Решение № 4583 от 2.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Стралджа (касаторът е уточнен с молба от 21.10.2022 г.), чрез процесуален представител, срещу решение 166/05.10.2022 г. по адм. дело 79/2022 г. на Административен съд - Ямбол, с което са отменени заповеди З -141/01.03.2022 г. и 9/01.03.2022 г. на кмета на община Стралджа, област Ямбол. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбите срещу двете заповеди, присъждане на направените по делото разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - В. Рибарова, с адрес в гр. Стралджа, в писмен отговор и писмено становище чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени обжалваните заповеди, АС е взел предвид, че със заповед З -141/01.03.2022 г. на Рибарова - главен инспектор "Приходи" в отдел "Местни приходи" на община Стралджа е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл.90, ал.1, т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за нарушение на разпоредбите на чл.89, ал.2, т.1 и т.5 ЗДСл, а със заповед 9/01.03.2022 г. е прекратено служебното й правоотношение на посочената длъжност, считано от 02.03.2022 г. на основание чл.107, ал.1, т.3 ЗДСл. АС е приел, че заповедите са издадени от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържат необходимите реквизити и при издаването им не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. АС е изложил мотиви, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена в нарушение на материалното право. Изложени са мотиви, че Рибарова не е осъществила състава на дисциплинарното нарушение "неизпълнение на служебни задължения", изразяващо се според заповедта в непредприемане служебно на действия по възстановяване на недължимо внесена сума по сметката на общината и отказ да приеме заявлението на Михайлова за възстановяване на сумата. Съдът е посочил, че Рибарова не би могла при получаване на сумата по сметката на общината да я възстанови по реда на чл.129, ал.1 ДОПК, тъй като няма доказателства, служебната проверка за дължимост на постъпилите суми по сметката на общината да е задължение само и единствено на Рибарова, доколкото от делото е установено, че има и друг инспектор "Приходи" в същия отдел. Входирането на заявлението не е между задълженията на Рибарова, тъй като съгласно чл.22, ал.1, т.3 и т.4 от Вътрешни правила за организация на административното обслужване в община Стралджа регистрирането на жалби, сигнали, заявления, предложения и т. н. се извършва в Центъра за услуги и информация - тоест в различно административно звено от това, в което работи Рибарова. По отношение на второто посечено в заповедта нарушение - а именно неспазване на чл.3, ал.6 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по време на разговора със свидетелката Михайлова, изразяващо се в грубо и невъзпитано отношение към нея, същото не е доказано по безспорен начин. Съдът не е кредитирал свидетелката Михайлова, която единствена дава показания за грубо и невъзпитано поведение към нея, тъй като обясненията на Рибарова за липса на подобно отношение се подкрепят косвено от показанията на двете присъствали в помещението свидетелки Николова и Георгиева, които не са чули точните реплики, но са категорични, че не повишаван тон от Рибарова и не е имали никакви ексцесии, разговорът е бил нормален. От показанията на Вълкова, че жестът на Рибарова, с който е показала на Михайлова къде да входира заявлението си е бил пренебрежителен, също не може да се направи извод за грубо и невъзпитано отношение. Съветът да се изпрати искане от името на задълженото лице, което е различно от заявителя - нотариус Михайлова, също не е в рамките на служебните й задължения, поради което не може да се приеме като тяхно неизпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че изводите, които съдът е направил относно служебните задължения на Рибарова съответстват с представените от касатора Вътрешни правила и изводът му, че в тях не влиза нито регистрирането на заявлението, нито даването на устни съвети е обоснован. Не е доказано и Рибарова да е била задължена служебно да проверява всички постъпили суми по сметката на общината дали са постъпили с основание. Предвид изложеното същата не е осъществила състава на "неизпълнение на служебни задължения", още повече, че видно от протокол от 21.01.2022 г. (л. 401)е възстановила сумата на С. Михайлова по заявлението й от 13.01.2022 г., след като на 14.01.2022 г. е била определена да извърши проверка по заявлението й от ръководителя на отдел "Местни приходи". Твърденията на касатора, че на практика от Рибарова е зависело дали да се входира заявлението не се подкрепя от представените от него Вътрешни правила. По отношение на второто твърдяно дисциплинарно нарушение предвид всички събрани гласни доказателствени средства, съдът правилно е кредитирал Рибарова и двете й колежки в стаята относно първата част от разговора с Михайлова до слизането на Вълкова в качеството й на юрист на общината, тъй като всички непротиворечиво твърдят, че тази част от разговора е била в стаята. По отношение втората част от разговора в присъствието на Вълкова извън стаята също са анализирани показанията на Вълкова и е направен обоснован извод, че същите не доказват грубо и невъзпитано отношение към Михайлова от страна на Рибарова. Съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства в съвкупност и при противоречие между тях да посочи кои кредитира, кои - не кредитира и защо, като доводите му са логични. Предвид изложеното АС не е допуснал твърдяното от касатора съществено съдопроизводствено нарушение при оценката на събраните доказателства и доказателствени средства. Обосновани са изводите на АС за издаване на заповедта в нарушение на приложимото материално право. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото липсва възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 1200 лева заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното и и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение