор е следвало да се разреши от районния съд и решението на административния съд е недопустимо.

Ответната страна "Боримпекс 2011" ЕООД, гр. Р., оспорва касационната жалба.

Представителят на ВАП намира решението за правилно.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 118/26.01.2016 г. по адм. д. № 3387/2015 г. по описа на АС-В. е обявена нищожността на заповед № 168030/22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП-В., в частта, в която "Боримпекс" ЕООД по чл. 18, ал. 6 от ВЗ е "лишено от право да упражнява дейност като обменно бюро в района на ГКПП "Дунав мост", гр. Р., за срок от един месец" поради липса на материална компетентност за директора на ТД на НАП-В. и е отменена в частта, в която е приложена ПАМ "запечатване на обект" за срок от един месец поради липсата на наложено наказание по чл. 18, ал. 6 от ВЗ с наказателно постановление.

Съдебното производство пред административния съд е започнало по жалбата на "Боримпекс 2011" ЕООД против заповед № 168030/22.10.2015 г. на директора на ТД на НАП-В., с която са осъществени следните видове административна принуда:

1. На основание чл. 18, ал. 6 от ВЗ и във връзка с наложена имуществена санкция по чл. 18, ал. 3 от ВЗ е наложено административно наказание "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец", което издателят на акта определя като принудителна административна мярка,

1. На основание чл. 18, ал. 7 вр. с ал. 6 от ВЗ е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" за срок от един месец.

Посочено е, че редът за защита е по АПК.

В решението си съдът развива съображения, че "лишаване от право на упражняване на дейност за срок от един месец" не представлява принудителна административна мярка, каквито са предвидените в чл. 17 от Валутния закон, а административно наказание по чл. 13, т. 3 от ЗАНН вр. с чл. 18, ал. 2, 3 и 4 от Валутния закон. Съдът приема, че директорът на ТД-НАП В. няма право да прилага такава принудителна административна мярка, защото такава ПАМ не е предвидена в закона. Освен това със заповед № ЗМФ- 101/1.02.2010 г на министъра на финансите е извършено оправомощаване на директора да отменя вече приложена ПАМ по ВЗ, но не и да прилага ПАМ по ВЗ. С тези правни изводи съдът прогласява нищожността на заповедта в тази част.

В частта, в която е приложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" съдът отменя заповедта, защото приема, че не е налице основание по чл. 18, ал. 7 от ВЗ, а именно -с наказателно постановление да е наложено административно наказание по чл. 18, ал. 6 от ВЗ "лишаване от право да упражнява дейност". Тъй като в случая с наказателното постановление № 168030/2210.2015 г. е наложено само наказанието "имуществена санкция от 3000 лева", но не и наказанието по чл. 18, ал. 6 от ВЗ, не е налице материално правно основание за ПАМ по чл. 18, ал. 7 от ВЗ.

Решението е недопустимо, следва да бъде обезсилено, а жалбата следва да бъде изпратена по подсъдност на районния съд, в района на който е извършено нарушението, за разглеждане по реда на ЗАНН.

Принципно принудителната административна мярка се прилага и отменя с индивидуален административен акт, а защитата е по реда на АПК. Валутният закон обаче е специален и като такъв съдържа специални процесуални разпоредби за налагане и защита срещу административна принуда, каквито са и административното наказание и принудителната административна мярка. В чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ВЗ са предвидени административните наказания по чл. 13, б. "б" и глава IV от ЗАНН "глоба" и "имуществена санкция". По преценка на наказващия орган и на основание чл. 18, ал. 6 от ВЗ е предвидена възможност ведно с глобата и имуществената санкция по чл. 18, ал. 2, 3 и 4 от ВЗ да бъде наложено и наказание "лишаване от право да се упражнява дейност". Когато обаче наказващият орган кумулира двете посочени административни наказания е задължен с чл. 18, ал. 7 от ВЗ да приложи с наказателното постановление и принудителна административна мярка запечатване на обект, посочена в чл. 17, т. 1, б. "б" от ВЗ. Защитата срещу административните наказания и принудителната административна мярка е по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 21 от ВЗ съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Проблемът е, че директорът на ТД на НАП-В. вместо в един административен акт е наложил две административни наказания по чл. 18, ал. 3 и ал. 6 от ВЗ, но с наказателно постановление и със заповед, като определил административно наказание по чл. 18, ал. 6 от ВЗ като принудителна административна мярка. Това обаче не може да промени вида на административната принуда. При определяне на реда за защита предимство има съдържанието на волеизявлението, а не формата. Дали директорът на ТД НАП В. е имал материалната компетентност да наложи административното наказание "лишаване от право за упражняване на дейност" и ведно с него да приложи принудителна административна мярка, спазил ли е процедурата и формата за издаване на акта, с който се налага административно наказание и принудителна административна мярка по ВЗ, са въпроси, на които ще следва да отговори районният съд в производство по ЗАНН, а не административният съд в производство по АПК, предвид разпоредбата на чл. 21 от ВЗ.

Разглеждането на жалба, която не е подсъдна на административния съд има за правна последица постановяване на недопустим съдебен акт, същият следва да бъде обезсилен, като делото изпратено по подсъдност на Районен съд-Р., предвид правилото на чл. 59 от ЗАНН.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение