Решение № 13976 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2011 г.

Решение № 13976 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1597/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев Директор на Дирекция "ОУИ "София срещу решение № 3368 от 1.11.2010 г. постановено по адм. дело № 5689/2010 г. по описа на АС София град, с което по жалба на ЕТ "Зоя Миразчийска" град София е отменен АПВ № 1016150/28.04.2010 г., потвърден с Решение № 936/30.06.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ град София и преписката е изпратена за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за нарушаване на материално правните норми при издаван на АПВ, с който на жалбоподателя е отказано право за възстановяване на ДДС в размер на 6 718,76 лева. Съдът неправилно е приел, че Акта за дерегистрация № 22099070003189/25.09.2007 г., издаден от инспектор по приходите към ТД на НАП София е отменен с влязло в сила решение на АССГ постановено по дело № 271/2008 г., поради което с обратна сила са заличени правните последици на този акт и на практика жалбоподателя е продължил да бъде регистриран по ЗДДС. Без основание съдът е счел, че издаденият впоследствие Акта за регистрация от 11.02.2010 г. се явява издаден без основание и без да са налице предпоставките по издаването му, доколкото първоначалната регистрация на жалбоподателя по ЗДДС след отмяната на акта за дерегистрация е продължила да съществува и същият е останал да бъде регистриран по ЗДДС. Ответникът по касационната жалба ЕТ" Зоя Миразчийска" град София, представляван от адвокат Миразчийска взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: Спорът е бил за законосъобразността на АПВ№ 1016150/28.04.2010 г., потвърден с решение № 936/30.06.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП град София. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че е налице Акт за дерегистрация № 22099070003189/25.09.2007 г., издаден от инспектор по приходите към ТД на НАП София. Срещу този акт обаче лицето е подало жалба в АССГ. Последният с решение постановено по дело № 271/2008 г е отменил Акта за дерегистрация. Решението на АССГ е потвърден с решение на ВАС от 13.07.2009 г. по адм. дело № 4478/09 г. Констатирано е още, че на 11.02.2010 г. с Акта за регистрация № 220421000003188 жалбоподателя е регистриран по ЗДДС. На 30.03.2010 г. с подадено заявление до ТД на НАП офис Овча Купел жалбоподателят иска да му бъзе възстановена сумата от 6718,76 лева, представляваща част от внесения ДДС, деклариран в СД по ЗДДС за м. 2.10.2007 г, като внесена без правно основание. НАП отказва с аргумента, на 11.02.2010 г. с Акт за регистрация № 220421000003188 търговеца е регистриран отново по ЗДДС и не са налице доказателства след този акт да е подал опис по чл. 76 от ЗДДС, поради и което искането е неоснователно. От правна страна за да отмени Актът за прихващане или възстановяване като незаконосъобразен съдът е приел, че неоснователно органът по приходите е приел, че за този търговец е налице повторна регистрация по ЗДДС, тъй като Акт за дерегистрация по ЗДДС е отменен с влязло в сила решение на АССГ, при което с обратна сила са заличени правните последици на този акт и на практика жалбоподателят е продължил да бъде регистриран по ЗДДС. Ето защо издаденият впоследствие Акт за регистрация се явява издаден без правно основание поради и което не може да породи правни последици. Неоснователни в тази връзка са и мотивите на органа по приходите, че е налице нова регистрация по ЗДДС, поради и което следва търговеца да подава нов регистрационен опис на наличните активи. Мотивиран от горното съдът е приел, че Актът за прихващане или възстановяване е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е правилно. Постановено при правилно установена фактическа обстановка и при спазване на приложимия материален и процесуален закон. В хода на производството от събраните доказателства безспорно е установено, че Акт за дерегистрация е отменен с влязло в сила решение на АССГ, при което с обратна сила са заличени правните последици и на практика жалбоподателя е продължил да бъде регистриран по ЗДДС. Ето защо издаденият впоследствие от НАП нов Акт за регистрация по ЗДДС се явява издаден без основание и без да са налице предпоставки за издаването му. Първоначалната регистрация по ЗДДС след отмяната на Акта за дерегистрация е продължила да съществува и същият е останал регистриран субект по ЗДДС. Поради тази причина неоснователни са твърденията на органа по приходите, че лицето към датата на тази последваща, нова регистрация по ЗДДС от 11.02.2010 г. е следвало да представи регистрационен опис на наличните активи. В случая не се касае за нова регистрация по ЗДДС, а за извършена преди това такава, която е продължила своето действие. Съдът с основание е констатирал, че неправилно органа по приходите се е позовавал на разпоредбите на чл. 76 и чл. 77 от ЗДДС, тъй като те уреждат случаите на повторна регистрация, какъвто настоящия не е. В процесния случай сме изправени пред хипотезата на невлязъл в сила акт за дерегистрация, отменен с влязло в сила съдебно решение, при което с обратна сила са заличени правните му последици. Този факт не поражда задължение за подаване на нов регистрационен опис на наличните активи, тъй като няма и нова регистрация по ЗДДС. Позовавайки се на липсата на такъв опис при издаване на АПВ органът по приходите незаконосъобразно е отказал възстановяване на ДДС, поради и което правилно първоинстанционният съд го е отменил и доколкото не е в неговите правомощия да реши спора по същество е върнал административната преписка за ново произнасяне. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. В хода на производството ответника по жалбата, чрез процесуалният си представител е направил искане за присъждане на разноски, но доколкото няма приложени доказателства за реално извършени такива пред касационната инстанция не следва да му бъдат присъдени такива. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение