Решение № 167 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2013 г.

Решение № 167 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9220/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция/ДФЗ-РА/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Зорница Захариева, срещу решение № 2836 от 29.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7874/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-010-6500/13047 от 30.06.2012 г., преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и е осъден ДФЗ-РА да заплати на Андон Борисов Костов разноски по делото в размер на 110 лв. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо на ДФЗ-РА. Ответната страна - Андон Борисов Костов, чрез пълномощника си адвокат Диньо Динев с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неправилно административният съд е приел, че уведомителното писмо не съдържа фактически и правни основания, както и че не отговаря на изискванията за форма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решение № 2836 от 29.04.2013 г. постановено по адм. дело № 7874/2012 г. на Административен съд София-град, по жалбата на Андон Борисов Костов е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-010-6500/13047 от 30.06.2012 г на изпълнителен директор на ДФЗ-РА, с което е отказана поискана от него като земеделски производител, финансова помощ за 2011 г., по схемата за единно плащане на площ/СЕПП/ в размер на 2276.02 лв. и по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ за сумата от 2583.22 лв., и преписката е изпратена по компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ-РА за ново произнасяне. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. При издаването му обаче не е спазена установената от закона форма. Прието е, че в уведомителното писмо не са индивидуализирани отказаните за подпомагане БЗС на посочените правни основания по чл. 43, ал. 3, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗПЗП. Посочено е също, че съгласно чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г "Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място". В случая с оглед откритите нередности при извършената кръстосана проверка, е следвало да бъдат извършени допълнително други видове подходящи административни проверки за установяване на действителните факти относно и обработването на площите през 2011 г. Съдът е преценил, че административният орган е следвало да извърши допълнителни проверки, включително такава на място, включително и чрез дистанционния метод, за да установи дали имотите са обработени и по какъв конкретен начин. Решаващият състав е съобразил заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, въз основа на които е констатирал, че в релевантния период част от земите, за които се претендира подпомагане са стопанисвани, а оттам и че не отговаря на действителното фактическо положение, приетото от административния орган относно размера на наддекларираните площи, част от заявените за подпомагане БЗС. В резултат на горепосочените фактически и правни констатации обжалваният акт е отменен като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Неправилни са изводите на административния съд, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Настоящият състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспорваното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочената площ, приета за недопустима за подпомагане по двете схеми, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на земеделския стопанин, както и осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт. Неправилно е прието от съда, че предвид посочените в уведомителното писмо различни хипотези не било ясно по коя от тях е отказано финансово подпомагане. Относими в случая са колона 5 в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по СЕПП и колона 5 в таблицата на стр. 3 по НР1. В тях са посочени съответно по две правни основания: по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП и по НР1 - чл. 12 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., когато кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Видно от колони 2 и 6 от таблиците на стр. 2 по СЕПП, и на стр. 3 по НР1, е осъщественото уведомяване, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП, а оттам и че финансовото подпомагане е отказано поради наддеклариране, при условията на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП по СЕПП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и на чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП по НР1 - кандидатът е заявил повече площи от установените при проверките по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и. чл. 28, ал. 1 Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11. 2009 г. Необосновани са и изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушени в хода на административното производство. Съгласно правило на чл. 28 Регламент (ЕО№ 1122/2009 г. на Комисията от 30.11. 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки" административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 г. урежда правна възможност, а не задължение на административния орган при констатирани нередности при кръстосаните проверки, да проведе други административни проверки и ако това е целесъобразно, проверка на място. Поради това непровеждането на такива не съставлява закононарушение. В този смисъл е формирана постоянна практика на Върховния административен съд, изразена например в: решение № 12976 от 8.10.2013 г. по адм. дело № 3810/2013 г.; решение № 4505 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 13375/2012 г.; решение № 9574 от 26.06.2013 г. по адм. дело № 3481/2013 г.; решение № 4466 от 1.04.2013 г. по адм. дело № 2188/2013 г.; решение № 6246 от 8.05.2013 г. по адм. дело № 464/2013 г.; решение № 4402 от 28.03.2013 г. по адм. дело № 14486/2012 г.; решение № 14544 от 6.11.2013 г. по адм. дело № 4174/2013 г. и други. Не могат да бъдат споделени от настоящия състав и изводите по отношение на процента приети за недопустими площи от страна на административния орган. От данните по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2011 г., с което СЕПП и НР1 е заявил за подпомагане БЗС с обща площ от 10.16 ха. За имотите по двете мерки от административния орган е прието, че е налице наддеклариране в размер на 6.16 ха или 100% спрямо общата площ, при което в съответствие с чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 подпомагането на едноличния търговец следва да бъде отказано изцяло, като е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 1379.95 лв. по СЕПП и 1566.20 лв. по НР1. В тази връзка и предвид установеното по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. Изводите на вещото лице са, че наддекларирането по СЕПП и НР1 е в размер на 5,30 ха, или 85%. Действително налице е минимална разлика между приетото от административния орган и заключението на вещото лице, но тази разлика не указва влияние върху изчисления процент на наддеклариране, който остава над 50%. Съгласно чл. 58, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., ако разликата между декларираната и установена площ е по-голяма от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, като за срок от три години сумата се приспада при евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ. Правилно на касатора е отказано изцяло подпомагане по подаденото от него заявление относно мерките за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ . Като не е съобразил всички тези обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и спорът се реши по същество, като се отхвърли подадената жалба срещу уведомителното писмо, поради неоснователност. С оглед на този резултат следва да бъде отменено и решението в частта на присъдените разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение