Решение № 9727 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 481/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационни жалби на Елен Инвест ЕООД, чрез адвокат В. Демирева против решение 13571/01.08.2024 г. и решение 20434/18.10.2024 г. за неговото допълване, постановени от Административен съд - София град по адм. дело 5303/2023 г., с които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22220222003301-091-001/06.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 286/06.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 43 000 лева за данъчен период м.02.2021 г. и лихви в размер на 7 537.54 лева и са присъдени разноски в полза на администрация в размер на 5 901.05 лева. И в двете касационни жалби са изложени оплаквания за нищожност на ревизионния акт, ревизионния доклад и заповедите за възлагане на ревизията, поради ненадлежното им подписване с електронни подписи от органите по приходите, посочени като техни автори. Искането е за отмяна на обжалваните съдебни решения. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София, чрез юрк. Б. Аврамова моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК. При разглеждането им по същество и след извършена проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че обжалваните съдебни решения (основно и допълнително) са недопустими, като постановени по отношение на искане, каквото не е предявено. Съображенията за това са следните: С ревизионен акт Р- 22220222003301-091-001/06.12.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново съгласно чл.12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП, потвърден изцяло с решение 286/06.03.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София на Елен Инвест ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.02.2021 г. в общ размер на 64 173.87 лева и съответните лихви в общ размер на 11 249.15 лева. Задълженията за ДДС в размер на 64 173.87 лева са резултат от отказ на право на данъчен кредит в размер на 43 000 лева за данъчен период м.02.2021 г. по три фактури, издадени от Строителна компания Брандера ЕООД за доставки на алуминиеви профили и невнесен ДДС в размер на 21 173.87 лева за същия период, представляващ разликата между деклариран от дружеството ДДС за внасяне в размер на 27 435.25 лева по СД по ЗДДС за данъчен период м.02.2021 г. и ДДС за възстановяване в размер на 6 261.38 лева, деклариран със справка - декларация за м.01.2021 г., приспаднат на основание чл. 92, ал.1 ЗДДС. Установените с ревизионния акт задължения за лихви са в общ размер на 11 249.15 лева, от които 3 711.61 лева за невнесения в срок деклариран ДДС в размер на 21 173.87 лева и 7 537.54 лева лихви върху доначисления ДДС от непризнато право на приспадане в размер на 43 000 лева. Видно от жалбата до Административен съд София град, Елен Инвест ЕООД е обжалвало ревизионния акт по отношение на установените задължения за ДДС в размер на 64 173.87 лева и лихва в размер на 10 387.55 лева. В обстоятелствената част на жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, но искането до съда е за отмяна на акта. С определение 7937/19.09.2023 г. при насрочване на делото съдът е приел, че предмет на делото е жалбата по ревизионен акт Р- 22220222003301-091-001/06.12.2022 г., потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. София с решение 286/06.03.2023 г. и този предмет е докладван в първото по делото заседание на 16.11.2023 г. В хода на съдебното производство от жалбоподателя са направени доказателствени искания за установяване подписването на актовете по възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт с квалифицирани електронни подписи на органите по приходите по смисъла на чл. 3, т.14 и 15 и чл. 26 от Регламент (ЕС) 910/2014. С молба, представена в съдебно заседание на 13.06.2024 г. и в устните състезания пред първоинстанционния съд, ответникът е направил възражение за недопустимост на жалбата в размер над 50 537.54 лева, от които 43 000 лева отказ на право на данъчен кредит и лихви в размер на 7 357.54 лева, по съображения, че остатъкът до пълния установен размер на задълженията в ревизионния акт от 21 173.87 лева представлява деклариран от дружеството ДДС, който не е внесен и е дължим заедно с лихви в размер на 3 711.61 лева. С решение 13571 от 01.08.2024 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта, в която е отказан данъчен кредит в размер на 43 000 лева по три фактури 1 13/26.02.2021 г., 1 14/26.02.2021 г. и 1 15/27.02.2021 г. издадени от доставчика Строителна компания Брандера ЕООД и е присъдил разноски в полза на администрацията в размер на 5 298.05 лева. В мотивите на това решение съдът е приел, че възражението на ответника относно обжалването на РА за цялата установена като дължима сума в размер на 64 173.87 лева и лихва в размер на 10 387.55 лева, е основателно. От жалбата по административен ред и от жалбата до съда, е приел, че ревизионния акт е обжалван в частта, в която са направени установявания касаещи непризнаването на данъчен кредит по фактурите, издадени от Строителна Компания Брендера ЕООД и предмет на спора е отказът на данъчен кредит по тези фактури на стойност 43 000 лева. С решение 20434 от 18.10.2024 г. по реда на чл. 176 АПК и по искане на ответника първоинстанционният съд е допълнил и изменил решение 13571 от 01.08.2024 г. в мотивите, в диспозитива и в частта за разноските. Съдът е изменил диспозитива на основното решение като е отхвърлил жалбата на Елен Инвест ЕООД против ревизионния акт в частта на отказа на правото на данъчен кредит в размер на 43 000 лева ведно със законната лихва в размер на 7 537.54 лева и е изменил решението в частта на присъдените разноски от 5 298.05 лева на 5 901.05 лева. Обжалваните съдебни решения са недопустими. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на първоинстанционния съдебен акт, касационната инстанция служебно. Първоинстанционният съд се е произнесъл по искане за частична отмяна на ревизионния акт, с каквото не е сезиран. По силата на чл. 126 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК съдът е обвързан от искането в жалбата. В конкретния случай ревизионният акт е обжалван от Елен Инвест ЕООД по административен и съдебен ред изцяло, с искане за неговата отмяна. Макар и доводите на дружеството жалбоподател да са за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит в размер на 43 000 лева, в жалбата до съда изрично е посочено, че се обжалват установените задължения за ДДС в пълния им размер от 64 173.87 лева и лихви в размер на 10 387.55 лева, (при определен в акта размер на лихвите от 11 249.15 лева). Искането е за отмяна на ревизионен акт Р-22220222003301-091-001/06.12.2022 г. По делото не са налице изявления на жалбоподателя за уточняване предмета на оспорване само в частта на отказа на правото на данъчен кредит и съответните лихви, както е приел съда. Съдът не е обвързан от конкретните оплаквания за незаконосъобразност на акта, а от искането, с което сезиран. При искане за отмяна на акта, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на пълния размер на установените задължения за ДДС и лихви, независимо от фактическото основание за определянето им. Вместо това съдът е определил, че ревизионният акт е оспорен само в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Строителна Компания Брандера ЕООД и съответните лихви, с които е допълнил решението и е изменил размера на разноските съобразно така определения размер на оспорените задължения. Така определения предмет на оспорване е в противоречие с искането в жалбата до съда за отмяна на ревизионния акт изцяло, както и с предмета на делото, определен от съда в определението за насрочване от 19.09.2023 г. и докладван в първото по делото съдебно заседание. Следва да се допълни, че при идентично съдържание на жалбата по административен ред, с решение 286/06.03.2023 г. директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град София е потвърдил ревизионния акт изцяло. Неправилно съдът е приел, че възражението на ответника относно размера на оспорените задължения е основателно. Доводите на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София, че част от задълженията в ревизионния акт ДДС в размер на 21 173.87 лева и съответните лихви в размер на 3 711.61 лева са установени по подадените от дружеството справки декларации, касаят основателността на оспорването, не и неговата допустимост. Ревизираното лице има правен интерес да оспорва установените с ревизионния акт задължения главница и лихви в пълния им размер, включително и тези, които са установени въз основа на подадените от него декларации. Дали декларираният данък е дължим или внесен, е въпрос по съществото на спора. Обжалваният материален интерес се определя от жалбоподателя и искането му до съда, а не от ответника по делото. При неяснота в оспорения размер на задълженията, съдът е следвало да остави жалбата без движение и да даде указания и срок на жалбоподателя да ги уточни. Допуснатите от съда нарушения при определяне предмета на оспорване са довели до постановяване на съдебни решения - основно и допълнително - по искане, с което съдът не е сезиран, поради което са недопустими. Решението за допълване в частта, в която съдът е постановил допълване и изменение на мотивите в основното решение е недопустимо и на друго самостоятелно основание. По реда на чл. 176 АПК се допълва диспозитива на решението, а не мотивите му. Непълно е решението, в което съдът не се е произнесъл по цялото оспорване т.е. липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт, в резултат на което част от спора е останал висящ. Липсата на мотиви не е непълнота на решението, а нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 236, ал.2 ГПК и когато е съществено съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението по реда на касационното обжалване. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал.3 АПК, обжалваните съдебни решения следва да бъдат обезсилени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по искането на "Елен Инвест" ЕООД за отмяна на ревизионния акт изцяло. В тази връзка следва да даде указания на жалбоподателя, че посоченият в жалбата размер на задълженията за лихви от 10 387.55 лева е този, определен в ревизионния доклад и не съответства на размера на лихвите, установен в ревизионния акт - 11 249.15 лева и да му даде срок да уточни размера на лихвите, който обжалва. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изясни и осъществяването на фактическия състав по чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл.10, ал. 9 ЗНАП, в резултат на който органите по приходите от ТД на НАП Велико Търново са определени за компетентни да възложат ревизията и да издадат ревизионния акт на "Елен Инвест" ЕООД. От представената по делото заповед З-ЦУ-1216/01.07.2022 г. за определяне на лицата, по отношение на които органите по приходите по чл.12, ал. 6 ДОПК, посочени в заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г. имат компетентност, е видно, че е издадена от Г. Арнаудов заместник изпълнителен директор на НАП при условията на заместване на заместник изпълнителния директор на НАП Г. Димов, на който са делегирани правомощията по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. По делото е представена заповед за заместване З-ЦУ-1179/27.06.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, но не и доказателства за отсъствие на оправомощения по чл.10, ал. 9 ЗНАП заместник изпълнителен директор на НАП Г. Димов, поради което такива следва да бъдат събрани при новото разглеждане на делото. По исканията за разноски, включително и по разноските в настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл.226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,