Решение № 2620 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2008 г.
ВАСII отделение25.02.2009 г.докладчик т Ангел Калинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 54 от 10.03.2008 г. по адм. д. № 111/2007 г. на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2620 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12945/2008 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на Илияна Атанасова и Атанаска Иванова срещу решение № 54 от 10.03.2008 г. по адм. д. № 111/2007 г. на Софийски окръжен съд, като се иска отмяна на същото и връщане делото за ново разглеждане от друг състав. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Заключението на прокурора е, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, което се атакува с касационната жалба, Софийският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касаторките против заповед № РД - 14 - 10/10.01.2007 г. на началник ДНСК, като неоснователна. За да постанови решението си съдът е приел, че в случая е извършен строеж, за който няма издадени строителни книжа, не е предвиден в действащия ПУП - ПЗ на гр. Божурище, не е отстъпено право на строеж, следователно същият е незаконен и подлежи на премахване. Решението е правилно. Оплакванията в касационната жалба се свеждат до това, че съдът не е изследвал въпроса относно търпимостта на строежа по § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ и дали същия е бил узаконяем. Съгласно този текст от закона незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. По делото е представена молба от Иван и Атанаска Иванови до кмета на община Божурище с вх. № 2518/2.07.2001 г., което е в шестмесечния срок, но това не е декларация в горния смисъл, а искане за узаконяване на терасата. От друга страна § 16 от ПР на ЗУТ в случая е неприложим, тъй като същата не е предвидена в плана. Освен това терасата е неузаконима, тъй като е извършена в терен, който не е тяхна собственост, а няма отстъпено право на строеж от собственика. При това положение законосъобразното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд - второ отделение