Решение № 603 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 851/2008 г.

Решение № 603 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 851/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. З от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ищцата Д. И. Я., чрез адвокат-пълномощника Н. Н. срещу решение от 14.11.2007 г. по гр. дело № 3936/2006 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска на Д. И. Я., предявен срещу М. Д. П., Р. Д. С. и С. о. за признаване за установено, че М. Д. П. и Р. Д. С. не са собственици на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ на дворно място, находящо се в гр. С., ул. "Сребърна" № 1, заснето в кад. л. № 570 по плана от 1974 г. като имоти пл. № 2* и 130, м."Кръстова вада" с площи - 470, 560 и 560 кв. м. при съседи -ул. "Сребърна", ул. 490 и от две страни новопроектирана улица, представляващо част от имот пл. № 235 по кадастрален лист 570, м."Фудулов кладенец" по плана на гр. С., м. "Южен парк III част", съгласно заповед № РД-09-50-432/04.08.1997 г. и № РД-09-2-352/19.11.1998 г. Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Ответниците по жалбата М. П., Р. С. и С. о. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че постановеното въззивно решение е недопустимо по следните съображения: Производството пред настоящата инстанция е второ по ред след отмяна с решение № 2321/13.11.2006 г. по гр. д. № 1689/2004 г. на ВКС IV г. на решение № 51/8.03.2004 г. на Софийски градски съд по гр. дело № 555/99 г. в частта, с която е уважен предявеният от Д. И. Я. против М. С. П. и Р. Д. С. отрицателен установителен иск за собственост и е върнато делото за ново разглеждане в тази част от друг състав на въззивния съд. С решението на ВКС по гр. дело № 1689/2004 г. на IV г. о. е оставено в сила въззивното решение в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Я. - заместила на осн. чл. 120 от ГПК първоначалните ищци И. и М. Я. положителен установителен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК за собственост на неурегулирано дворно място, находящо се в гр София, м."Кръстова вада", ул. "Сребърна" № 1, заснето в кад. лист № 570 по плана от 1956 и 1974 г., като имоти пл. № 1* и 130. С оглед на така цитираното решение на ВКС по предявения главен иск от жалбоподателката Д. И. Я., който е положителен установителен с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК е налице влязло в сила решение на 13.11.2006 г., постановено по гр. д. № 555/1999 г. на Софийски градски съд. Предмет на повторното разглеждане на делото от Софийски градски съд е предявения евентуален иск от Д. И. Я., който е отрицателен установителен иск за собственост относно същия недвижим имот и срещу същите страни. С решението си въззивният съд се е произнесъл по същество, като е приел, че искът е неоснователен. Решението е постановено по недопустим иск поради липса на положителна процесуална предпоставка за неговото предявяване -наличието на правен интерес, което обуславя отмяна на това решение и прекратяване на производството по делото, съгласно чл. 209, ал. 1, изр. 1 ГПК (отм.). За допустимостта на отрицателния установителен иск, предявен от жалбоподателката Д. И. Я. е необходимо да се докаже от същата наличие на правен интерес, който е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. По отношение на ищцата е налице влязло в сила на 13.11.2006 г. по гр. д. № 555/1999 г. решение на Софийски градски съд, с което е отхвърлен главния иск, който е бил положителен установителен и със сила на пресъдено нещо е отречено правото й на собственост за този имот и при тези ответници. В исковата молба не е изведен правен интерес за предявяване и на отрицателния установителен иск в условията на евентуалност. На л. 44 по първоинстанционното гр. дело № 11663/1995 г. на Софийски районен съд е приложена молба от първоначалните ищци, с която на осн. чл. 116 от ГПК е извършено уточнение на предявените искове - главен и евентуален. Ищците са уточнили, че предявеният главен иск с пр. осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК е за признаване за установено по отношение на ответниците - Р. Д. С., М. Д. П. и С. о., че са собственици на процесния имот, който неправилно бил реституиран на основание ЗВСОНИ на ответниците С. Е. иск, предявен от ищците, в чиито процесуални права на осн. чл. 120 от ГПК е встъпила жалбоподателката е за признаване за установено по отношение на ответниците, че процесния имот неправилно е реституиран на наследниците на Д. А. С., тъй като към момента на реституцията е бил собственост на друго частно лице, поради което следва да се признае за установено, че ответниците не са собственици на имота. От обстоятелствената част на първоначалната искова молба и с извършеното уточнение от първоначалните ищци същите не обосновават наличието на правен интерес от предявения евентуален отрицателен установителен иск. Ако се приеме, че ищцата-жалбоподател извежда правния си интерес, за да отрече правото на собственост на ответниците с твърдението, че към момента на реституцията спорният имот е бил собственост на трето лице това не обуславя правен интерес, тъй като се позовава на чужди права. Като взема предвид изложеното настоящата инстанция намира, че за ищцата-жалбоподател не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, поради което същият е недопустим. Обжалваното решение с което съдът се е произнесъл по недопустим отрицателен установителен иск следва да се обезсили на осн. чл. 209, ал. 1, изр. 1 от ГПК (отм.), а производството по делото да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение