Решение № 3143 от 24.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от Опа Солюшънс ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат В. Андонова, срещу решение 531/30.05.2022 г., постановено по адм. дело 174/2022 г. по описа на Административен съд-София област /АССО/. Релевирани са съображения за неправилността на оспореното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира неговата отмяна ведно с присъждане на направените от дружеството разноски за касационното производство по приложен списък. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, редовно уведомена, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Криейтив Център ООД, със седалище гр. София, в писмен отговор чрез процесуалния представител адвокат И. Велчевски оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение. Останалите ответници С. Попов, Н. Попова и Д. Игън, редовно уведомени, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Криейтив Център ООД срещу решение 43/20.01.2022 г., постановено по преписка КЗК-621/2021 г. на Комисията, с което на Опа Солюшънс ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2020 г., равняващ се на 20 480 лв. за извършено нарушение по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, на С. Попов е наложена глоба в размер на 500 лв. за извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 29 ЗЗК и производството е прекратено по отношение на К. Попов. По така образуваното пред първоинстанционния съд дело е присъединена за разглеждане и подадена срещу горното решение на КЗК жалба от Опа Солюшънс ЕООД. Пред административния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на атакувания акт на Комисията, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства от фактическа страна е установено, че преписка КЗК-621/2021 г. е образувана в Комисията в изпълнение на решение 7136/14.06.2021 г., постановено по адм. дело 1986/2021 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение 1352/17.12.2020 г., постановено по адм. дело 816/2020 г. по описа на АССО, в частта му, с която е върната преписката на КЗК за постановяване на ново решение, при съобразяване с мотивите на съдебния акт, и вместо него е постановено ново решение по съществото на спора, с което /наред с друго/ е установено извършено от Опа Солюшънс ЕООД нарушение по чл. 29 ЗЗК и преписката е изпратена на КЗК за налагане на имуществена санкция на дружеството. Според мотивите на посоченото съдебно решение, установеното нарушение на чл. 29 ЗЗК се състои в система от действия и бездействия на Опа Солюшънс ЕООД, С. Попов и К. Попов, свързани с осъществяваната от Опа Солюшънс ЕООД дейност, които са в противоречие с добросъвестната търговска практика, основана на поетите от К. Попов и Н. Попова задължения за период от три години да не осъществяват търговски сделки контакти по въпроси, покриващи сферата на дейност на Криейтив Център ООД като оторизиран сервиз на Apple с клиенти, доставчици и лица, които са или са били контрахенти на Криейтив Център ООД, в резултат на които контакти биха могли да бъдат прекратени или нарушени сключени от дружеството договори или създадени трайни търговски отношения, или се осуетяват сключването на нови такива, както и да не контактуват чрез свързани лица и да не установяват чрез свързани лица каквито и да било търговски отношения с Apple inc. или с представителите й на територията на България, като тези действия и бездействия на Опа Солюшънс ЕООД, С. Попов и К. Попов увреждат интересите на конкурентна Криейтив Център ООД. След връщане на преписката, от Комисията е издаден атакуваният пред административния съд акт за налагане на имуществена санкция в размер на 1 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2020 г. С обжалваното решение АССО оставя без разглеждане жалбата на Криейтив център ООД, отхвърля тази на Опа Солюшънс ЕООД и осъжда последното дружество да заплати на КЗК сумата от 100 лв. разноски по делото. За да достигне до извод за неоснователност на предявената от Опа Солюшънс ЕООД жалба административният съд приема, че с оглед на влязлото в сила съдебно решение, с което е установено нарушението по чл. 29 ЗЗК, и съобразно силата на пресъдено нещо, КЗК правилно е определила размера на имуществената санкция в съответствие с чл. 100 ЗЗК. Според административния съд Комисията е квалифицирала правилно нарушението като леко и е определила правилно основата за определяне на санкцията, както и обосновано е взела предвид тежестта и продължителността на нарушението, при което при постановяване на акта КЗК е спазила принципа за пропорционалност, доколкото конкретният размер на наложената санкция не надхвърля необходимия такъв с оглед ефективното наказване на нарушителя и постигането на целения възпиращ ефект. В мотивите на решението е отчетена липсата на смекчаващи обстоятелства, при което правилно е преценено, че обстоятелството, че КЗК е приела, че в случая е налице незначително увреждане на конкурентния пазар, не означава, че липсва абсолютно опасност от увреждане интересите на Криейтив Център ООД, тъй като те не са установени еднократно, а в условията на продължителност и за един не кратък период от време. Като неоснователно в крайна сметка е преценено искането на Опа Солюшънс ЕООД за намаляване размера на наложената санкция до минималния възможен размер от 0.1 %. Атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Не са налице сочените в касационната жалба и поддържани от процесуалния представител на касатора отменителни основания, налагащи отмяната на първоинстанционното решение. Противно на изтъкнатите от касатора възражения, при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията на Опа Солюшънс ЕООД за неправилно определен размер на наложената имуществена санкция са обсъдени от първостепенния съд, при което обосновано са счетени за неоснователни, за което в решението са изложени ясни и конкретни, макар и кратки, мотиви. Правилно, предвид влязлото в сила решение за установяване на нарушението, административният съд е отказал да разгледа доводите на жалбоподателя, приповторени и в касационната му жалба, относно продължителността на нарушението, въпросът за която, като съществен негов елемент, е недопустимо да бъде пререшаван в развилото се първоинстанционно производство, както впрочем и пред касационната инстанция. Съдържанието на изложените от първостепенния съд мотиви и формираните въз основа на тях правни изводи опровергават и твърдението на касатора, че АССО недопустимо е увеличил периода на нарушението. Съставът счита, че обжалваното решение е обосновано и съответно на приложимите материалноправни норми, които предвид фактическата установеност по делото са тълкувани и приложени правилно. Възраженията на касатора в обратната посока са неоснователни. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК Комисията налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на предприятие или сдружение на предприятия за нарушение по глава седма, а според чл. 100, ал. 8 ЗЗК при определяне размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от Комисията в съответствие с приета от нея методика, публикувана на страницата й в интернет. Съобразно чл. 4 и чл. 5 от правилно приложената от КЗК в разглеждания случая Методика за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК /методиката, приета с решение 607/10.06.2021 г. на КЗК, обн. ДВ. бр. 51 от 18.06.2021 г., в сила от 18.06.2021 г./ имуществените санкции по ЗЗК имат за цел да накажат нарушителя, да го възпрат от повторно извършване на нарушението /специална превенция/ и да предотвратят извършването на нарушения от други предприятия, сдружения на предприятия или физически лица /обща превенция/, като в съответствие с принципа на пропорционалност конкретните размери на имуществените санкции не следва да надхвърлят необходимото за ефективното наказване на нарушителя и за постигане на достатъчен възпиращ ефект /превенция/. За да се постигне достатъчен възпиращ ефект, конкретните размери на имуществените санкции, глобите, периодичните имуществени санкции и периодичните глоби следва да надвишават възможните противоправни стопански облаги, които могат да бъдат придобити в резултат на нарушението. Също така според чл. 6 от методиката за да се постигне достатъчен възпиращ ефект, конкретните размери на имуществените санкции следва да надвишават възможните противоправни стопански облаги, които могат да бъдат придобити в резултат на нарушението. Конкретно по отношение на имуществените санкции за установени нарушения по глава седма от ЗЗК, каквото безспорно е и установеното в разглеждания случай, извършено от Опа Солюшънс ЕООД нарушение по чл. 29 ЗЗК, в чл. 19 от методиката е предвидено /аналогично на чл. 2 от нея/, че при определяне размера на санкцията по глава седма от ЗЗК КЗК взема предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като санкцията не може да превиши максималния размер, предвиден в ЗЗК. Според чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от методиката имуществената санкция се определя въз основа на размера на нетните приходи от продажби на предприятието нарушител, посочени в годишния финансов отчет, като санкцията се определя въз основа на размера на нетните приходи от продажби по т. 20, реализиран през финансовата година, предхождаща постановяването на решението на КЗК. Съгласно чл. 20, ал. 5, т. 1 от методиката имуществените санкции за нарушенията по глава седма от ЗЗК се определят в основен размер в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението, като за леки нарушения санкцията е до 2 % от размера на нетните приходи от продажби по т. 20. Съобразно чл. 20, ал. 7 от методиката леки са нарушенията, извършени еднократно или в условията на продължителност, но за кратък период от време, при които неблагоприятните правни последици водят до минимален негативен ефект върху конкуренцията, а по аргумент от чл. 21 от методиката смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, които КЗК е длъжна да вземе предвид при определяне размера на санкцията са посочени съответно в т. 1 и в т. 2 от посочената разпоредба. При така описаната нормативна уредба, разгледана в контекста на данните по делото, правилно административният съд, а преди него и Комисията, предвид събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти, приема, че наложеният на касатора размер на имуществената санкция от 1 % от нетните приходи от продажби на дружеството за 2020 г. е законосъобразен, доколкото при определянето му са спазени законовите изисквания, предвидени в чл. 100 ЗЗК и в приложената от КЗК методика. Видно от мотивите на КЗК в атакувания пред първостепенния съд акт, имуществената санкция е определена с оглед характера на нарушението и неговата продължителност, установени във влязлото в сила съдебно решение, с което е установено извършеното от дружеството нарушение на чл. 29 ЗЗК. При това, обоснована и законосъобразна е преценката на първостепенния съд, че установеното нарушение е леко, при което правилно, в съответствие с чл. 20, ал. 5, т. 1 от методиката, при отчитане липсата на смекчаващи или утежняващи обстоятелствата, и с оглед принципа на пропорционалност, както и за целите на ефективното наказване на извършителя на нарушението, специалната и общата превенция, на касатора от страна на Комисията е наложена санкция в размер на 1 %. С така определената санкция КЗК е спазила целите на налагане на наказанията, така че нарушителят да се възпре от повторно извършване на нарушение и да се предотврати извършването на подобни нарушения от други предприятия, при което като в решението си е достигнал до аналогичния извод и е отказал да намали размера на санкцията, АССО е постановил правилен съдебен акт, по отношение на който не се установяват сочените от касатора пороци. Без значение е позоваването в касационната жалба на предходно постановени от КЗК и Върховния административен съд решения, доколкото последните не са обвързващи за състава, а и няма как да бъдат приложени по аналогия, доколкото законосъобразното прилагане на чл. 100, ал. 1 ЗЗК и на уреждащите налагането на санкции за извършени нарушения по чл. 29 ЗЗК разпоредби от методиката предполага извършването от страна на административния орган, а в последствие и от съда, на строго индивидуална преценка, обусловена от конкретно установените за всяко извършено нарушение факти и обстоятелства, съобразно тяхната специфика. По изложените съображения съставът приема, че при липсата на установени отменителни основания обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Ответниците не претендират разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,