Решение № 2077 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6635/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. С. З., действаща чрез процесуалния представител адвокат Димитров, срещу решение 1743 от 18.03.2024 г., постановено по адм. дело 11514 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на З. срещу решение 1040-21-631 от 25.10.2023 г. на директора на ТП (Териториалното поделение) на НОИ (Националния осигурителен институт) София-град, в частта, с която е потвърдено разпореждане РВ-3-21-01408566 от 18.08.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ София-град; 2) осъдена жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ София-град съдебни разноски (за юрисконсултско възнаграждение) в размер на 100 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторката чрез пълномощника си моли оспореният съдебен акт да се отмени и делото да се реши по същество или бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Бабурска, в писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна, моли атакуваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. М. С. З. е имала сключено трудово правоотношение с работодателя Бавария консулт ЕООД да изпълнява длъжността Мениджър проекти, като в Регистъра на осигурените лица (РОЛ) от името на дружеството са подавани данни за лицето като осигурено лице по трудов договор по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен доход и осигурителен стаж, с отразени дни в болнични. По представени от осигурителя за З. болнични листове и молба-декларация за изплащане на парични обезщетения за бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО за периода 02.05.2017 г. 21.06.2018 г. на З. са изплатени парични обезщетения в общ размер 14 513.18 лв. При осъществен последващ контрол - проверка на разходите на ДОО при осигурителя Бавария консулт ЕООД е прието за установено, че през процесния период дружеството не е осъществявало дейност и не е имало нужда от назначаване на служители по трудово правоотношение, по сключените такива труд в него полза не е полаган, съответно осигурителни вноски за З. не са били дължими, понеже между нея и дружеството въпреки сключения между тях трудов договор осигурително правоотношение не е възникнало, респ. тя не е била осигурено лице и не е следвало да й се изплащат получените парични обезщетения. На база на издадено на дружеството от старши инспектор по осигуряването и като необжалвано влязло в сила, но неизпълнено от адресата задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са служебно заличени. Предвид горното е издадено процесното разпореждане от 18.08.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО е наредено на М. С. З. да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения за периода 02.05.2017 г. 21.06.2018 г. на З. в размер на 14 513.18 лв. Органът е извел решаващ извод, че изплатените на лицето осигурителни плащания са били недължими, което се е установило от получени (в резултат на проверки от контролни органи) нови данни след изплащането им, имащи значение за определяне на правото на получаване, и понеже сумите са изплатени неоснователно, те подлежат на възстановяване от З.. Недоволен от разпореждането, адресатът му го е оспорил по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ София-град, който с обжалваното пред първоинстанционния съд решение от 25.10.2023 г. е: приел за основателно възражението на З. за изтекла 5-годишна погасителна давност на задължението й за периода от 02.05.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 8 656.07 лв. и постановил погасеното по давност задължение да не се събира; оставил без уважение жалбата й в останалата й част като неоснователна и го е потвърдил. В мотивите си горестоящият административен орган е възприел и доразвил изложените съображения от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в насока, че изплатените обезщетения на жалбоподателката са били недължими, защото тя към релевантния момент не е притежавала качеството осигурено лице, поради което следва да върне добросъвестно получените суми в бюджета на ДОО. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е обосновал тезата, че обжалваното частично (без частта, с която е уважено възражението за давност) пред него решение и потвърденото със същото разпореждане са издадени от компетентни органи в изискуемата форма, при спазени административнопроизводствени правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е обосновал тезата, че е осъществена предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване на разпореждане за възстановяване на получените от жалбоподателката суми за обезщетение за временна неработоспособност, тъй като към настъпването на този осигурителен риск З. не е била осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, съответно за нея не е възникнало право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО, като изплатеното такова е получено без основание, което е установено при последваща проверка от контролни органи на НОИ. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторовия повереник пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото отчасти с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от административния съд, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Останалите касаторови възражения също са неоснователни. С оглед чл. 164, ал. 1, т. 2 от във връзка с чл. 179 от ГПК и при липса на процедура по чл. 193 от ГПК, исканото събиране на гласни доказателства правилно не е било допуснато от АССГ. От друга страна, фактът, че органът служебно е заличил подаваните от работодателя осигурителни данни, действително не е основание за отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност, респ. основание за последващо искане за връщане на такива обезщетения. Това е така, понеже издадените от административния орган задължителни предписания на осигурителя за заличаване на данни не са противопоставими на осигуреното лице, защото то няма обезпечена от приложимата нормативна уредба възможност да ги оспори, което обаче предвид установената по делото липса на полаган труд от З. в полза на Бавария консулт ЕООД, се явява ирелевантно за изхода на спора. Същественият въпрос, на който следва да отговори съда в случаи като процесния, е дали работникът/служителят в относимия за казуса период е извършвал реална трудова дейност в полза на работодателя си по сключеното между тях трудово правоотношение, и оттам, имал ли е статута на осигурено лице, което би обусловило дължимост на осигурителни вноски, а оттам в последващ период, и правото му да получава обезщетение за временна неработоспособност по чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО, ако разбира се, са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки за целта. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В случая след изплащането на паричните обезщетения при последваща проверка е установено, че Бавария консулт ЕООД не упражнява стопанска дейност, а назначената като негов служител З. не е осъществявала вменените й със сключения между тях трудов договор задължения. Наличието на валидно възникнало и съществуващо трудово правоотношение, без да е комбинирано с реално осъществявана трудова дейност по него, не води до възникване на осигурително правоотношение. Липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през съответния период я дисквалифицира като осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО към релевантния момент (деня на настъпване на осигурителния риск), съответно за нея не е възникнало правото по чл. 40, ал. 1 и чл. 48а от КСО на обезщетения за временна неработоспособност, като изплатените й такива са били недължими и са получени без основание, което е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Бавария консулт ЕООД и е предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения (без погасената по давност част). По тези съображения настоящият тричленен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже процесуалният представител на касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на частично оспорения пред него административен акт и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора съдебни разноски на касаторката не се дължат, а претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение трябва да се удовлетвори. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка чл. 228 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, М. С. З. следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция, в размер на 100 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,