Решение № 9984 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С решение № 18677 от 15.05.2026г., постановено по адм. дело № 5512/2025г., Административен съд София град, I-во отделение,, 19-ти състав, е отхвърлил жалбата на Л. В. С., [ЕГН], с адрес за кореспонденция [населено място], [жк], [адрес], против Ревизионен акт № 22221121005778-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърдена с Решение № 316/25.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, гр. София, с който е ангажирана отговорността на Л. В. С. по реда чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Пап Тех” ЕООД, в размер на 416 339,38 лв., за публични задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗО.

С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 127,82евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Л. В. С., [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. А. Тодорова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА. При условията на евентуалност прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт А. Волянова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на Л. В. С., [ЕГН], против Ревизионен акт № 22221121005778-091-001/30.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта потвърдена с Решение № 316/25.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, гр. София, с който е ангажирана отговорността на Л. В. С. по реда чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Пап Тех” ЕООД, в размер на 416 339,38 лв., за публични задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗО. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията /стр.2 – 4 от първоинстанционното решение/ и констатациите, поради които органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице са налице условията за реализиране на отговорността му по отношение на задълженията на „ Пап Тех“ ЕООД по реда на чл.19,ал.2 ДОПК. В решението е възпроизведено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на 5 и сл. от решението. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. На първо място съдът е дал тълкуване на разпоредбата на чл.19 ДОПК, която урежда особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци и осигурителни вноски субекти, като са изведени елементите на фактическия състав на установената с акта отговорност на задълженото лице по чл.19,ал.2 ДОПК. 2. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към ревизираните периоди Л. С. е бил търговски пълномощник на „ПАП ТЕХ“ ЕООД, както и че последното има непогасени публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, произтичащи от влезли в сила ревизионни актове и подадени декларации. 3. Изложени са мотиви, че Л. С. недобросъвестно е извършил разпореждане с пари от имуществото на задълженото юридическо лице. Посочено е, че в хода на ревизията е установено, а това е потвърдено и от заключението на вещото лице, че жалбоподателят в качеството си на търговски пълномощник е теглил суми от сметките на дружеството в „Банка Пиреос България“ АД /понастоящем „Юробанк България“ АД/ и „Банка ДСК“ ЕАД и се е разпоредил с тях, при условие, че е знаел че дружеството има непогасени публични задължения. 4. На отделен ред на стр.6 – 7 от решението административният съд е изложил мотиви относно представените по време на ревизията 268бр. РКО. Прието е, че съдът не кредитира същите, тъй като те на първо място са частни документи и не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Прието е още, че независимо, че въпросните РКО са били осчетоводени, т.е. те документират внасянето на изтеглените пари в касата на дружеството, съдът не може да приеме, че тези действия са осъществени в действителност. Изложени са аргумент, че по делото няма данни къде са съхранявани фактически изтеглените в брой парични суми, на кого са били предавани и за какво са изхарчени, като според дружеството водило счетоводството на „Пап Тех“ ЕООД то не е имало достъп до банковите сметки или касата на дружестмото, а документите са били предоставяни от Пап Тех“ ЕООД чрез Л. С.. Добавено е, че визуалното сравняване на подписите в графите „вносител“ и „получил сумата“ в ПКО показва абсолютно сходство, а оспорващият Л. С. не посочва кому е предал изтеглените от него суми. На отделен ред е направено съждение, че осчетоводяването на ордерите по сметка 501 „Каса” не доказва, че сумите са постъпвали ефективно в патримониума на „Пап Тех” ЕООД, защото ако това е така, дружеството няма да изпадне в неплатежоспособност пред 2020 г. и съответно да бъде обявено в несъстоятелност. Допълнено е, че счетоводните записвания са частни свидетелстващи документи с формална доказателствена сила, която не обвързва съда и зависи от редовността на воденето на счетоводството; счетоводните документи имат обвързваща сила, само когато удостоверяват неизгодни факти за издателя им (принципът scriptum pro scribente nihil probat sed contra scribentem). Ако записването е в полза на страната, която го е направила, съдът го преценява според неговата редовност и в съвкупност с други доказателства. 5. На отделен ред първоинстанционният съд е изложил мотимви защо приема, че не е установено редовното водене на счетоводството на „Пап Тех“ ЕООД. В обобщение е изграден извод, че сумите изтегляни от сметките на дружеството не са физически внасяни в касата на същото, че представените ПКО са съставяни единствено с цел, да се оправдае неправомерното теглене на парични средства от страна на Л. С. от сметките на „Пап Тех” ЕООД и последвалото също неправомерно разпореждане с тези средства; тези действия са предприети от Л. С. съзнателно, за което той носи пълна отговорност. 6. В продължение е посочено, че изложените съждения водят до логическото изграждане на извода, че е налице е и четвъртата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – установена е причинно-следствена връзка между недобросъвестните действия на Л. С., описани по-горе и невъзможността за събиране на дължимите от „Пап Тех” ЕООД публични задължения. Отбелязано е, че според представената от ТД на НАП информация към настоящия момент дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем. 7. Прието е, че по тази причина е установена и петата предпоставка за ангажиране на отговорността на Л. С. по чл. 19, ал. 2 от ДОПК - невъзможност да бъде събрано вземането, поради факта, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие тези публични задължения. Акцентирано е, че жалбоподателят не само не е предприел действия за погасяването им, което е било изцяло в неговите правомощия, а е препятствал събирането им чрез изтеглянето на средствата от банковите сметки на „Пап Тех” ЕООД и неправомерното разпореждане с тях. 8. Решаващият съд е посочил, че с оспорения РА са установени задължения за Л. С., отговарящи на пълния, реален размер на непогасените задължения на „Пап Тех” ЕООД, чиито търговски пълномощник е бил той и чиито недобросъвестни действия са осуетили събирането на тези задължения, поради което е налице и шестата предпоставка за ангажиране на отговорността ѝ по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. 9. Отбелязано е, че ревизионният акт следва да се потвърди и по отношение на установените с него лихви, защото с тълкувателно решение № 5/29.03.2021 г. по тълк. дело № 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд изрично се приема, че в обхвата на отговорността по чл. 19 ДОПК освен главницата за непогасените задължения на главния длъжник, е налице задължение и за лихвите. В решение по дело С - 1/21 на СЕС се посочва, че съгласно чл. 273 от Директива (ЕС) 2006/112 и принципът на пропорционалност допускат национална уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност да обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъчното си задължение в резултат на недобросъвестно извършените действия на солидарно отговорното лице.

Решението на Административен съд София град e правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на Л. В. С. против отхвърлителната част на първоинстанционното решение се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се поддържа оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на административния съд, изразяващо се в това, че същият е заличил допуснатата допълнителна задача на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, в резултат на което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Поддържат се и оплаквания, че в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, първоинстанционният съд е направил извод, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, като оспореният ревизионен акт е законосъобразен за посочените задължения на дружеството. Поддържат се оплаквания, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за решаване на спора, като в същото време не е преценена доказателствената сила на събрани в производството доказателства.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че на касатора Л. В. С. е вменена отговорност за задължения на дружество „Пап Тех“ ЕООД, ЕИК 203299392, общо в размер на 416 339,38 лв., за публични задължения на дружеството по ЗДДС, ЗКПО, КСО и ЗЗО.

Една част от тези задължения са установени с влезли в сила ревизионни актове, а за други са подавани декларации образец 6.

Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело по описа на ТД на НАП София, като според справка дружеството не притежава парични суми и друго имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения, поради което производството по същото е било прекратено.

Установено е още, че задълженото лице Л. В. С. е било търговски пълномощник на дружеството.

В хода на ревизията е установено и това, че Л. С. е теглил парични средства от банкови сметки на дружествата или по АТМ в размер на 683 740лв. от „Банка ДСК“ ЕАД и в размер на 313 050лв. от „Банка Пиреос България“ АД.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са законосъобразни и обосновани на събраните по делото докодателства.

При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, като в допълнение и в отговор на оплакванията на касатора следва да бъде посочено следното:

Доводите и аргументите в тази насока са следните:

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

3. Извършване на определено действие – а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

4. Действието следва да е извършено недобросъвестно – лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

5. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

6. Граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните по делото няма спор, че Л. В. С. е търговски пълномощник на „Пап Тех“ ЕООД, ЕИК 203299392, за периодите, за които е ангажирана отговорността му за задължения на дружеството. Няма спор също, че дружеството има изискуеми публични държавни задължения за ДДС, корпоративен данък, данък общ доход,за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава, като част от задълженията са възникнали по силата на подадени декларации съгласно изисквания на материалните данъчни закони, а останалите са определени с влязли в сила ревизионни актове.

Спорни по делото са останалите елементи от фактическия състав на отговорността - дали задълженото лице в качеството си на търговски пълномощник е извършил действия, попадащи в хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

По отношение на първия от посочените елементи – извършването на действия, попадащи в хипотезата на чл.19,ал.2,т.1 ДОПК, спорът между страните е относно това, дали ревизираното лице Л. В. С. е извършил действия, попадащи в приложното поле на чл.19,ал.2, т.1 ДОПК. Аргументите на органа по приходите в тази насока са изложени по-горе, като същите са споделени от първоинстанционния съд.

Така направените констатации на органите по приходите се оспорват от задълженото лице със следните аргументи: От представените по делото ПКО се установява, че изтеглените суми са внесени в касата на дружеството, като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза не установява присвояване, отклоняване или лично имуществено облагодетелстване. Липсва анализ относно момента на възникване на публичните задължения, момента на узнаването за тях, връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилия резултат. В нарушение на съдопроизводствените правила решаващият съд е заличил допуснатата по делото допълнителна съдебно.-счетоводна експертиза, имаща за задача да установи, че паричните средства са ползвани за икономическата дейност на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания за неоснователни.

В хода на ревизията органите по приходите са изискали информация и представяне на доказателства относно извършените разпоредителни действия с изтеглените паричните суми от сметките на дружеството, тяхното осчетоводяване и използването им във връзка с дейността на същото, но такива доказателства не са представени ревизираното лице Л. В. С.. Определени доказателства в тази насока са представени с допълнението към жалбата по административното оспорване на процесния ревизионен акт /л.109 и сл. от първоинстанционното дело/, в това число и въпросните разходно-касови ордери – 268бр. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо приема, че въпросните ордери не следва да бъдат кредитирани като писмени доказателства, установяващи твърдението на страната, като същите се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъдат преповтаряни. Правилно е посочено, че същите са нечетливи, носят сходни подписи за вносител и получател на сумата, същите не са представени по време на провеждане на ревизията, което поражда за основателни съмнения за тяхното андатиране и съставяне с цел да обслужат защитната теза на страната.

Направените оплаквания от касатора за допуснатото съществено процесуално нарушение на съдопроизводствните правила поради заличаване на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза не могат да бъдат споделени. Жалбоподателят е разполагал с достатъчно време да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че изтеглените от него суми от банковите сметки на дружеството са внесените на каса и са използвани в икономическата дейност на дружеството. Ако такива доказателства действително са съществували, те е следвало да бъдат налични и да бъдат проверени било по време на ревизиите на дружеството, било по време на ревизията на жалбоподателя. При извършен анализ на всички относими обстоятелства по делото, в това число и относно липсата на редовно водено счетоводство на дружеството, първоинстанционният съд правилно е заличил допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и е приел, че ангажираните от страната доказателства не установяват, че изтеглените от Л. С. суми действително са внесени на касата на дружеството и са използвани в икономическата дейност на дружеството.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на причинно-следствена връзка между поведението на задълженото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Л. В. С., в качеството си на пълномощник / и на фактически управител/ на „Пап Тех“ ЕООД е бил длъжен да осъществява управлението на стопанската дейност на дейност на дружеството, в това число да осигурява и администрирането на публичните задължения на дружеството. Част от тези задължения са възникнали по сила на подадени декларации от самото дружество, т.е. знанието за тях е несъмнено, поради което няма как да не бъде определено като неправомерно поведение, насочено към разпоредителни действия с парични суми, имащо за последица невъзможност за погасяване на публичните задължения.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че са налице основания по чл.19,ал.2,т1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Л. В. С. за задължения на „Пап Тех“ ЕООД, ЕИК 203299392, за ДДС, корпоративен данък, данък общ доход и за задължителни осигурителни вноски и лихви за забава.

Като е стигнал до извод, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, Административен съд – София град е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процесана осн.чл.161,ал.1 ДОПК Л. В. С. следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" – Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на общо на 345евро, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,