Решение № 3391 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2200/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие" – София, подадена чрез юрк. Георгиев, против Решение № 13 от 06.01.2026 г., постановено по адм. д. № 252/2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-100-6500/3505#6 от 19.03.2025 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София е обявен за нищожен. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за необосновани изводите на съда за нищожност на процесния административен акт като противоречащ с влязло в сила съдебно решение. Сочи, че АУПДВ е мотивиран и е издаден в съответствие с материалния закон. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения акт. Ответникът – И. К. С. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Кюстендил е бил АУПДВ № 02-100-6500/3505#6 от 19.03.2025 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 32а от Наредба № 3/17.02.2015 г. и чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), както и чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 06.08.2014 г., по отношение на И. С. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 37 377,37 лв., представляващо недължимо изплатена сума по СЗ – КЛЧ, по заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 10/250620/72212. Фактическото основание за издаване на акта е недопустимост на заявени три парцела за подпомагане - за два от тях (66891-450-10-1, 66891-450-9-2) е прието, че са обработени, но няма поникнали картофи, а за третия (66891-450-11-2), че не е обработен, след установен технически пропуск от органа. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че И. К. С., регистриран в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с Уникален регистрационен номер (УРН) 625292, подал е за кампания 2020 г. заявление за подпомагане с УИН 10/250620/72212, с което е заявил за подпомагане парцели по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) СЗ – КЛЧ. В периода 24.06.2020 г. - 08.07.2020 г. е извършена проверка на място от дирекция "Технически инспекторат" със заявка № 399997, като след извършен допълнителен контрол на извършената проверка на място, е формиран извод за недопустимост на декларираните парцели 66891-450-10-1, 66891-450-9-2 и 66891-450-11-2 за подпомагане по СЗ – КЛЧ. Въз основа на горното е издаден АУПДВ № 02-100-6500/3505#2 от 18.10.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на И. С. е установено публично държавно вземане в размер на 37 377.37 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци СЗ – КЛЧ (картофи, лук и чесън) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/250620/72212. Фактическото основание за издаване на акта е било също недопустимост на заявени три парцела за подпомагане - за два от тях (66891-450-10-1, 66891-450-9-2) е прието, че са обработени, но няма поникнали картофи, а за третия (66891-450-11-2), че не е обработен, след установен технически пропуск от органа. Актът е обжалван от страна на земеделския стопанин и е отменен с решение № 37/08.03.2022 г., постановено по адм. д. № 373/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, оставено в сила с решение № 1604/14.02.2023 г., постановено по адм. д. № № 3842/2022 г. по описа на ВАС. При така установеното от фактическа страна, съдът приел е, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е обосновал извод за нищожност на издадения акт като издаден в противоречие с влязло в сила решение. Приел е, че при произнасянето си по същество с влязлото в сила съдебно решение по адм. д. № 373/2021 г. на Административен съд – Кюстендил, оставено в сила с решение № 1604/14.02.2023 г., постановено по адм. д. № № 3842/2022 г. по описа на ВАС, съдът е отменил акта и не е върнал административната преписка на административния орган. Счел е, че АУПДВ № 02-100-6500/3505#6 от 19.03.2025 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" се явява повторно издаден, тъй като се основава на идентични фактическите основания за издаване, а така също и установеното задължение е същото. В тази връзка съдът е приел, че повторно издаденият акт не може да породи правни последици, доколкото е налице тъждество в съдържанието на двата административни акта, от които първият е отменен по съдебен ред, а на основание чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК, решението, с което актът е отменен, има действие по отношение на всички. Посочено е, че органът не разполага с правомощие да продължава същото административно производство или да образува друго административно производство, включително да се позовава на влязлото в сила съдебно решение, с което предходният АУПДВ е отменен като незаконосъобразен и да издаде АУПДВ със същото съдържание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първостепенния съд са основани на доказателствата по делото и съответстващи на приложимите законови норми. В обхвата на задължителната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не установи съществени пропуски и пороци на постановения съдебен акт. Както правилно е установил административния съд, спрямо земеделския стопанин е издаден АУПДВ № 02-100-6500/3505#2 от 18.10.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на И. С. е установено публично държавно вземане в размер на 37 377.37 лв., представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци СЗ – КЛЧ (картофи, лук и чесън) по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/250620/72212. Посоченото правно основание за издаване на акта е това по чл. 31а, ал. 3 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, съгласно което при извършване на проверките по ал. 2, както и при извършване на проверките на място от ДФЗ – РА, по чл. 37, ал. 3 ЗПЗП, Министерството на земеделието и ДФЗ – РА, осъществяват контрол на площите по ал. 1 и по отношение на наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. С решение № 37/08.03.2022 г., постановено по адм. д. № 373/2021 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, оставено в сила с решение № 1604/14.02.2023 г., постановено по адм. д. № № 3842/2022 г. по описа на ВАС, съдът е приел, че административният орган е възпроизвел формално текста на разпоредбата и изложеното от негова страна не позволява да бъде извършена дължимата проверка за законосъобразност - без да е конкретизиран предметът на извършения контрол, без да са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като наред с това съобразно доказателствата по делото и правилата на чл. 30б ал. 4 и чл. 34, ал. 1 Наредба № 3 от 17.02.2015 г. не е изяснено как е формирана сумата за възстановяване, след като констатациите за недопустимост засягат само част от декларираните парцели. Наред с изложеното съдът е изложил мотиви за материална незаконосъобразност на оспореният акт, като е посочил, че актът - писмото на началник отдел "РТИ" при ДФЗ, изпратено на заявителя ведно с доклада от проверката на място няма белезите на индивидуален административен акт, който след придобиване на стабилитет, да установява релевантното обстоятелство за недопустимост за подпомагане на процесните парцели. В тази връзка е посочил, че надлежният акт, с който следва да се установи горното, е решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП, издадено от РА чрез оправомощените длъжностни лица. С оглед на изложеното прието, че в случая не са налице материалноправни предпоставки за издаване на АУПДВ. При произнасянето си по същество с влязлото в сила съдебно решение, съдът не е върнал преписката на административния орган. Съгласно чл. 177, ал. 2, изр. 1 АПК, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. При издаване на втория АУПДВ административният орган е следвало да съобрази влязлото в сила съдебно решение и задължителните указания, които са дадени с него. В случая обосновано решаващият съд е приел, че е осъществена хипотезата на цитираната разпоредба, тъй като не е съобразено задължителното за административния орган тълкуване на приложимия закон, съдържащо се във влязлото в сила решение на Административен съд – Кюстендил. При повторното разглеждане на заявлението зам. изпълнителния директор на ДФЗ е издал АУПДВ със същото съдържание и е приложил материалния закон по същия начин както в отменения акт независимо, че изрично се е позовал, че действа в изпълнение на съдебното решение. Липсват нови, различни или допълнителни факти, които да са събрани в повторно проведеното административно производство. Следователно, правилно административният е обявил нищожността на втория АУПДВ № 02-100-6500/3505#6 от 19.03.2025 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, като издаден в противоречие с влязлото в сила решение по адм. дело № 346/2021 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. При действието на чл. 177, ал. 2 АПК е изключено повторно издаденият акт да породи правни последици. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че издадения АУПДВ представлява нов, самостоятелен акт, издаден въз основа на уведомително писмо по чл.10б, ал.1 от Наредба №5/2009г. За да приеме, че първоначално издадения АУПДВ е материално незаконосъобразен Административен съд – Кюстендил е отчел именно липсата на влязъл в сила акт, предхождащ АУПДВ, с който да е установена недопустимост на процесните площи за подпомагане. Видно е от посоченото в касационната жалба, влязъл в сила акт по чл.10б, ал.1 от Наредба №5/2009г. не е бил налице и към датата на издаване на повторно издадения акт, доколкото обжалвания АУПДВ е издаден на 19.03.2005г. - преди връчване на уведомителното писмо на 29.04.2025г., т.е. преди влизането му в сила. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски, но предвид липсата на отправена претенция такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение: