Решение № 5577 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2020 г.

Решение № 5577 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13079/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Х." ЕООД, притежаващо [ЕИК], с адрес за призоваване гр. София, [адрес], депозирана чрез пълномощник, против Решение № 281/09.10.2020 г. на Смолянския административен съд, постановено по адм. д. № 99 по описа за 2020 г., допълнено в частта за разноските с Определение № 572/10.11.2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р - 16002119002640 - 091 - 001/13.11.2019 г., издаден от С. П. - на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, възложител на ревизията и М. Г. - на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 57/04.02.2020 г. на директора на Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП и са присъдени чрез допълнението му разноски в размер на 1346, 63 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за реалното извършване на доставките, като липсата на обезпеченост на доставките и евентуалните нарушения на трудовото и осигурителното законодателство са ирелевантни за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Позовава се на практика на СЕС, обективирана в решение по дело С - 324/11. Съдът трябвало да кредитира заключението по ССчЕ. В КЖ са изложени подробни доводи касателно всеки отделен доставчик. Моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по КЖ - Д "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, представляван от директора, я е оспорил с аргументи, съдържащи се в писмени бележки. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. По делото е установено, че "А. Х." ЕООД е извършвало дейност в питейни заведения - коктейл бар "К." и к. б. "М.", находящи се в к. к. "З. п.", Варна, стопанисвани като сезонни обекти. Двата обекта са ползвани под наем съгласно договор, сключен с "Л. Х. Г." ООД. През ревизирания период 01.06. - 30.09.2018 г., вкл., в дружеството - жалбоподател са били наети 23 лица по трудов договор, като бармани, сервитьори и дисководещ. Приходните органи са направили проверки на място в коктейл - баровете, за резултатите от които са съставени 4 броя протоколи. Осъществени са насрещни проверки на "Д. С." ЕООД, "С. Д" ЕООД, "М. 23" ЕООД. Според ревизиращите органи "А. Х." ЕООД е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит неправомерно по следните фактури: Ф - ра с № 0000100046/25.06.2018 г. за период м. 06.2018 г., издадена от "Д. С." ЕООД с предмет - ремонтни дейности; Ф - ра с № 0000100047/25.06.2018 г. за период м. 06. 2018 г., издадена от "Д. С." ЕООД с предмет - ремонтни услуги; Ф - ра с № 0000000002/31.07.2018 г. за период м. 07.2018 г., издадена от "С. Д" ЕООД с предмет - ремонтни дейности; Ф - ра с № 0000000001/31.07.2018 г. за период м. 07.2018 г., издадена от "С. Д" ЕООД с предмет - ремонтни услуги; Ф - ра с № 0100000005/23.08.2018 г. за период м. 08. 2018 г., издадена от "М. 23" ЕООД с предмет рекламни услуги; Ф - ра с № 0000000008/25.09.2018 г. за период м. 06. 2018 г., издадена от "М. 23" ЕООД с предмет - по договор. На основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 24268, 60 лв. и са начислени лихви - 2952, 49 лева. На 01.05.2018 г. е сключен договор между възложителя "А. Х." ЕООД и изпълнителя "Д. С." ЕООД за ремонти на заведение "Куба" и заведение "М.", необходими поради наводненията на обектите от поройните дъждове. Приложени са фактури за дейностите по отводняване на тоалетни, офис и складови помещения; смяна на ел. инсталация, отпушване на канали, почистване на канали, смяна на отводнителни тръби, подмяна на кабели, почистване на отводнения. Според приходните органи съдържащите се във фактурите цени са общи, не е ясно какви материали са използвани, не е доказана обезпечеността на доставките. Жалбоподателя е предоставил обяснения за това, че е избрал доставчиците поради предложеният дълъг срок за плащане и надеждността им е проучена в разумни граници. Органът по приходите е прегледал фактурите, протоколите с КСС за предаване на строителна площадка, договора, офертата с КСС, платежното нареждане, констатирайки, че те документират демонтаж на дървена ламперия, на дъски, събиране и почистване на строителни отпадъци, подмяна на дъсчена настилка, циклене на под, доставка, монтаж на дъски, лакиране и боя на под, лакиране на барплот в двата обекта - бар "К." и бар "М.". Направен е извод във връзка с ремонтите, че по това време заведенията не са работили, че е недоказана материалната, техническата и кадрова обезпеченост на доставките. Направени са справки в ИМ на НАП във връзка с установяване дали има назначени лица по трудов договор. Към жалбата срещу РА до горестоящия орган са приложени 5 броя заповеди за командировка до к. к. "З. п." и обратно до София на чистач, строителен работник със задача - ремонтни дейности по двата бара; пътен лист за л. а "Ландровер Дискавъри" с маршрут София - Златни пясъци; копия на 2 бр. фактури, договор, 2 бр. протоколи за предаване на строителни площадки, оферта за обектите в к. к. "Златни пясъци", КСС; приемо - предавателни протоколи, копия на 5 бр. граждански договори, констативни протоколи, договор за рекламни услуги, анекс, граждански договор с изпълнителя Н. М., разписка за изплатена сума. Изслушани са заключения по съдебни експертизи от в. л. Д. Касационната инстанция счита, че въз оснава на гореустановеното административният съд неправилно е преценил във връзка с процесните услуги - СМР и рекламни услуги, че те не са реално престирани от конкретните процесни доставчици. В основата на първоинстанционния мотив стои извода, че доставчиците не са разполагали с възможности за това, предвид необезпечеността на доставките. Тя обаче сама по себе си не е предпоставка за възникване правото на данъчен кредит, по който въпрос е формирана и константна актуална съдебна практика, включително на СЕС. Освен това, по делото са събрани неоспорени писмени документи, като договори, протоколи, оферти, фактури, КСС разписки за получени суми и други такива, които в съвкупната преценка с неоспорените заключения по ССчЕ, мотивират извод за реално осъществени доставки от процесните доставчици. Не се спори, а и няма индиции услугите да са реализирани от друг субект, който на свой ред да е упражнил правото на данъчен кредит за тези дейности. Напротив, експерта изрично е посочил в заключението си, че е проверил констативния протокол от 30.09.2018 г., сключен между "А. Х." ЕООД и "М. 23" ЕООД за рекламните услуги, като ответната страна не е поставила нови въпроси на експерта, нито е поискала изслушването на тричленна експертиза. Евентуалните нарушения на осигурителното и на трудовото законодателство във връзка с наемането на лица от жалбоподателя и от доставчиците, също не е предпоставка за отказ по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, а отговорността за такива нарушения е по друг правен ред. Решението на административния съд е постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено, след като се отмени и незаконосъобразния РА. Разноски: С оглед на резултата по делото и направените искания, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 668 лева за двете инстанции. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение