Решение № 7 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 975/2018 г.

Решение № 7 от 2.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 975/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Кърджали (ТП на НОИ – Кърджали) срещу решение № 206/1.12.2017 г., постановено по адм. дело № 195/2017 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменено решение № РПО-2153-08-32/11.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и разпореждане № 2139-08-8/15.05.2017 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне в законоустановения срок, съгласно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в съдебното решение. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Ответникът – Р. Иванова, чрез процесуален представител, в молба – становище, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище относно правилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, на база събраните по делото писмени, гласни доказателства и приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е решение № РПО-2153-08-32/11.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Р. Иванова срещу разпореждане № 2139-08-8/15.05.2017 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО е отказано изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е посочено, че за заявения от лицето период: 1986 г. -1990 г., осигурителния стаж е зачетен като "дружинен ръководител" по издадени от ОА при ТП на НОИ – Кърджали удостоверения № №: ОА-3424-1/26.10.2011 г.; ОА-3425-1/26.10.2011 г.; ОА-3426-1/26.10.2011 г. Прието е, че осигурителният стаж за периода 1986 г. -1990 г. не може да се счита за учителски, тъй като представеното удостоверение, изх. № 14/17.01.2017 г. не установява обстоятелството, че през този период за всяка година лицето е изпълнявало пълна норма задължителна преподавателска работа. Липсват доказателства, че като "дружинен ръководител" лицето е имало определен норматив за преподавателска заетост. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, регламентирана в Закона за народната просвета (1948 г., отм.) и Указ № 330 за народната просвета (обн. Изв., бр. 90/1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.), АС – Кърджали приема, че за пенсионния орган, съществуват основанията по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО, за преразглеждане на пенсионната преписка на жалбоподателката, тъй като не е зачетен като учителски, на длъжност "дружинен ръководител", не само стажът от 1.01.1986 г. до 31.05.1990 г., а и този от 1.01.1973 г. до 1.01.1986 г. Първоинстанционният съд извежда, че конкретно, относно осигурителния стаж като "дружинен ръководител" в ОУ "П. К. Яворов", гр. Кърджали се съдържат писмени доказателства – заповеди за назначаване и разплащателни ведомости, от които се установява, че жалбоподателката е започнала работа в учебното заведение на 1.11.1983 г. Издаденото удостоверение, поставило началото на административното производство, приключило с решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, от училището е за периода 1986 г. до 1990 г., защото съдържа данни от летописна книга на училището, която е била започната през 1986 г. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Кърджали, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно–икономическа експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса относно наличието на предпоставките, визирани в нормата на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на ответницата по касация. Първоинстанционният съд обосновава правилен извод, съобразно който нови доказателства по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО са новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са от съществено значение за решаване на правния спор, но не са могли да бъдат взети предвид от АО. В случая, при преценка правото на пенсия на жалбоподателката по подадено от нея заявление от 2011 г. пенсионният орган не е изследвал относимите към спора обстоятелства и не е изпълнил изискванията на чл. 35 АПК за пълно и точно изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с оспорения акт. Липсва произнасяне относно обстоятелството кой период и по кои документи се зачита като учителски стаж на ответницата. Единственото отбелязване, отнасящо се до наличие на законово изискуемия стаж по § 5, ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО (действаща разпоредба при постановяване на разпорежданията от 05.12.2011 г. и 23.12.2011 г. за отпускане в минимален, съответно действителен размер на пенсията) се съдържа на лист втори от заявлението за отпускане на пенсия, в частта, попълвана от ТП на НОИ, където ръкописно е отбелязано "уч. стаж под 25 г." Върху същият документ е записано "Стаж, различен от учителския" – 17 4 10 и отразено - 20 11 26 – уч. Едва при представяне на Удостоверението от ОУ "П. К. Яворов", гр. Кърджали в решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали са посочени периодите и общата продължителност на зачетения учителски стаж. В това решение е отразено, че времето, през което лицето е работило като "дружинен ръководител" към ОК на ДКМС – Кърджали, за периода от 01.01.1973 г. до 31.05.1990 г., не е зачетено за учителски стаж. Правилни и законосъобразни са изводите на АС – Кърджали, въз основа на които се приема, че в представеното удостоверение е отразено обстоятелство, което не е било взето предвид от пенсионните органи. Подаденото заявление, на 17.01.2017 г., за преизчисляване размера на отпусната ЛПОСВ с приложено удостоверение от ОУ "П. К. Яворов", гр. Кърджали е основание пенсионният орган да провери съществуват ли основанията по чл. 99, ал. 1, т. т. 1 и 2 от КСО, за възобновяване на производството по отпускане на ЛПОСВ на основание неправилно зачетен учителски стаж. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответницата по касация, такива не се дължат поради липсата на доказателства за реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,