Решение № 10332 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 179/2014 г.

Решение № 10332 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 179/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) срещу решение № 7073 от 18.11.2013 г., по административно дело № 2441/2013 г. от Административен съд София- град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ЧР-СП-27/12.02.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, изразено в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Надя Стаменова Райчева, чрез адвокат Иванова, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на предвидените административно производствени правила и в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. В хода на съдебното производство, съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е събрал относимите и необходими доказателства, въз основа на което е извел законосъобразен извод за незаконосъобразност на обжалваната пред него заповед. Не е спорно по делото, че ответницата по касация е заемала длъжност "главен експерт" в АПИ, дирекция "Изпълнение на проекти по ОП "Транспорт и КФ", отдел "Подготовка проекти по ОП Транспорт", считано от 01.08.2012 г., когато със заповед № ЧР- СП-201/30.07.2012 г. е назначена на посочената длъжност на основание чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и § 85 във вр. с § 36 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД ЗДСл, като е прекратен, считано от същата дата сключеният с нея трудов договор. С обжалваната пред АССГ заповед № ЧР - СП-27 от 12.02.2013 г. служебното правоотношение с Надя Райчева е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл поради получена възможно най-ниската оценка на изпълнението на длъжността. При така установените факти, по които страните не спорят правилно съдът е извел извод за незаконосъобразност на заповедта. Правилно съдът е приел, че служителят не подлежи на оценяване, съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата) в сила от 01.07.2012 г., тъй като оценяването на държавните служители обхваща периода от 1 януари до 31 декември на съответната година, като подлежат на оценяване служителите, които имат отработени най- малко шест месеца за една календарна година. В конкретния случай за календарната 2012 г., за която е извършено оценяването Райкова има отработени, като държавен служител 5 месеца. Ирелевантен в тази насока е и факта, че същото лице преди това е престирало труд при същият работодател, но въз основа на трудов договор. На оценка, подлежи изпълнението единствено на служебните задължения, а такива Райчева е изпълнявала по- малко от 6 месеца. На следващо място обоснован и съответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че поставената оценка от оценяващия ръководител е в нарушение на изискванията на чл. 18 от Наредбата, тъй като липсва мотивирано изложение, от което да се установи въз основа на какви установими факти и обстоятелства е изведен този извод. Още повече, че както сочи и първоинстанционния съд- оценяващият ръководител е поставил оценка "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", а контролиращия такъв - е изменил същата, поставяйки възможно най- ниската "неприемливо изпълнение", като също не е изложил мотиви за намаляване на оценката. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, то касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 300 лева разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение